“Китай – политически комунизъм и икономически капитализъм”

Въведение

Темата на работата се фокусира върху политическото и икономическото развитие на Китайската народна република – режим, проведени реформи (цели и резултати).

Използваните методологически подходи са:

Исторически подход – разкриване на съдържанието на икономическия модел през призмата на неговото последователно развитие във времето;

Системно-структурен подход – създаденият във времето икономически комплекс се разглежда като комплекс от взаимосвързани фактори и елементи;

Рационален подход – изследването на дадения обект се основава на факти и действителността;

Сравнителен подход – за да е по-точен и пълен направеният анализ, двата типа модели на икономика са сравнени.

 

Китай никога не е бил, вероятно няма и да бъде демокрация в смисъла, който европеецът или американецът влага в това понятие. Западните нации възприемат капиталистическите отношения като необходимо и достатъчно условие за развитието на демокрация (по западен образец) и предполагат, че това е главната цел на китайските икономически реформи. Възниква въпросът дали китайците наистина си поставят тази цел или европейците си правят погрешни изводи поради ограниченията, които им налага собственият мироглед, пречупен през призмата на западния тип демокрация. Не е ли възможно истината да се крие в простата идея, че китайците нямат нищо против да използват успешните икономически практики на запада, но биха предпочели да търсят своя собствен път на политическо развитие, съответстващ на тяхната култура, нужди и ресурси? И независимо дали ние според нашите стандарти, класифицираме „Китайския модел“ като политически комунизъм, съчетан с икономически капитализъм или като преход от комунизъм и планово стопанство към демокрация и капитализъм, факт е, че засега този модел се развива успешно, и ако той доведе до изграждането на  стабилна държава с огромен икономически ресурс, в която хората се радват на определено ниво на благосъстояние, хуманни закони и социални права, които ги удовлетворяват, тогава реално няма да има значение как ще класифицираме този модел и как ще го дефинираме, защото в политиката важно е крайната цел да бъде постигната, т. е. да бъде създадена добре функционираща система.

Политическата форма на управление в Китайската народна република е еднопартийна и се осъществява в рамките на социалистическа република, управлявана от Комунистическата партия на Китай. Ръководната й роля се посочва в Конституцията на страната.

Основните органи на управление са разбира ККП, Централното народно правителство и тяхното регионално и местно представителство. Общокитайското събрание на народните представители на ниво окръг се избират от гласоподаватели. Тези Народни събрания на областно ниво имат за цел да надзирават местната власт и да избират Провинциалното (или Общинско, в случай на Независими общини) събрание на народните представители. ККП е с приблизително 80 милиона членове и е на власт от близо 70 години. (http://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter2/chapter20101.htm)

Председателят на КНР е държавен глава, учреден с конституцията от 1982 година, формално се избира от Общокитайското събрание на народните представители, съгласно член 62 от конституцията. На практика китайският парламент избира председателя, след като последния е препоръчан от политбюрото на ЦК на ККП. Понастоящем действащ председател на КНР е Си Цзинпин. (http://china.usc.edu/constitution-peoples-republic-china-1982)

Държавният съвет на КНР е висш държавен орган на изпълнителната власт в страната. Провежда прилагането на законите и постановленията, разработени и приети от Общокитайското събрание и неговия Постоянен комитет (реално, законодателството е в ръцете на политбюрото на ЦК). Според конституцията на страната Държавният съвет (правителството) носи политическа отговорност пред Общокитайското събрание. Правителството има правото да определя административни мероприятия, административно-правни актове, да издава постановления и разпореждания.

ОСНП е висшият законодателен орган на КНР. В състава му влизат представители, избрани от провинциите, автономните региони, градовете на централно подчинение и въоръжените сили. Всяко лице над 18-годишна възраст има право да избира и съответно да бъде избирано за народен представител. Представителите на Народните събрания на околията и общината се избират пряко, а по-високо стоящите – се избират индиректно. ОСНП се състои представители от провинциите, автономните райони, армията. Мандатът на всеки представител е 5 години, и всяка година се провежда по едно пленарно заседание, където се изслушва доклад за дейността на правителството и други важни документи, разглеждат се и се гласуват резолюции по тях.

Върховният съд, както в редица западни страни, включително България, е най-висшият. Хонконг и Макао, като специални административни райони, имат свои отделни съдебни системи, базирани на британските законови традиции и португалските граждански правни традиции съответно, и са извън юрисдикцията на Върховният съд на Китай. Съдът се състои от над 340 съдии, които се събират на специални, по-малки трибунали, където обсъждат и решават случаи, които могат да са от криминален, граждански, икономически, административен характер. (https://www.fas.org/sgp/crs/row/R41007.pdf)

Макар официално режимът в страната да е комунистически, съществуват повече от една партии – осем демократически, основани още преди 1949 год. Те подкрепят ръководството на ККП. И ККП, и останалите политически организации спазват принципите, залегнали в конституцията. В организационно отношение, демократическите партии са независими, имат свои права и задължения. Привидно съществуват съвместно и се надзирават взаимно, но това не означава, че ръководното звено на ККП е готово на компромиси, за да запази имиджа си във външен план или да отпусне юздите на властта, когато и да е. Следователно останалите партии не са и не могат да бъдат адекватна опозиция, тъй като това се противопоставя на смисъла на режима. Те участват, доколкото им е позволено, в управлението (тоест в изработването на държавната политика, в избирането на лица за ръководни постове, в съставянето на закони и в други сфери на обществено-политическата дейност.

При вземане на важни решения от голямо значение  за бъдещето на страната, ККП провежда консултации с другите партии и с безпартийни дейци. Демократическите партии имат свои представители в ПК на ОСНП, също така и в местните народни събрания. Политическото сътрудничество се извършва посредством Китайския народен политически консултативен съвет.

Конституцията е основен източник на законите и разпоредбите, в нея залягат принципите за държавното и политическото устройство и за структурата и дейността на държавните органи, за основните права и задължения на гражданите. Конституцията е основата за изработване на останалите закони. Всички други законоположения и нововъведени закони трябва да не противоречат на залегналите в конституцията принципи.

Действащата в момента конституция е приета на 4 декември 1982 година, на петата сесия на петото ОСНП, в нея са заложени основните принципи от  публикуваната през 1954 година конституция и се обобщава опита от развитието на китайския социализъм. В нея са определени политическата и икономическата системи, права, задължения на лица, организации, партии, всички са равни пред нея.

Разглеждайки този модел в исторически план, бързо откриваме, че той всъщност съществува отпреди това и постепенно разбираме какво е основното в него. Въпреки че „китайският модел“ е изключително многостранен, в основата му е специфичното китайско политико-икономическо устройство, в чиито рамки тези два фактора са тясно свързани. Успехът на модела се дължи именно на баланса между различните фактори, като евентуалното нарушаване на това сложно равновесие неминуемо води до криза и последващ упадък.

От известно време насам в китайската политика се осъществяват промени, в резултат на които тя се намира в състояние на преход, като в различните сфери в различна степен се възприемат и инкорпорират отделни елементи на демократичния модел, осъзнавайки ползата от плурализма и системата на делегираните пълномощия. Въпреки всичко това страната няма изгледи да възприеме и покрие изискванията на западния модел.

Основният въпрос, който възниква при изследването на китайския политически модел е в какво се заключава неговата специфика. Отговорът на този въпрос също следва да бъде даден в исторически контекст. В по-ново време, след като установява достатъчно тесни контакти със Запада, Китай се опитва да изгради политическа система по западен образец, но търпи провал. В последствие, по време на близо половинвековния период на войни и революции, традиционната власт, принадлежаща на императора, постепенно се трансформира в по-съвременната власт на Партията. Не е трудно да се убедим, че традиционната власт на императора много наподобява днешната власт на Партията. Както императорът, така и ККП са факторът, който обединява силите на китайското общество, въплъщавайки в себе си политиката на „великата културна общност“, като основната опора на китайската меритократична (меритокрацията е принцип на управление, според който ръководните постове следва да се заемат от най-способните и достойни хора, без оглед на социалния и икономическия им произход) система. В същото време обаче, във властта на партията присъстват и елементи на съвременната епоха, които липсват при властта на императора – така неговата власт може да се развива само в една посока, против течението и няма как да се демократизира. За разлика от нея, партийната власт е доста по-гъвкава и се основава на системата на съвременната централизация (тоест концентрирането на държавната власт в единен център), като е способна да осъществява и достатъчно мащабни демократични преобразувания. ( http://fpc.org.uk/fsblob/244.pdf )

Що се отнася до западния политически модел, характерно за него е решаването на въпроси чрез изваждането им на повърхността, което обяснява и съществуването на опозиционни сили. В Китай всичко е по-различно. И за традиционната власт на императора, и за съвременната власт на ККП е характерна т.нар. „сакрализация“. Тоест партийната власт е гръбнакът на китайската политика. (http://www.cid.harvard.edu/cidtrade/issues/washington.html )

От историческа гледна точка, всеки от тези два модела има своите достойнства и недостатъци. На Запад демокрацията е ядрото на политическия модел, но да не забравяме, че едва след продължилата няколко столетия еволюция, тя започва да изглежда така както днес. В една държава със стабилен и балансиран социално-икономически растеж, демокрацията може да функционира достатъчно добре. Макар че във властта се сменят различни политически партии, от чисто политическа гледна точка, те притежават редица общи признаци и характеристики,причина за което наличието на достатъчно мощна средна класа (на Запад) и независимо коя партия е на власт, всички те се стараят да защитават интересите й. Често се твърди, че западните партии обединяват и представляват различните обществени сили, но истината в повечето случаи е, че именно средната класа обединява тези партии и не позволява радикализация.   Впрочем, в общественото развитие достатъчно добре се очертава и поляризиращата функция на многопартийността. В периодите, когато икономиката върви надолу, обществото силно се фрагментира, а средната класа отслабва и намалява, като при определено развитие може почти напълно да изчезне. В подобни условия многопартийността се превръща в сила, която по-скоро разединява обществото, достатъчно примери, за което можем да открием в редица африкански, южноамерикански и азиатски държави. (http://www.japanpolicyforum.jp/archives/editor/pt20150120054332.html )

В някогашния „традиционен“ Китай, политическите процеси също протичат достатъчно открито. Въпреки че цялата централна власт принадлежи на императора, по места управляват специфични административни структури. Като изключим факта, че са изключително силно бюрократизирани, в общи линии може да се твърди, че те са отворени за обществото. А историята свидетелства, че по-отворена е една администрация, толкова по-ефективно е и управлението на съответната държава. И обратното – ако администрацията е недостатъчно прозрачна и открита и са налице търкания и напрежение между императорската и местната власт (т.е. авторитетът на императора намалява), това води до криза. За властта на Партията е характерна същата особеност. Ефективността на управлението зависи от това доколко Партията е  отворена към всички социални слоеве и склонна да работи за общата полза. Паралелно с това, ефективността на администрацията зависи и от нейната структурираност и специализираност. Като всеки друг модел и китайският постоянно еволюира. Превръщайки се в част от световната система, „китайският модел“ непрекъснат о и разнопосочно взаимодейства с другите модели, това е обща за всички модели тенденция. Само че еднаквите тенденции невинаги водят до идентични преобразувания. Макар и подложен на силно външно влияние, моделът съхранява присъщата си специфика и въпреки промените запазва първоначалната си същност.
(http://www.weforum.org/agenda/2015/07/brief-history-of-china-economic-growth/)

От 1979 година Китай се реформира и отваря икономиката си. Китайското ръководство предприема по-прагматичен подход спрямо много политически и социално-икономически проблеми, и ограничава ролята на идеологията в икономическата политика. Все още продължаващата икономическа трансформация на Китай има силно влияние не само в страната, но и в световен мащаб. Пазарноориентираните реформи, които Китай осъществява в последните две десетилетия отприщват индивидуалната инициатива и предприемачество. В резултат на това се наблюдава най-голямото намаление на бедността и едно от най-бързите повишавания на нивата на доходи в историята. Китай днес е първата икономическа сила в света.

През 1980 година Китай се опитва да съчетае централизираното планиране с пазарно ориентирани реформи за увеличаване на производителността, жизнения стандарт и технологично качество, без да изостря инфлацията, безработицата и бюджетния дефицит. Китай прави селскостопански реформи, отменяйки системата на комуните и въвеждайки нова такава, базирана на домакинствата. Правителството насърчава дейности като основаване на предприятия в селските райони, и промотира по- самостоятелно управление на държавните предприятия и засилване конкуренцията на пазара, което съдейства за пряката връзка между китайски и чуждестранни предприятия за търговия. Китай също така разчита повече на външно финансиране и внос.

През 80-те на ХХ век, тези реформи водят до средни годишни темпове на растеж от 10% в селското стопанство и промишленото производство. Доходите на земеделците се удвояват. Китай става самодостатъчна по отношение на зърнопроизводството, селските индустрии представляват 23% от селскостопанската продукция, което помага за справяне с безработицата в провинцията. Разнообразието от лека промишленост и стоки се увеличава. Реформа започва и в данъчната политика, банковото дело, определянето на цените, както и системата на труда. До края на десетилетието, обаче, икономиката прегрява заради нарастване на инфлацията. В края на 1988 година, в отговор на скока на инфлацията, причинен от ускорените ценови реформи, ръководството въвежда програма за икономии.  (http://departments.kings.edu/history/20c/china.html )

Икономиката на Китай възвръща инерцията си в началото на 90-те, когато тогавашният политически лидер Дън Сяопин прави поредица от политически изказвания, чиято основна цел е да даде нов тласък на реформите. Четиринадесетият конгрес на партията го подкрепя и посочва, че основна задача на Китай е да създаде „социалистическа пазарна икономика“. В 10-годишния план за развитие, създаден през 1990 година се подчертава необходимостта от приемственост в политиката и по-смели –реформи на икономическата система.

В резултат на Третия пленум на ККП, проведен през октомври 2003 година. Китайските законодатели представят няколко предложения за изменение на държавната конституция – едно от най-значимите е такова за защита на правата на частната собственост. Законодателите също така посочват, че ще има нов акцент върху някои аспекти на общата държавна икономическа политика, както и в усилията за намаляване на безработицата, за да се балансира разпределението на доходите между градските и селските региони, както и за поддържане икономическия растеж, като опазване на околната среда и подобряване на социалната справедливост. Националният народен конгрес одобрява измененията на среща през март 2004 година. Петият пленум през октомври 2005 година одобрява икономическа програма, насочена към изграждането на „хармонично общество“ чрез по-балансирано разпределение на богатството и подобряване на образованието, медицинските грижи и социалната сигурност.

Китай е най-многолюдната страна в света и е един от най-големите производители и потребители на селскостопански продукти. Над 40% от работната сила на Китай е ангажирана в селското стопанство, въпреки че не особено голям процент от земята е подходяща за отглеждане на продукти. Китай е сред най-големите производители на ориз, царевица, пшеница, соя, зеленчуци, чай, свинско месо, памук, маслодайни култури и т.н. Приходите за китайските фермери не са значими, което води до увеличаване в разликата в богатството между градовете и селата. В последните няколко години Китай се превърна в предпочитано място за производствени мощности в световен мащаб. Силата му като износна платформа допринася за доходите и заетостта в Китай. Държавният сектор все още представлява около 40% от БВП. Властите отдават все по-голямо значение и внимание на управлението на държавните активи – както на финансовия пазар, така и между самите държавни предприятия и напредъкът е изумителен.

Заедно с бързите темпове на икономически растеж, Китай изразходва все повече енергия. През 2003 година Китай надминава Япония и става втория по големина потребител на първична енергия след САЩ. През 2006 година се наблюдава увеличение в търсенето на петрол – 38% от световното. Страната е и един от най-големите производители на енергия в света, редом със САЩ и Русия. Китайската консумация на ел. енергия се очаква да нарасне с 4% годишно през 2030 година – което ще изиска повече от два трилиона долара инвестиции за посрещане на търсенето.

В 11-та петгодишна програма, обявена през 2005 година, се приканва към спестяване на енергия, включително и развитие на възобновяемите енергийни източници и повишено внимание към опазване на околната среда. Преминава се от въглища към по-чисти енергийни източници, петрол, природен газ; ядрената енергетика е важна част от програмата за развитие на Китай. Китай разполага с богати водноелектрически ресурси.

От 1993 година Китай е нетен вносител на петрол, голяма част от които идват от Близкия Изток. Нетният внос нараства с близо 3.5 милиона барела на ден до 2011 година. Китай е заинтересован от разнообразяване на източниците на вноса на петрол и инвестира в петролни полета в целия свят (предимно в Африка и Южна Америка).

През юли 2009 година, по време на американо-китайския стратегически и икономически диалог, двете страни успешно се споразумяват за сключването на Меморандум за разбирателство за сътрудничество по изменение на климата, енергетиката и околната среда с цел задълбочаване на партньорството между двете страни. (http://geopolitica.eu/bulgarsko-geopolitichesko-drujestvo/956-osobenosti-na-kitaiskiq-geoikonomicheski-model )

Търговският дефицит на САЩ спрямо Китай достига 268 милиарда долара през 2008 год. Вносът от Китай възлиза на 16,1% от общия внос на САЩ същата година. В същото време делът на вноса на много други азиатски страни към САЩ и търговският дефицит на САЩ спрямо Азия и Тихоокеанския регион като цяло спадат. През ноември 1991 год. Китай се присъединява към Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество – група, която насърчава свободната търговия и сътрудничество в икономиката, търговията, инвестициите, новите технологии.

КНР официално се присъединява към СТО през декември 2001 година. Като част от тази организация, страната се договаря за намаляване на тарифите и премахване пречките на пазара. Китайски и чуждестранни бизнесмени печелят правото да изнасят сами и да продават продуктите си без да преминават през правителствен посредник. До 2005 година средната лихвена тарифа на ключови селскостопански стоки за износ в САЩ спада от 31% на 14%, а при промишлените стоки – от 25 на 9%. Споразумението също така открива нови възможности за доставчиците на услуги в САЩ като банкиране, застраховане, телекомуникации. Китай постига значителен напредък в осъществяването на поетите към СТО ангажименти, но останалите членки са загрижени за защитата на интелектуалната собственост.

Растежът на износа продължава да бъде основен двигател на бързия икономически растеж през следващите години. За да се увеличи, Китай осъществява политики на насърчаване на бързото развитие на фабрики, финансиране от чуждестранни инвеститори, които сглобяват вносни компоненти на потребителски стоки за износ, както и либерализирането на търговските права. В плана си за развитие, КНР поставя голям акцент върху развитието на потребителското търсене.

Китайският инвестиционен климат се променя достатъчно през последните 25 години на реформи. В началото на 80-те, Китай ограничава чуждите инвестиции в експортно ориентирани дейности и изисква чуждестранни инвеститори да формират партньорства с китайски фирми. Преките чуждестранни инвестиции нарастват бързо, но се забавят в края на десетилетието. (https://www.foreignaffairs.com/articles/asia/2008-01-01/rise-china-and-future-west )

В отговор правителството въвежда законодателство и нормативна уредба, насочени към насърчаване на чужденци да инвестират във високо приоритетни сектори и региони. От началото на 1990 г. страната позволява на чуждестранни инвеститори да произвеждат и продават широка гама от стоки на вътрешния пазар. Въпреки контрола, се стига до насищане на пазара в някои сектори, докато други като този на услугите, остават недоразвити. Като част от присъединяването към СТО, Китай поема ангажимент да премахне някои инвестиционни мерки, свързани с търговията и да се отворят определени сектори, които до този момент са затворени. Издават се нови закони,подзаконови актове и административни мерки.

Преходът на Китай към пазарна икономика е бавен и труден процес, но с последователност и политическа воля и упоритост, Партията успява да вкара страната в редиците на силните на деня. Днес Китай е водещ политически и икономически световен фактор, с когото всички са длъжни да се съобразяват.

Когато става дума за китайския модел на политически комунизъм с пазарна икономика, той обикновено се свързва в съзнанието на хората с грандиозните успехи, постигнати през последните десетилетия на реформи и политика на „отворените врати“. Впрочем, „политика на отворените врати“ и китайският модел са синоними за мнозина. Всъщност, в основата на политиката на реформи е тезата на Дън Сяопин – „да преминаваме реката,напипвайки камъните“ – тоест промените да се осъществяват предпазливо и внимателно. Някои смятат, че спецификата на този модел е тъкмо в тази предпазливост и постепенност. (http://www.theatlantic.com/magazine/archive/1896/04/china-and-the-western-world/306398/)

На микроравнище  хората не са съвсем наясно с подтекста на прословутата фраза на Сяопин, защото реформите винаги имат цел („да преминеш реката“). Съвсем очевидно е, че в конкретния случай тази цел е изграждането на силна пазарна икономика. В това отношение китайците наистина спазват стриктно указанията на Дън Сяопин, според когото целта на реформите е изграждането на социалистическа демокрация.

Мнозина се опитват да оценяват китайския икономически модел през призмата на западния, предполагайки, че именно налагането на западния икономически модел е реалната цел, само че ако Китай се „превърне“ в Запада, би изчезнал и специфичният китайски модел. По всеобщо мнение в Китай функционира преходна икономика: от планова към пазарна, от държавна-към частна. Истината, обаче, е че онези, които смятат така не схващат същността на модела. В Китай никога няма да се осъществи приватизация по западен модел, защото в страната съществува толкова силен държавен сектор. В исторически план, частната или „народната“ икономика, винаги е съществувала,но никога политическият елит няма да тръгне по западния път на тоталната приватизация. ( http://www.economist.com/news/leaders/21664143-if-economic-miracle-continue-officials-must-give-private-sector-more-freedom )

Превръщайки се в част от световната система, китайският модел непрекъснато и разнопосочно взаимодейства с другите модели, като или активно се учи от тях, или пък пасивно се поддава на влиянието им. От тази гледна точка, това е обща за всички модели тенденция. Само еднаквите модели невинаги водят до идентични преобразувания и резултати. Макар и подложен на силно външно въздействие, китайският модел съхранява присъщата си специфика и въпреки промените запазва първоначалната си същност. Преходът към пазарна икономика се извършва на базата на еднопартийна система, гарантираща политическата стабилност и предлага на света един модел на развитие, много различен, но не по-малко ефективен или успешен от западния такъв.

Заключение

Курсовата работа се фокусира върху китайския модел на управление (в политиката и икономиката) и разглежда основните етапи от развитието на страната за последните три десетилетия. Темата е актуална и ще продължава да е такава, най-вече заради динамичните процеси и време, в което живеем.  Направена е сравнителна характеристика между двата западния и китайския модел на управление в икономиката. Работата не се ангажира да каже кой е по-добрият и работещият, ясно е, че и двата са успешни. Чудото на китайската икономика е ясното доказателство, че „Пекинският консенсус“ е правилният за страната.

Двата основни типа политически режими – комунизъм и демокрация също са сравнени с единствената цел да се посочат характеристиките им, разликите им, механизмите, за да сме по-добре запознати с тях, а оттук и икономическият анализ да е по-точен.

Китай започва да преминава през радикални икономически промени по същото време с България (прехода). Резултатите за китайската икономика са забележителни, поразителни, за по-малко от 30 години политическият елит успява да изведе страната на световната сцена и да осигури по-добър стандарт на живот за своите граждани. Резултатите в българската такава също са поразителни – те са апокалиптични.
Библиография

  1.  Държавно и политическо устройство

http://bulgarian.cri.cn/chinaabc/chapter2/chapter20101.htm

  1. http://china.usc.edu/constitution-peoples-republic-china-1982
  2. Understanding China’s Political System. Lawrence, Susan, Martin, Michael. March 20, 2013. https://www.fas.org/sgp/crs/row/R41007.pdf
  3. Тъмната страна на китайския възход. Пей, Минсин. Май 20, 2006. http://mediatimesreview.com/may06/DarkSideChina.php
  4. Особености на китайския геоикономически модел. Саздов, Владимир. http://geopolitica.eu/bulgarsko-geopolitichesko-drujestvo/956-osobenosti-na-kitaiskiq-geoikonomicheski-model
  5. The Rise of China and the Future of the West. Ikenberry, John. https://www.foreignaffairs.com/articles/asia/2008-01-01/rise-china-and-future-west
  6. A Brief History of China’s Economic Growth. Hirst, Tomas. http://www.weforum.org/agenda/2015/07/brief-history-of-china-economic-growth/
  7. Why the ‘China Model’ Isn’t Going Away, Kurlantzick, Joshua. March 21, 2013. http://www.theatlantic.com/china/archive/2013/03/why-the-china-model-isnt-going-away/274237/
  8. The Beijing Consensus, Cooper, Joshua. http://fpc.org.uk/fsblob/244.pdf
  9. Washington Consensus. http://www.cid.harvard.edu/cidtrade/issues/washington.html
  10. The Washington Consensus vs. The Chinese Consensus. Kojima, Akira. http://www.japanpolicyforum.jp/archives/editor/pt20150120054332.html
  11. The Role of the Local State in China’s Transitional Economy. Oi, John. http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=3530420&fileId=S0305741000004768
  12. China in the 20th Century. http://departments.kings.edu/history/20c/china.html
  13. The China that Works. http://www.economist.com/news/leaders/21664143-if-economic-miracle-continue-officials-must-give-private-sector-more-freedom
  14. China and the Western World. Hearn, Lafcadio. http://www.theatlantic.com/magazine/archive/1896/04/china-and-the-western-world/306398/

 

Изготвил: Симона Ангелова, специалност “ЮИЮА”, катедра “Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: