Причини за изграждането на пристанище Янгшан и неговото значение за икономиката на Шанхай

Въведение

Тъй като Китай е все още развиваща се страна със силна икономика, която се базира основно на търговията, нуждата от голямо и добре развито пристанище е все по-голяма. Настоящата курсова работа има за цел да представи изграждането на най-голямото товарно пристанище в света, трудностите, с които инженерите се сблъскват при неговото построяване, как то работи и ползите, които то носи за икономиката на Китай и по-специално на Шанхай.

Ключови методически подходи в работата са: сравнителен, логически, аналитичен, индуктивен, описателен, дедуктивен и исторически подход

Сравнителен метод – сравняват се две или повече неща, за да се стигне до констатации, свързани с едно или с всички неща. Този метод може да приеме различни форми. Обектите, които се сравняват могат да бъдат разнообразни.

Аналитичен метод – използва се подходящ подход, при който даденият проблем да се разгърне и да се раздели на по-малки, за да се намери правилното му решение.

Индуктивен метод – при този метод се започва с разсъждения и впоследствие се формират теории, като това става чрез изследвания и факти. Изследването може да променя посоката си, а накрая поставя заключение.

Описателен метод – неговата цел е да представи всички понятия и твърдения по най-точен начин. Този метод не представя и не обяснява причините за поява на явленията. Той се използва, за да се придобие по-добра представа за темата.

Дедуктивен метод – следва се логичен процес, заключението се прави на базата на няколко твърдения, приети за истина. Тук мисълта се движи от общото знание в предпоставките към частния случай в извода, като предпоставките имат по-общ характер от извода.

Исторически метод – достига се до заключение, като при изследването се вземат предвид хронологията и историческите събития, оказали влияние на явлението.

Ключови термини

Янгшан, пристанище, Шанхай, икономика, кораби, контейнеровози

Как започва всичко

В края на ХХ и началото на ХХІ век в Китай се появява необходимост да се развие пристанище, което да поеме нуждите както на Китай, така и да послужи за претоварен център, каквито са Сингапур и Хонконг. Двата основни варианта били Шанхай и Нинбо. Последният е бил дълбоководно пристанище, намиращо се в добре развит район и само на около 400 км от Шанхай. Той е бил естествен и по-евтин избор. Шанхай пък е лицето на Китай и мястото, където е съсредоточена основната част от международния бизнес, което прави изборът между тях още по-сложен. В другите държави се взимат под внимание географското положение, състоянието на пътищата, съществуващата складова база и квалифицираната работна ръка и това оказва влияние върху избора на зони за развитие. В Китай на избора влияе само икономическото състояние на провинцията, а всичко останало може да се изгради. Накрая е взето решение в полза на Шанхай, с което започват редица проблеми. Основният е, че пристанището е плитководно и не позволява навлизането на големи кораби, което прави невъзможно разширяването на терминалите. Така екипът, отговарящ за проекта се спира на Янгшан – скалист остров, разположен сред океана. Китайските инженери се захващат с един от най-мащабните строителни проекти на земята. Това е най-голямата инфраструктурна единица, която е възможно да построят. Янгшан ще бъде най-голямото пристанище в дълбокия океан – над 30 км в открито море с 20-километров кей и 50 котвени места. Пристанището е свързано с Китай с втория по дължина презокеански мост в света. С помощта на масивни кранове, съвременни контролни системи и добре квалифициран персонал пристанището ще разбие рекордите за товарене и разтоварване на огромни контейнеровози и ще се бори за превъзходство на световната експортна търговия.

Шанхай преди построяването на Янгшан?

Шанхай се намира по средата на китайското крайбрежие, където Яндзъ (третата по дължина река в света) се влива в морето. Китайски стоки за милиарди долари се транспортират по Яндзъ, за да бъдат изнесени за чужбина. През 2001г. са преминали 300 милиона тона товар, а през 2005г. – 800 милиона тона. Това би трябвало да има благоприятен ефект за Шанхай и неговата икономика, но всъщност предизвиква сериозни проблеми. Всяка година реката носи милиони тонове тиня и я излива в морето. Там, където Яндзъ среща океана, тинята се натрупва върху пясъчните плитчини – на пътя на стотици кораби, плаващи към Шанхай. Нивото на водата е изключително важно при влизане и излизане от пристанището. При отлив задръстеният с тиня вход към пристанището е дълбок само 7м и само гребна лодка може спокойно да премине през такава дълбочина. Но най-големите кораби се нуждаят от 12м и достъпът им е ограничен.

Централната част на Шанхай се пресича от река Хуанпу, приток на Яндзъ. По цялата дължина на Хуанпу има пристанища. За 24 часа повече от 100 кораба навлизат в устието на реката и още толкова излизат от него . Някои експерти го определят за най-предизвикателният вход към пристанище в цяла Азия. От бряг до бряг река Хуанпу е широка 400м . Един движещ се кораб се нуждае от 3 до 5 пъти от своята дължина, за да завие. За да се избегне сблъсък, на 100-метров кораб ще му бъде необходима дължина от 300 до 500м, но това не може да стане по река Хуанпу.

Кое се е променило?

От десетилетия Шанхай е пристанище със световна значимост, Янздъ винаги е била затлачена с тиня, а Хуанпу никога не е била по-широка. Това, което се е променило е размерът на корабите, плаващи към Шанхай. Огромните контейнеровози са най-ефективният начин за превоз на големи количества стоки по цялата планета. Ако не могат да достигнат до Шанхай, търговията и износът няма да се осъществят, ще има спад в икономиката и градът ще загуби много.

Решението

През 1990г. Шанхай построява пристанище Waigaoqiao, намиращо се точно под устието на Яндзъ. Вече няма да се налага корабите, които акостират там да плават по река Хуанпу, а и дълбочината там е над 12м и големите кораби ще имат лесен достъп до него. Но корабите стават все по-големи – над 40м широчина и над 300м дължина. Дълбочината, която пристанище Waigaoqiao може да предложи вече не била достатъчна. Съвременните мегакораби са прекалено широки, за да преминат Панамския канал, прекалено големи са и за Шанхай. През 1990г. Шанхай поставя и друго препятствие пред огромните кораби – два висящи моста, които се простират над Хуанпу. Само кораби с височина до 48м могат да минат под тях.

Шанхай не е достатъчно дълбок, достатъчно широк и достатъчно голям за тези огромни кораби. Ако не може да се поддържа бизнеса, той ще отиде другаде, например в Хон Конг и Сингапур, които нямат такива проблеми.

През 2002г. Китай отправя поглед към място, наречено Янгшан. То се намира на 32км в открито море с дълбочина на водата около 15-20м. Днес Янгшан е обширен остров, който лесно може да подслони товарно пристанище от световна класа. Когато инженерите го избират, 60% от него не съществуват, представлявал е група от малки островчета. Мястото е изглеждало като малко риболовно селище с хълмове. Инженерите обмисляли да изравнят хълмовете, но тъй като това ще разруши природната топография, те изграждат най-голямото товарно пристанище от самите основи. /Прил.1/ Това вероятно е най-голямата структурна единица, която могат да построят, за да демонстрират превъзходство. Пристанището може да обработи 25 милиона контейнера на година, 70 000 дневно. Годишната печалба е около 18 млрд щатски долара.

Първата фаза от строежа на пристанището започва през 2002г., като среща много трудности – тайфуни, лошо време, мъгла. Понеже Янгшан се намира на 32км навътре в морето, инженерите нямат достъп до изключително важните в строителството ток и вода. Теренът е много тежък за такъв мащабен проект, но провалът и забавянето не са допустими.

При строежа на Янгшан инженерите трябва да изградят изкуствен остров и пристанище с площ 10кв. км (повече от площта на 20хил баскетболни игрища) в океана на дълбочина 15м. За това са нужни милиони кубични метра почва. Специална машина наречена „морският дракон”, произведена в Холандия, разчиства тинята на Шанхай дори на 45м дълбочина. Две огромни помпи изсмукват водата от тинята. Тази машина може да разпръсква тинята на голямо разстояние, тя изхвърля 3 млрд куб. м кал и изгражда основите на остров в океана при дълбочина над 15м.

