“Общ поглед към средната класа в Китай”

Разискванията относно китайската икономика далеч не остават затворени в границите на страната, през последните десетилетия така нареченото ”Китайско икономическо чудо”[1]вълнува икономисти и анализатори от цял свят и ”Възходът на Китай” е гореща тема в китайските и международните медии. През 2005 година излиза и книга с това заглавие, която предизвиква фурор в китайското обществено пространство. [2] Основна тема на изданието е икономиката като основна двигателна сила за развитието и прогреса на страната.

За тридесет години достиженията на китайската икономика нескромно могат да се нарекат “забележителни”. Брутният вътрешен продукт бележи висок ръст, китайското производство е силно развито, като спомага Китай да се утвърди като най-големия износител в света[3] и да се превърне в една от водещите световни икономически сили. През последните години се наблюдава забавяне на темповете на икономиката, за сметка на което обаче страната се преориентира към по-качествен икономическия растеж, основан на вътрешно потребление, а не само на инвестиции и износ.

Така на авансцената излиза така наречената ”средна класа ” – прослойка със стабилни доходи в определени рамки над прага на бедност. Средната класа е, иначе казано, маса от платежоспособни потребители с изисквания и нужди, които могат да бъдат удовлетворени от вътрешния пазар чрез стоки и услуги. Същевременно, с повишаването на жизнения стандарт, представителите на средната класа могат да си позволят и по-добро образование. Така китайските компании и предприятия получават достъп до по-добре квалифицирани кадри, а в дългосрочен план това би изиграло положителна роля за развитието и разработването на високи технологии.

Целите на настоящата работа са да бъде описана и анализирана средната класа в Китай, да се посочат предпоставките за нейното обособяване, да бъдат анализирани факторите, които ѝ влияят, както и да се посочат основните предизвикателства и перспективи. Не на последно място, в светлината на това, че в Китай на власт е Китайската комунистическа партия (на китайски, 中国共产党 Zhōngguó Gòngchǎndǎng) е интересно да се разгледа как тази постоянно разширяваща се прослойка се вписва в общата социокултурна динамика.

 

Ключови методологически подходи, използвани в разработката на доклада са:

 

  • SWOT-анализ, според който се разглеждат четири фактора, които идентифицират проекта, продукта или организацията, на които са приложени. Разбор на силните и слабите страни, както и на рисковете и възможностите пред средната класа в Китай;
  • Описателен подход, съгласно който за разбирането на изследвания обект е необходимо той подробно да се разгледа през призмата на ключовите му компоненти;
  • Исторически подход, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде разбран ако не го анализираме в исторически план, т.е. как се е развивал във времето и пространството;
  • Системният подход, съгласно който всяка от изследваните страни се вижда като система, съставена от взаимосвързани компоненти, действащи като едно цяло;
  • Геополитически и геоикономически подходи – последните разглеждат политическите и икономическите отношения през призмата на конкретната специфика на формираната географско-природна среда, създаваща уникални формати на взаимодействия;
  • Логически подход – показващ логиката, т.е. схемата на вътрешната динамика на обекта на изучаване.

 

 

 

Така наречената “Политика на Новата нормалност”

”Новата нормалност ” ( 新常态 Xīn chángtài) е съвременно понятие, свързано със забавянето на темповете на растеж на китайската икономика през последните години. Това забавяне е отразено по много драматичен начин в някои, основно западни медии, като в статия на The Telegraph от август 2015 година спадането на ръста на китайската икономика е посочено като първия фактор за назряваща световна икономическа криза.[4] Нека обаче направим кратък исторически преглед на ръста на БВП за последните три десетилетия: Между 1978 и 2013 година, икономическият ръст на страната е със средни стойности от 9,91% като 1984 достига рекордните стойности от 15,2%. Най-ниски стойности пък са отчетени през 1990, 3,8% (Вероятно обвързано с историческите събития от предходната година). Между 2003 и 2007 се наблюдават трайно високи стойности и ръстът надхвърля 11,5 на сто. За последните четири години обаче е налице забавяне на темповете на растеж на китайската икономика, като за 2012 и 2013 ръстът е 7,7%, а за следващата година пада до 7,3 (стойности, малко по-ниски от предвидените)[5].

Според прогнози на МВФ до 2020 година статуквото ще се запази и темповете на китайската икономика няма да се забавят драстично.[6] На 26. среща на АРЕС (Азиатскотихоокеанското икономическо сътрудничество), проведена между 10 и 12 ноември в Пекин, китайският президент Си Дзинпин за пръв път обявява идеята за ”Нова нормалност”: забавяне на темповете на икономическия ръст, преструктуриране и модернизация на икономиката, и не на последно място, преориентиране към иновации и засилване на вътрешното потребление. Малка част от значителния ръст на БВП се дължи на вътрешното потребление. По данни на института Nielsen, делът на вътрешното потребление в БВП през 1999 година е 48% и намалява, като през 2011 година потреблението на вътрешния пазар представлява едва 28% от БВП[7]. За сравнение, в САЩ вътрешното потребление е 76% от стойността на БВП(най-високите стойности сред развитите страни), в Бразилия – 67%, в Япония – 60%, а в Индия – 52% от БВП. 8Тези данни сочат, че макар ръстът на икономиката да бележи забележителни стойности, те не са за сметка на качествено повишение на потреблението. Чрез “Новата нормалност” позицията на китайското правителство ясно показва, че се правят стъпки към преструктурирането на икономиката и изместването на основната ѝ опора от инвестиции и износ към по-голямо вътрешно потребление.

Повишаването на жизнения стандарт – плюсове и минуси

Един от основните фактори за повишаване на потреблението е повишаването на доходите. Повишаването на доходите и стабилната социална и политическа обстановка от своя страна водят до издигане на жизнения стандарт на една разнородна по състав прослойка, основно градско население. Така наречената ”средна класа ” се превръща в една от силите, които могат да спомогнат за задвижването на икономика, основана на вътрешно потребление. Само по себе си, повишаването на жизнения стандарт оказва негативно влияние на производството, тъй като едно от основните предимства на Китай като развиваща се икономика е богатият ресурс на нископлатена работна ръка. Увеличаването на разходите на производствените мощности в страната отчасти поради оскъпяването на труда понижава конкурентоспособността на Китай като страна-производител и износител на евтини стоки. А ако вземем предвид и натиска от развиващите се икономики в страните от Южна Азия, чиято работна ръка все още е нископлатена, Китай губи едно от основните си досегашни предимства.

Погледнато в дългосрочен план обаче, замогването на дадена обществена прослойка води до повишаване на потреблението на вътрешния пазар и развитието на сектора на услугите. Също така, за опита на Китай да развие производство на стоки с по-висока добавена стойност е ключово наличието на висококвалифицирани кадри. Затова образованието в трябва да стане достъпно за по-широк кръг от хора. За пример: човек със стабилни средни до средно високи доходи може не просто да е активен потребител на пазара за стоки и услуги, но и да си позволи инвестиция в бъдещето, осигурявайки на детето си достъп не само до средно, а и до висше образование. Казано по-просто, материалната сигурност предоставя на средната класа много по-добри перспективи за образование и съответно повисока професионална квалификация. По-високата квалификация от своя страна осигурява шансове за по-добро заплащане, по-доброто заплащане води до повишаване на разполагаемите средства и по-голямо търсене на стоки и услуги. Ако през осемдесетте години на двадесети век технологиите на производство на електроника са изостанали от тези в развитите страни с около десетилетие, а продуктите не са масово достъпни, то през 2011 година Китай се превръща в най-големия пазар за настолни компютри, като челно място с дял от 31,7% заема китайската фирма-производител Леново. [8] Тъй като компютрите не се причисляват към стоките от първа необходимост, това е безспорно доказателство от една страна, за повишения жизнен стандарт на голяма социална група, от друга, че китайските производители са подготвени да обслужват много повисокотехнологични сектори.

Формиране на средната класа в Китай

Ролята на урбанизацията

Традиционно, между условията на живот на градското и селското население съществуват сериозни разлики, като градското население има сериозно предимство в икономическо отношение, мобилност и добре развита инфраструктура, конкурентна работна среда, както и достъп до по-качествено образование и здравни грижи. По статистика, през петдесетте години на миналия век над 85% от населението на Китай е селско, но след индустриалните реформи, предприети от ККП се поставя началото на траен процес на градско индустриално развитие. Масовите процеси на урбанизация обаче настъпват през последните десетилетия, като особено силна е притегателната мощ на градовете по източното крайбрежие, заради по-високото ниво на развитие както в производствения отрасъл, така и в търговията и сферата на услугите.

Според преброяване от края на 2014 година, градското население на Китай е 54.77% от цялото население на страната, като процентно се наблюдава удвояване, защото двадесет години по-рано то е едва 26%. [9] Смекчаването на системата за регистрация по местоживеене хукоу[10] позволява на големи вълни от хора да се насочат към градовете, привлечени от по-доброто заплащане и по-високия жизнен стандарт. Една част от “новодошлите” представляват нископлатена работна ръка, припечелваща допълнителни средства извън селскостопанския сезон, но друга трайно се настанява в градовете. С течение на времето част от тези хора повишават статуса си достатъчно, че да надскочат прага на бедност за страната.

Средна класа – едно понятие, различни дефиниции

“Една здрава държава не отмира изведнъж — трябва още npeдu това да е била вътрешно болна. Така Солон, съотечественикът u противникът на Пизистрат,

определил болестта на атинската държава като загуба на равновесието между

групите на гражданите: богатите са твърде богаmu u надменни, бедните — твърде бедни, а средните граждани не могат да се наложат.”[11]

Още от Античността съществува концепцията за прослойка, която се намира между богатството и бедността и на чийто плещи се крепи балансът в обществото. В много покъсна епоха Маркс и Енгелс стигат до идеята за класово разделение на буржоазия и работническа класа на производствено-финансова база в зависимост от това у кого е контролът на средствата за производство. Според други, социалната класа е съвкупност от хора със сходни икономически, социални и културни характеристики или плод на собствените възможности. [12]

В съвременни условия има повече от един начин да се дефинира какво представлява така наречената ”средна класа ”. Терминът е широко навлязъл в общественото пространство, но е важно да се отбележи, че все още няма единен стандарт за измерване. Практично би било да се фокусираме върху чисто икономическия фактор, оставяйки произхода, ценностните и политическите възгледи и характера на труда настрана. В такъв случай, възможен метод е измерването на средния доход за дадена страна и преброяването на всички онези със сходно равнище на доходи. Друг метод е на базата на въведения от ООН праг на бедност от разполагаеми 2 международни долара (int’l $) [13] на ден, тъй като индексът за бедност е много по-обективен от този за средна класа. Така ако се вземе предвид минимума, средната класа може да се “фиксира” над тези стойности, но е диапазонът е изключително субективен. Така, според Banerjee и Duflo (2008) към средната класа спадат хората с разполагаеми между 2-4 и 6-10 международни долара, а според Kharas (2010) границите са много по-широки: от 10 до 100 международни долара.

Допустими граници са и разполагаеми от 2 до 20 международни долара дневно . [14]

 

Критерии за отчитане на числеността на китайската средна класа

Проблемът с тези дефиниции е, че скалата варира за всяка страна, така например стойностите, валидни за САЩ са трудно приложими в развиващи се страни и обратното.  Що се отнася до числеността на китайската средна класа, сведенията от различните източници невинаги съвпадат, тъй като в някои случаи се ползва различен набор от критерии. Така по данни на Mastercard Worldwide Asia Pacific, за краткия период между 1995 и 2005 година китайската средната класа достига 87 милиона души.  А през 2006, едва година по-късно, според същия доклад 39% от градските домакинства са с доходи, близки до медиалните.

Според проучване на McKinsey Global Institute, към 2015 година средната класа в Китай наброява солидното множество от 230 милиона души и се предвижда до 2025 година да достигне 600 милиона.16

Освен на базата на разполагаемите средства на ден или на основата на медиалните доходи за страната, средната класа може да се обособи и на базата на общото икономическо състояние, за да се избегнат променливите (средният доход не би бил точен показател в случай на безработица).  Точно този принцип ползва Кредит Суис при изготвянето на последния си доклад, издаден на 13 октомври 2015 година, според който общият брой на световната средна класа достига 664 милиона (ако се вземе предвид само пълнолетното население). Китайската средна класа наброява приблизително една шеста, или почти 109 млн. души. За сравнение, според същия източник средната класа в САЩ наброява помалко от 92 милиона души, а Япония е на трета позиция с малко над 62 милиона. За пръв път САЩ са изместени от челното място.[15] Долният праг, които Кредит Суис задава, е имущество от 50 000 долара, а горният – 500 000.

Според китайски източници обаче, ако се вземе за основа американската средна класа със средства между 50 и 500 хиляди щатски долара и се направи валутно преизчисление по паритета на покупателна способност (ППС) според стандарта на МВФ, китайците с лично богатство между 28 000-280 000 щатски долара би трябвало да спадат към средната

класа.[16] Трябва да се подчертае, че отново не става дума за годишен доход, а за сумата на всички средства, включващи движимо и недвижимо имущество. Корекцията разширява сериозно долната граница на средната класа и по тази скала, тя би надвишила обявените от Кредит Суис в края на 2015 година 109 милиона души.

Чисто китайска скала е разпределението на населението според годишния доход в десет групи – крайно бедни(贫困人口) с доходи под 2800 юана годишно(450 международни долара) , бедни (穷人) с годишен доход между 2800-10000 юана(450 и 1605 долара), с ниски доходи(低收入)между 10000 – 26000 юана (1605 и 4173 долара), с медиални доходи (小康) между 80000 до 300000 юана (4173 и 48 154 долара ),  със средно високи доходи (中高收入) 300 000 до 1 000 000 юана годишно (48 154 до 160 513 долара), с високи доходи (富人) над един милион юана (160 513 долара), много заможни (富人) с общи средства над десет милиона юана (1 605 136 долара) , богати (富豪) с общо имущество, надвишаващо сто милиона юана (16 051 365 долара) , много богати (大富豪) с богатства на стойност над милиард юана (160 513 643 долара) и най-високата икономическа прослойка, тази на  свръхбогатите (超级富豪)с богатства на стойност над 10 милиарда юана (1 605 136 436 долара).[17] Така по статистика, към средната класа могат да се причислят около 230 милиона души.

Особености на средната класа в Китай

Коефициентът на Джини е статистически индекс , показващ на разпределенията на благата в едно общество. Въведен е от италианския социолог и статистик Корадо Джини през 1912 година. Най-общо може да се приеме, че измерва разликата между благосъстоянието на бедните и богатите, като стойностите са бинарни – при нула е налице пълна равнопоставеност при разпределението на богатствата, а едно показва абсолютен дисбаланс. В Китай се наблюдава покачване на стойностите на коефициента на Джини, като през 1995 година е 0.45, през 2002 година – 0.55, а през 2014 година достига 0.73. Според проучване от 2014 година на Пекинския университет, една трета от богатствата в страната са в ръцете на един процент от населението. [18] По китайската скала, най-горните две класи – на много богатите (大富豪) , с имущество на стойност над 1 милиард юана и на свръхбогатите (超级富豪), с богатства на стойност над 10 милиарда юана за 2015 година наброяват съответно 1800 и 90 души. Тази прослойка, макар и малобройна, контролира сериозна част от капиталите в страната. В такъв контекст, обособяването на средна класа е стъпка напред в балансирането на обществото и подобряването на стойността на индекса на Джини. Разрастването на прослойка със средства, близки до медиалните, е признак за баланс в обществото и за успешна борба с бедността.

Ако приемем данните, обявени от Кредит Суис, макар китайската средна класа да е наймногобройна в света, пресметнем ли процентния ѝ дял от цялото население на Китай, той все още е твърде малък – едва 10,7%  . За сравнение, в САЩ и в Япония, страните под номер две и три в класацията, средната класа съставлява съответно 38,8% и 59,5% от общото население. Друг проблем, пред средната класа са сравнително високите цени на жилищата. Така представителните по-близо до долния праг на средната класа вероятно не притежават недвижими имоти и собствени жилища.

Интересно е да се отбележи и колко от китайците имат самосъзнанието, че са част от средната класа. В годишния статистически доклад на Азиатската банка за развитие (Asian Development Bank) от 2010 са публикувани резултатите от изследване, чийто предмет на е самооценката на икономическото състояние на анкетираните. В доклада се дава следната дефиниция за средната класа – това са хората, разполагащи с между 2 и 20 международни долара на ден. Анкетата разделя обществото на децили на икономически принцип, като приема, че попадащите в категорията с разполагаеми между 2 и 20 долара съответстват на масата между трети и осми децил (с уговорката, че първите и последните два представляват съответно най-бедната и най-богатата прослойка). Така се обособяват „ниска средна класа”, чиито представители са близо до прага на бедността,   „същинска” и „висока” средна класа. 52% от анкетираните определят мястото си в същинската средна класа. В парични измерения, това съответства на разполагаеми средства на ден между 4 и 10 международни долара. [19]

 

Заключение

„Средната класа” е мъгляво понятие само по себе си, тъй критериите за дефиниция са изключително субективни. Ако се вземат предвид социалните групи с доходи около медиалните за населението на страната, средната класа се превръща във волатилна и постоянно изменяща се широка обществена прослойка – в случай на безработица или други променливи фактори онези, които са по-близо до долния праг лесно могат лесно да изпаднат под него.

От друга страна,  ако към китайската средна класа се приложи критерият за  притежание на средства между 50 и 500 хиляди долара22 , променливите се свеждат до минимум, но границите значително се стесняват.

Независимо от количествения дял, едно е сигурно – средната класа в Китай е достатъчно многобройна, че да се повиши общото потребление за страната. Наличието на широка маса от платежоспособни потребители дава зелена светлина за достигането на качествен и стабилен ръст на икономиката, независещ единствено от ПЧИ и износ. Прогнозите сочат количествено увеличение на средната класа, с което се умножават перспективите пред китайската икономика – от една страна, за вътрешен пазар, който да заема сериозен дял от БВП , от друга – за  развитието на третичния сектор. Едни от най-сериозните белези за повишения жизнен стандарт в Китай са процъфтяващият вътрешен туризъм и увеличаването на броя на завършващите висше образование. През 2012 студентите в програми за бакалавърска, магистърска  и докторска степен са 30 милиона, а за 2015 се отчита ръст от 4 милиона души. [20] По-масовото образование води до качествено повишаване на квалификацията на кадрите и тяхната конкурентоспособност на пазара на труда, фактор, влияещ и на научно-развойната дейност и на високотехнологичния сектор.

Може смело да се заключи, че на средната класа в Китай се полага ключова роля в бъдещото развитие на икономиката на страната.

 

Приложение:

Приложение 1 – Таблица БВП на Китай 1978- 2015 година

Приложение 2 Растежа на БВП на Китай между 2007-2014 и прогнози до 2020 година

Untitled

Приложение 3. Делът на вътрешното потребление от БВП за периода 1999- 2011

Untitled.png

Приложение 4

“Таблица на градското и селското население 1950-2030 година” (Източник: Stanford university)

Untitled

Приложение 5

Извадка от доклада на Credit Suisse  за 2015 година

Untitled

 

Приложение 6 таблица ‘’Социално разпределение на база годишен доход”

Untitled

Приложение 7 таблица Self identification as middle class (2007)

Untitled

Приложение 8 Източник KPMG Статистика относно образованието в Китай за 2009 и 2015 година, прогнози и цели за 2020 година

Untitled

 

Използвани източници:

  1. Аристотел, Политика превод на Анастас Герджикюв изд. 1995 “Отворено общество ISBN 954-520-049-9”

2.Панчев, Стоян, 2012 Какво е средната класа  Институт за пазарна икономика ISSN 1313 – 0544

  1. Попов, Никола 1995, Китайското икономическо чудо  АИ Проф.Марин Дринов ISBN: 954-430-332-4
  1. Статия на Дойче Веле  Китайският контраст

http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%B

A%D0%B8%D1%8F%D1%82-

%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82/a-16547878

Последно посетен  16.43ч. на 08.02.2016

  1. Приложение 1 – Таблица БВП на Китай 1978- 2015 година, достъпно на: http://www.stats.gov.cn/was5/web/search?page=6&channelid=250710&was_custom_expr=like

%28Economic+Census%29%2Fsen&  Последно посетен  14.12ч. на 08.02.2016

  1. Asian Development Bank 2010, THE RISE OF Asia ’s Middle Class special chapter
  1. http://china.org.cn/world/2014-11/10/contenthtm последно посетен 12.36 ч. на

02.02.2016г.

  1. Chinese urban population 54.77 pct of total http://news.xinhuanet.com/english/china/201501/20/c_133932396.htm  последно посетен 12,39 ч. на 02.02.2016г.
  2. https://www.credit-suisse.com/us/en/about-us/responsibility/news-stories/articles/news-andexpertise/2015/10/en/global-wealth-in-2015-underlying-trends-remain-positive.html последно посетен 13.04 ч. на 02.02.2016г.
  3. http://www.economist.com/blogs/economist-explains/2016/01/economist-explains-11 последно посетен 13.06 ч. на 02.02.2016г.
  4. Fan, Shenggen 2013 THE ECONOMICS OF CHINA: SUCCESSES AND CHALLENGES NATIONAL BUREAU OF ECONOMIC RESEARCH
  5. Ficenec, John 17 August 2015 Doomsday clock for global market crash strikes one minute to midnight as central banks lose control The telegraph
  6. Green, Fergus; Stern, Nicholas June 2015 China’s “new  normal”: structural change, better growth, and peak emissions The Grantham Research Institute on Climate Change and the Environment

12.IMF World Economic outlook  2015   http://www.imf.org/external/index.htm последно посетен 12.32ч на  02.02.2016г

  1. Keely, Louise, Anderson, Brian 2015 SOLD IN CHINA:TRANSITIONING TO A

CONSUMER-LED ECONOMY The Demand institute, Nielsen

  1. Kharas, Homi 2011 The Emerging Middle Class in Developing Countries Brookings institute 15. KPMG 2015 Education in Chinacom/cn
  2. Leander, Anna. 2001 Class, Weberian approaches to. (стр.227) // Routledge Encyclopedia of International Political Economy: Entries A-F. Taylor & Francis, ISBN 978-0-415-24350-6
  3. http://rdwolff.com/content/marxian-class-analysis-theory-and-practice-online-course последно посетен 13.15 ч. на 06.02.2016г.
  4. https://www.gsb.stanford.edu/insights/michael-spence-chinas-rising-middle последно посетен 11.15 ч. на 02.02.2016г.
  5. Morrison, Wayne M. October 21, 2015 China’s Economic Rise: History, Trends, Challenges, and Implications for the United States Congressional Research Service http://www.crs.gov
  6. http://www.nielsen.com/us/en/insights/news/2015/uncommon-sense-chinas-transition-to-aconsumer-led-economy-and-how-businesses-can-help.html последно посетен 11.10 ч. на 08.02.2016г.
  7. Seto, Karen C. 2015 Urban Growth in China: Challenges and Prospects Department of

Geological and Environmental Sciences and Freeman Spogli Institute for International Studies  Stanford University

22.The McKinsey quarterly 2006 The value of China’s emerging middle class http://www.mckinsey.com/insights/consumer_and_retail_value_chinas_middle_class последно посетен 12.02ч на  02.02.2016г

  1. The McKinsey quarterly 2013 Mapping China’s middle class http://www.mckinsey.com/insights/consumer_and_retail/mapping_chinas_middle_class последно посетен 17.29ч.  на  02.2016г
  1. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html 19ч. на

09.02.2016г

  1. Tiezzi, Shannon November 24, 2015 China’s ‘New Normal’ Economy and Social stability http://thediplomat.com/2015/11/chinas-new-normal-economy-and-social-stability/ последно посетен 17.16ч.  на  02.2016г
  1. http://www.chinabusinessreview.com/understanding-chinas-middle-class/ последно посетен 17.16ч.  на  02.2016г
  2. 北大报告:中国1%家庭占有全国三分之一以上财产

http://news.163.com/14/0726/05/A22CNRP90001124J.html  последно  посетен 17.18ч.  на  09.02.2016г

  1. 中国真有1亿中产阶级吗? http://business.sohu.com/s2015/sohuwire1246/index.shtml

последно  посетен  11.22 ч.  на  02.02.2016г

  1. 最新中国收入等级划分 http://bbs.tianya.cn/post-develop-1999388-1.shtml последно посетен 17.20ч.  на  02.2016г
  2. 张剑荆 2005-10 《中国崛起》新华出版社 通向大国之路的中国策 ISBN:

9787501172160

 

Бележки под линия:

[1] по Никола Попов, “Китайското икономическо чудо ” изд. 1995

[2] 《中国崛起》2005, виж. раздел ”Използвани източници ”

[3] По данни на ”The World Factbook” на CIA

[4] “Doomsday clock for global market crash strikes one minute to midnight as central banks lose control” 2015

[5] По данни на МВФ (Виж.Приложение 1)

[6] Прогнози на МВФ (Приложение 2, таблица 2)

[7] Виж.приложение 3 “Делът на потреблението в БВП между 1999 и 2011 година” 8 По доклад на Nielsen, стр.11

[8] По статия на The wall street journal

[9] Виж.приложение 4 “Таблица на градското и селското население 1950-2030 година”

[10] Хукоу 户口 или худзи 户籍 т. нар. регистрация по местоживеене е система, която контролира мобилността на населението, практически чертаейки разграничение между селско и градско население

[11] Аристотел, “Политика” стр.19, превод на Анастас Герджиков

[12] Weber, Max , The Theory Of Social And Economic Organization

[13] Долар на Geary–Khamis, международен долар или ППС долар – паритета на покупателна способност на единица местна валута се приравнява на тази на щатски долар в границите на САЩ, най-често з периода 1990-2000 година.

[14] Цитирано по трети източник, доклад на Asian Development Bank от 2010 година 16 По данни на McKinsey Global Institute

[15] Виж. приложение 5 таблица по данни на Credit Suisse

[16] По статия 中国真有 1 亿中产阶级吗?

[17] Виж. Приложение 6 таблица ‘’Социално разпределение на база годишен доход”

[18] по статията: 北大报告:中国 1%家庭占有全国三分之一以上财产

[19] Виж. Приложение 7 таблица Self identification as middle class (2007) 22 Отново, долар на Geary–Khamis

[20] Виж. Приложение 8 източник: KPMG

 

Изготвил: Ралица Иванова, III курс, специалност “китаистика”, катедра “Езици и култури а Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: