Китайската нова година – една хилядолетна традиция

Пролетният празник или китайската Нова година е може би най-важният празник за китайците, на който те отбелязват началото на годината и отдават почит и благодарности на предците. Според традиционния китайски Лунен календар Пролетният празник или китайската Нова година продължава 15 дни, като започва при новолуние на първия ден от първия месец на новата година и свършва при пълнолуние на петнайсетия ден от първия месец на новата година. Това е най-значимият семеен празник за китайците и в тези петнайсет дни семейството задължително се събира заедно. Повлияни от китайската култура, почти 20 държави и района по света отбелязват китайската Нова година като официален празник. Пролетният празник, фестивалът Цинмин, Надпреварата с драконови лодки, както и Празникът по средата на есента са четирите най-важни китайски празника.

Произход

Според антрополозите двете най-древни вярвания на човечеството са били почитането на земята и небето и почитането на праотците. Повечето традиционни празници са основани на жертвоприношенията на древните към боговете и към благоразположението на предците, както и на молби за благословии и прогонване на зли духове. Древните китайци почитали природата, вярвали в единството на човека и небето, уповавали се на началото, внимателно се отнасяли към всички обреди по изпращането на покойниците си и редовно правели жертвоприношения, за да ги умилостивят. Произходът и развитието на Пролетния празник въплъщава точно тези природни закони и почит към прародителите, които древните изповядвали.

Китайската нова година има над 4000-годишна история. Древните започнали да изучават загадките на Космоса от най-дълбоки времена и с времето оформили завършена и задълбочена астрологична система. 2000 години пр.н.е., също както в прабългарския календар, древните китайци отчитали движението на една обиколка на Юпитер за една година, откъдето идва името на Пролетния празник – „суей“ (година). 1000 г.пр.н.е. хората наричат началото на годината “Ниен”, което означава добра реколта. С движението на небесните тела древните предвиждали и смяната на сезоните и създали своя земеделски календар, като пролетта била смятана за начало на годината, когато всичко в природата се връща към първоизточника, пречиства се и започва отначало. През вековете датата и дори месецът, на който се чества Новата година се променяла, календарната система също, но празникът остава все така важен за хората. След Синхайската революция през 1911 г., Република Китай приема грегорианския календар. За да се различи отбелязването на новата година по традиционния китайски календар от 1 януари по грегорианския календар, правителството променя името на традиционната китайска Нова година на Пролетен празник.

Честване на Пролетиня празник през епохата Цин (1644-1911)

Обичаи

През вековете обичаи и ритуали от различните части на страната са се обединили и са създали днешния многообразен и цветен, подобен на карнавал, облик на Пролетния празник. Тези ритуали не само ни показват важността на празника за китайците, но и ни дават поглед към съкровените желания, начин на мислене и ценности на този древен народ. Пролетният празник е време на надежда, пречистване, благодарност и ново начало. Все още отбелязването на празника се различава в отделните райони на страната. Тържествата са изключително богати и разнообразни, включващи лъвски и драконови танци, странстващи богове, панаири, храмови мероприятия и богата цветна украса. За да се подготвят за Новата година, преди настъпването й, във всеки дом китайците правят жертвоприношения в чест на предците, почистват основно дома си, купуват нови дрехи и вещи, пускат се фенери и домът се украсява в червено. Всичко това се прави с цел да се изпрати старото и да се посрещне новото. Пролетният празник е и време семейството да се събере заедно и да измоли по-добра и плодородна година. На 26-и декември по традиция се коли прасе и се приготвя месото за новата година. Днес хората в градовете купуват месото от пазара. На 28-и, 29-и или 30-и декември всяко семейство закача червени фенери, червена хартия с куплети и новогодишни пожелания в дома си. Залепят се плакати на богове на входните врати, както и червени йероглифи с думата щастие, новогодишни картинки и изрязани фигурки от хартия.

Мъж залепя йероглифът “щастие” на входната си врата.

В навечерието на Новата година семейството се събира на най-важната вечеря за годината – новогодишната. Това събиране е предшествано от древна церемония за жертвоприношение на боговете и предците. На вечерята се сервира най-често пиле (думата за пиле е омоним на думата за възможности), риба (омоним на излишък), стриди, боб, лотосови корени, ферментирала бобова извара, маруля, символизиращи богатство и други храни, които носят добър късмет. В различните части на Китай трапезата се различава. Например в северен Китай задължително на масата се слагат пелмени. Това е така, защото в началото на годината в северен Китай е още зима, има сняг и няма никакви свежи продукти, докато южната част на страната е зелена през цялата година и зима на практика няма, следователно трапезата е по-разнообразна. След новогодишната вечеря по-възрастните в семейството дават на децата червени пликове с пари, защото традиционно се смята, че децата са по-болнави и чрез новогодишните пари се гонят злите духове и болестите от тях. В полунощ тържествата достигат своя връх. Със заря от фойерверки и пиратки се изпраща старата и се посреща новата година. В полунощ с новата година китайците посрещат и божествата в домовете си. Традицията да се хвърлят фойерверки е свързана и с легендата за митичния звяр „Ниен“, който през зимата влизал в селищата и нападал хората. Легендата разказва, че с времето хората научили, че звярът се страхува от огън, шум и червен цвят. Затова те започнали да посрещат новата година с огромни огнени клади и шумни танци около тях, с мащабни, зрелищни фойерверки. Също така закачали червени фенери в домовете си и изписвали пролетни заклинания върху червена хартия, за да прогонят звяра. След посрещането на Новата година осветлението остава включено през цялата нощ, огънят също се поддържа да гори и се палят свещи, за да се увеличи светлината и богатството в семейството през годината.

На следващия ден всяко семейство гори тамян, за да отдаде почит към небето, земята и предците, след това младите тържествено поздравяват най-старите в семейството, а накрая си пожелават Честита нова година и с други роднини и приятели. На излизане от дома се хвърлят пиратки. Разменят се подаръци и се купуват празнична храна и дрехи, изпращат се т. нар. червени пакети (червен плик с пари) на приятели и роднини, особено на децата. Днес популярно е червени пликове да се изпращат от смартфоните, най-често през приложението уичат. Фирмите също раздават бонуси под формата на червени пликове, като сумите често завършват на 8, тъй като осмицата символизира богатство. Четворката пък се избягва, защото звучи като думата за смърт.

След първия ден на новата година започват и карнавалните тържества и навън по улиците е изпълнено с празничен дух и веселие. Градовете са украсени с фенери и декорации и са пълни с туристи. Празненствата са навсякъде – танцьори в драконови и лъвски костюми „плашат“ Ниен от градовете, бродещи богове благославят минувачите, и това продължава до петнайсетия ден от годината по-познат като Празника на фенерите.

Китайците участват живо в личния живот на децата си дори след като те вече са възрастни, затова Пролетният празник е станал удобно време и за родителите да водят необвързаните си деца на уредени от тях срещи. В последните години това пък създава една нова бизнес ниша, която става все по-популярна – т. нар. фалшиви гаджета, които може да се наемат за празниците и да се запознаят с родителите. В дните след началото на новата година традиция е да се ходи на гости в роднини и приятели, да се носят храна и подаръци.

На втория ден от Новата година сутринта отново се отдава почит към предците, а след това се изяжда т. нар. новогодишна трапеза. На третия ден се празнува рождения ден на бога на гнева и се смята, че на този ден лесно може да се скараш с другите, затова не е удачно да се посещават или канят близки и приятели. На четвъртия ден омъжените жени посещават заедно със семейството си дома на родителите си. На петия ден хората си остават вкъщи и очакват да посрещнат бога на богатството. На този ден никой не посещава приятели и роднини, защото носи лош късмет. От шестия до десетия ден след новата година свободно може да се посещават приятели и роднини. Шестият ден се нарича денят на коня, когато хората гонят духа на бедността и приемат новия късмет. Хората също ходят и в храмовете да се молят на боговете за щастие и здраве през дошлата година. Седмият ден от годината се смята за денят, в който всички хора порастват с една година, и е денят, в който земеделците показват своята реколта. Ядат се нудели за дълголетие и риба за охолен живот. От осмия до десетия ден от новата година се поднасят дарове за рождения ден на Нефритения император. От десетия до дванайсетия ден приятелите и роднините се канят в дома на празнична вечеря, а на следващия ден се яде постна и лека храна, за да се прочисти организма. На петнайсетия ден се празнува Празникът на фенерите, като се ядат сладки пелмени и се закачат фенери. Пролетният празник е и най-натовареното за пътуване време от годината. Ако по това време се намирате в Китай и пътувате, купете билети поне месец по-рано. Имайте предвид също, че някои ресторанти и семейни хотели също ще бъдат затворени.