Пристанището разполага с 13 контейнерни крана високи 50м. /Прил. 2/ Крановете поставят контейнерите върху камиони, които ги превозват от доковете към склада. Контейнерите изглеждат еднакви и ако не се опишат стриктно номерата и местата им, може да настъпи объркване на стоките, а оттам недоволство на клиентите и лоша репутация на пристанището. Преди отплаването на кораба компютрите на корабната компания анализират съдържанието и дестинацията на контейнерите и определят мястото на всеки от тях на борда. Конкурентите на Янгшан – Хон Конг и Сингапур обработват по 20 млн контейнера годишно с по-малко от 1% грешки, затова всички, които работят на пристанището се стараят да не допускат такива.

Пристанището има високотехнологична контролна система, разработена в Шанхай. Контролният център има система за наблюдение, която може са засече всеки потенциален проблем. Компютърната система изпраща подробен план за действие на лаптопи, стоящи на пристана. Крановете и камионите имат дисплеи в кабините, които са електронно свързани с контролния център. Работниците знаят точно кой контейнер пренасят и кога и къде да го занесат. Камионите получават команди от компютърния терминал чрез безжична връзка.

Построяването на моста Дунхай

За да се съревновава със световните пристанища, Янгшан трябва да обработи повече от 20 млн контейнера годишно. Но това е трудна задача, когато пристанището се намира на остров насред океана. Построен е мостът Дунхай, широк 6 пътни платна и дълъг 32 км – вторият по дължина презокеански мост в света. /Прил. 3/ Чрез него стоките, пристигнали на пристанище Янгшан ще се транспортират до Шанхай. Проектирането на моста е било изключително предизвикателство. Трябвало е да бъде достатъчно широк за 6-лентова магистрала, достатъчно висок, за да могат и най-големите кораби да преминат под него и достатъчно здрав, за да удържи на тайфуни и други природни бедствия, които не са рядкост в Китай. На 10.12.2005г движението по моста е отворено. Той се охранява денонощно от 80 наблюдателни камери, разположени по цялата дължина на моста, под и над него./Прил. 4/ Този мост е триумф на инженерната мисъл над природата. /Прил. 5/ (Мостът Дунхай вече не е втори по големина, тъй като този през Ханджоуския залив го надминава. Последният е с дължина 35,673км и е само с 2,8км по-къс от Лейк Пончартрейн Козуей в САЩ. Мостът е завършен на 14 юни 2007 и е открит на 26 юни. Въпреки това, той не е отворен за преминаване до 1 май 2008, заради тестовете за сигурност. Мостът през Ханджоуския залив съкращава пътя между Нинбо и Шанхай от 400 на 280 км и времето за пътуване от 4 до 2,5 часа.)

Развитие на пристанището

През 2007г. Янгшан изпраща Шанхай от третото на второто място на класацията за най-голямо товарно пристанище, само 1 млн контейнера след Сингапур. През 2010г. Янгшан за първи път става най-голямото пристанище за контейнеровози в света и надминава Сингапур. През 2013г. обработването на корабни контейнери е нараснало с 3,3% и достига рекордното число от 33,6 милиона.

Тъй като пристанището функционира успешно, то започва да привлича чуждестранни капитали, като по този начин подпомага икономическото развитие на Шанхай. „Китай намалява ограниченията на чуждестранните фирми в областта на китайско-чуждестранните смесени корабни компании, работещи в свободните търговски зони, и позволява на чужди компании да изграждат напълно отделни фирми за корабен мениджмънт — с оглед да се привлекат в Шанхай още по-голям брой компании действащи в тази сфера” – цитирано от Китай днес.

Какво мисли светът за Янгшан, класация на най-големите пристанища

Пристанищата по света са най-разнообразни – някои от тях са известни с огромния обем товари, преминаващ през тях, други – с пътникопотока, трети – с живописната локация.
Китайските пристанища са неизменно в класацията на десетте най-натоварени товарни портове – те се нареждат на цели 7 позиции в нея.

Топ 10 на най-големите пристанища :

Шанхай, Китай – 29 млн. TEU. Това е едновременно и морско, и речно пристанище.
Нинбо-Жоушан, Китай, разположено е на 3 реки. През 2014 г. ще бъде завършен новият терминал на пристанището.
Сингапур. Държи една пета от световните товарни контейнери и отговаря за транзита на близо 50% от доставките на суров нефт.
Ротердам, Холандия. Единственото класирано европейско пристанище. Между 1962 и 2004 г. е било най-голямото пристанище в света.
Тиендзин, Китай. Свързано е с над 400 пристанища в близо 200 страни по света.
Гуанджоу, Китай. Портът формира основата на промишления поток между регионите Гуанси, Юннан, Хунан и Дзянси.
Киндао, Китай. През него се осъществява връзката между Япония и Южна Корея, световните лидери в корабостроителния бизнес.
Кинхуандао, Китай. Известно главно като най-голямото товарно пристанище за каменни въглища.
Хонконг, Китай. Изключително важно за икономическото развитие на града.
Бусан, Южна Корея. Известно още като Пусан, формира главния търговски път между Тихия океан и страните от Евразия.Капацитетът на пристанищата се определя с преминалите през тях товари, измерени в TEU (от английски – twenty-foot equivalent unit).[1]

Интересни факти

Китайски застрахователи съдят строителни фирми за скъсан кабел

Китайската застрахователна компания Zhoushan Company, част от конгломерата China Pacific Insurance Group, заведе дело срещу две строителни фирми за скъсването на подводен кабел при строителството на моста Дунхай, свързващ континенталната част на Шанхай и пристанище Янгшан. Искът на осигурителите обаче бе отхвърлен, съобщава в днешния си брой вестник China Daily.
Делото е било заведено, след като при строителството на моста строителните компании скъсали подводния кабел, който осигурява електрическото захранване на района. От енергийната компания трябвало да го заменят с нов, което струвало на застрахователната компания компенсация от 144 200 долара.
Zhoushan Company твърди в съда, че фирмата-инвеститор и фирмата-изпълнител на проекта са виновни за скъсването на кабела, но съдът отхвърлил иска поради липса на доказателства.[2]

В новото пристанище Янгшан на Шанхай можете да се качите на симулатора, където можете да изпитате това какво представлява да управлявате контейнерен кораб.[3]

Заключение

Пристанището трябва да бъде завършено през 2020г. То ще бъде най-голямото в света. Създаването на пристанище с площ 10 кв. км в открито море за по-малко от 4 години и начинът, по който то функционира са наистина впечатляващи. /Прил. 6/ Превръщането на група от малки островчета, изглеждащи като риболовно селище, в най-голямото товарно пристанище в света доказва колко е голямо технологичното развитие на Китай, колко работлив и целеустремен е китайският народ. Китай се опитва да докаже на останалия свят, че за „поднебесната” няма нищо невъзможно и въпреки трудностите, било то лоши климатични условия или препятствия, които поставя самата природа, успява да заеме челната позиция в изграждането на много структури.

Шанхай е финансовият и търговски център на Китай. Градът използва благоприятното си географско положение, за да развие своята икономика. Понеже има излаз на Източнокитайско море, търговията чрез пристанищна дейност е основният начин за поддържане на икономическа стабилност. Значението на пристанището и неговият принос за китайската икономика са големи. Изграждането на Янгшан среща много трудности, но крайният резултат е налице. То заема челната позиция в класацията на най-големите товарни пристанища, а контейнерите, които обработва стават все повече.

[1] http://gradat.bg/infrastructure/2013/06/24/2088723_portovete_po_sveta_funkcionalni_i_jivopisni/?ref=miniurl

[2] http://insmarket.bg/Преса/Китайски-застрахователи-съдят-строителни-фирми-за-скъсан-кабел_l.a_at.4_i.169183.html

[3] http://www.entertainment.bpost.bg/article/13355

Приложения: