“Китай – най-големият потребител на енергия”

Резюме: Китай е страната с най-голям брой население в света и в продължение на дълги години се отличава с най-бързо развиваща се икономика. Като последствие страната се превръща в най-големия потребител на енергия. Бързо нарастващото търсене на енергийни източници е поставило Китай на едно от челните места  в световните енергийни пазари. Икономическите дейности свързани с производство и потребление са довели до нужда от използване на голямо количество енергия, но това от своя страна е нанесло отрицателни последици върху околната среда. Решенията по отношение на проблемите на енергетиката и отрицателното въздействие върху околната среда съставляват  многостранна стратегия, тя включва както диверсификация на източниците на енергия и разработване на алтернативни източници на енергия, така и засилен контрол на правителството над енергийния сектор.

 

Ключови термини: Енергийни източници, въглища, нефт, газ, възобновяеми източници, С2О,  екологични проблеми

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 С цел да подложим на анализ и разгледаме в дълбочина причините и следствията, които водят до формирането на дадена икономическа обстановка, трябва да обърнем внимание на историческото развитие  и контекст на изследваната тема. Енергийната стратегия на Китай търпи множество трансформации през последните няколко десетилетия. В курса на работа ще бъде направен разбор на енергийното потребление на Китай, различните видове енергийни източници от създаването на Китайска народна република (КНР) до днес и съпътстващите  екологични проблеми.

Промените в политиката на енергийна сигурност на Китай през последните няколко десетилетия са реципрочни на  развитието и промените в регионално и глобално ниво, тъй като страна с мащабите на Китай неминуемо играе значителна роля в енергийната сферата на геополитиката. В Китай енергийната сигурност е категоризиранa като проблем на вътрешното икономическо развитие, а не като част от външната политика, с изключение на редки стратегически въпроси като например местоположението на тръбопроводи в Централна Азия или гранични спорове свързани с доставка на енергийни ресурси. Въглищата са основният и най-богат ресурс на страната, съответно са били доминиращ енергиен ресурс на вътрешното потребление в продължение на няколко десетилетия. Това води със себе си множество екологични проблеми. Преди 90-те години обстановката в страната се характеризира със слабо икономическо развитие. С безпрецедентния подем на китайската икономика, бума на производството, увеличаването на числеността на средната класа, урбанизацията и увеличаването на броя на превозните средства, наличието на петролни ресурси се изчерпва през 1993г. . Китай е принуден да започне внос на петрол, за да задоволи вътрешното търсене. В резултат  на това през 2008г. страната става вторият най-голям потребител на петрол в света след САЩ, като това съотношение се запазва и до днес. В същото време главният енергиен източник, използван от  страната, са въглищата, тъй като те са най-богатият ресурс на собствена територия. Това има изключително отрицателно въздействие върху околната страна, в следствие на което намаляването на тяхната употреба е една от ключовите точки на икономическата стратегия на страната.

Целта на тази разработка е да бъдат разгледани историческите и  икономическите предпоставки довели до изкачването на Китай до върха на стълбата на енергийните потребители в света. Това призово място носи със себе си големи отговорности и множество негативни последствия (замърсяването на околната среда и понижаване качеството на въздуха). В курса на работа ще бъдат разгледани и перспективите пред страната за намаляване на  екологичните проблеми.

Ключови методологически подходи използвани в дадената работа са:

 

  • Исторически преглед, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде разбран ако не разгледаме промените и тематичните специфики в исторически план, т.е. развитие и метаморфоза във времето и пространството;
  • Структурно-аналитичен подход, според който представата за изследвания феномен ще бъде получена на основата на анализ на същия през призмата на ключовите му структурни компоненти, т.е. базови механизми на взаимодействия;
  • Геополитически и геоикономически особености – разглеждат политически и икономически международни отношения през призмата на конкретната специфика на формираната географско-природна среда, създаваща уникални формати на взаимодействия;

 

Изложение

 

Ролята на петрола в енергетиката на Китай

Въпреки, че нефтеното поле Фушун в провинция Ляонин в североизточен Китай често се разглежда като първото китайско нефтено поле на 20 век, то е открито, разработено и контролирано преди и по време на Втората световна война от Япония. Анексирането на нефтеното находище от Япония отваря очите на китайците за това  колко е важна енергийната индустрия за  националната сигурност и икономическото развитие. По ирония на съдбата, разработването на  Фушун от Япония е важна стъпка към достигане на самостоятелност в китайската петролна индустрия. Националната комисия по ресурсите (NRC) е създадена, за да управлява и развива  петролните полета и  енергийните ресурси. Доминиращите идеологии, както по време на националистическия, така и при комунистическия режим на управление разчитат на експлоатация и контрол върху собствените ресурси на страната, тъй като приемат това като знак за суверенитет и независимост. Националистическото правителство открива и развива първия управляван на местно ниво нефтен проект в провинция Гансу – Юмън. Юмън вдъхва самоувереност на китайската страна, която вярва, че на този етап вече притежава възможности, знания, умения и капацитет за извличане на нефт и развитие на  собствена нефтена индустрия.

След Втората световна война, правителство на националистите се опитва да унищожи петролните полета преди да избяга в Тайван. Нефтените находища обаче оцеляват и Правителството на Китайската комунистическа партия (ККП) започва разработване на план за самостоятелност на петролната индустрия. Фушун, а по-късно Юмън и Дацин са използвани като модели за развитие на петролната индустрия в Китай – съоръжения разработени от японци, възстановени от следвоенното националистическо правителство и модернизирани от Китайското правителството. Посредством индиректен, но последователен процес се формира  структура на петролната индустрия на Китай. Фактът, че общият обем на продукция на петрол само от находището Юмън  е бил по-голям от общото производство на шистов петрол в Китай в края на Петилетката (1953-1957), довежда до съсредоточаване на вниманието на Правителството върху производството на петрол.  През този период, с помощта на Съветския съюз и страните от Източна Европа, износът на суров петрол от находището Юмън се увеличава от 0,2 милиона тона през 1953 г. до 1,7 милиона тона през 1960г.. Като национален индустриален модел доказващ способността на Китай да добиват нефт, Юмън разполага с квалифицирана работна ръка, оборудване, техническо обучение и умения, които проправят пътя за самодостатъчност в лицето на друго нефтено находище – това в Дацин. То попада в центъра на вниманието през 60-те години и представлява началната точка в стремежа на Китай да бъде независим от вноса на чуждестранни енергийни източници, респективно да бъде способен да задоволи търсенето чрез вътрешни източници. Развитието и разработването на находището в Дацин  е отговор на Правителството на КНР на изтеглянето на съветските войски и служители от Китай в резултат на напрежението, което възниква  между двете страни по това време.

След Втората световна война и създаването на Китайската народна република през 1949 г., Китай и СССР се обединяват срещу западните страни през ранния период на Студената война. Като развиваща се страна, запазването на просперитет чрез ниска цена на вътрешната енергия се възприема като важен фактор за националната сигурност на Китай. Самодостатъчност на  производството и потреблението, без зависимост от чужди ресурси, е доминиращата политика в стратегиите на китайските лидери в продължение на няколко десетилетия. През десетте години на Културната революция (1966-1976) бива застрашено  икономическото развитие и стабилността на правителството на КНР. Налага се Правителството да се фокусира върху икономическата реформа, за да успее да върне страната по пътя на възходящото икономическо развитие. Икономически реформи на Дън Сяопин през 1978г. започват да  мотивират хора да преследват  личните си интереси, така че икономическа структура на Китай постепенно се премества в сферата на частната пазарна икономика и частни малки и средни предприятия започват да се развиват в края на 1980г., като по този начин започват постепенно да  заменят неефективните държавни  предприятия (ДП) в края на 1990 г., въпреки че последните остават доминиращи по това време. Дори и след икономическата реформа започнала през 1978 г., китайският пазар  все още е доста изолиран от външния свят по отношение на търговията и капиталовложения, но политиката на “реформи и отвореност” привлича преки чуждестранни инвестиции в Китай и излишъкът на селски труд се влага в  трудоемки производствени предприятия в крайбрежните райони. Брутният вътрешен продукт на Китай  започва да расте с много висока скорост след 90-те години. Разпадането на Съветския съюз през 1989 г. води до изкачването на САЩ наравно с най-голямата останала суперсила – Китай. Присъединяването на Китай към Световната търговка организация (СТО) през 2001 г.  превръща страната в един от най-големите играчи на световната търговска сцена. Много от тези събития ускоряват тенденцията за глобализация. Китай започва да изпитва притесненията относно евентуален недостиг на енергия и затова започва засилен внос на чуждестранни ресурси в средата на 90-те години. Глобалната финансова криза засилва възхода на Китай на международния пазар. Страната увеличава вносът си на енергийни ресурси в резултат на кризата и половината от петролът, който Китай консумира, идва от чуждестранни източници – особено от страни в Близкия изток, Африка и Централна Азия.

Китай  непрекъснато търси  решения на  проблема с нарастващото търсене на енергия. В допълнение към вноса на петрол от чужбина, за да задоволят енергийната потребност на населението, китайските предприятия увеличават директните инвестиции в чужди фирми, за да успеят да осигурят по-сигурни енергийни доставки в дългосрочен план. Тези предприятия предприемат участие в придобивания и сливания и различни видове инвестиции, например в чуждестранни облигации, акции и финансови деривати.

Влиянието на глобалната финансова криза, както и сътресенията в много части на Близкия Изток и Северна Африка в началото на 2011 г., засилват вниманието на  Пекин относно важността на диверсификацията на източниците на енергия, връзката на фискалната и паричната политика с енергийната политика, особено паричните политики, които се отнасят до международната търговия и капиталови пазари. Ядрената криза на Япония, от своя страна, показва рисковете на ядрената енергия, в следствие на което Китай временно спира плановете си за ядрено развитие и преразглежда въпросите за ядрената безопасност.

 

Организация на сектора      

 Китайските национални петролни компании доминират в нефтения и газовия сектор. Националната комисия за развитие и реформи  (NDRC), отдел на Държавния съвет на Китай, е главният регулиращ орган отговарящ за централните политики засягащи енергийния сектор, докато други министерства като Министерство на търговията и  Министерство по опазване на околната среда контролират различните компоненти на политиката на петрол в страната.

Правителството учреждава Националната енергийна администрация (NEA) през 2008 г., която да действа като ключов енергиен регулатор. НЕА и НКРФ се занимават с одобряването на нови енергийни проекти в Китай, определяне на цените на енергията на вътрешния пазар и прилагане на енергийните политики на централното правителство наред с други задължения. През януари 2010 г. Правителството формира Национална комисия по енергетиката, чиято функция е да консолидира различните енергийни политики между различните структурни компоненти на Държавния съвет и която също така разглежда важни енергийни въпроси.

 

 Тръбопроводни връзки

Китай разработва  национална си  нефтопроводна мрежа, стремейки се към диверсификация на чуждестранните източници на енергия, чрез разработване на тръбопроводи връзки с Казахстан, Русия, и Мианмар.

Правителството активно подобрява интеграцията на вътрешната нефтопроводна мрежа, както и установява международни нефтопроводни връзки със съседните страни, с цел разнообразяване на петролните вносни пътеки. Според  Националната китайска петролна корпорация (CNPC), Китай има около 15.657 мили от тръбопровод за суров петрол (70%, управляван от CNPC и останалите 30% от други НОК) и 12,605 мили от тръбопроводи за нефтови продукти във вътрешната си тръбопроводна мрежа в края на 2013г. .  По-голямата част от петрола на тръбопроводната инфраструктура обслужва индустриализираните крайбрежни пазари и североизточния регион. Въпреки това, няколко дълги  тръбопроводни връзки са изградени или са в процес на изграждане, за да доставят петролни доставки от северозападния регион до по-отдалечените пазари в централните и югозападните райони.

Китай открива първата си транснационална нефтопроводна връзка през 2006 г., и започва да внася  казахски и руски петрол от тръбопровод, чиято начална точка е в Казахстан. Той е разработен  съвместно от  НКПК и казахстанската компания КазМунайГаз (KMG) и е финансиран от китайската страна. Тръбопроводът транспортира петрол от петролните полета в западен и централен Казахстан до Китай. Първоначалният капацитет на газопровода е 200 000 барела, като през 2013г. капацитетът е удвоен. По-нататъчно разширяване на обема на инфраструктурата и експортните възможности са зависими от  развитието на нефтеното поле Кашаган в Казахстан.

Източно-сибирските нефтени находища в Русия са се превърнали в друг източник на внос на суров петрол за Китай. Руският държавен петролен гигант Транснефт построи Източно-сибирски-Тихоокеански  тръбопровод (ESPO), простиращ се на  3000 мили от руския град Тайшет до Тихоокеанското крайбрежие. Функционирането на тръбопровода до КНР започва  през януари 2011 г., посредством 20 годишен договор за доставка между двете страни. Вторият етап на  тръбопровода направи възможен трансфера на петрол до руското пристанище Козмин, което означава, че Китай може да получава суров петрол по морски път. Русия очаква разширяване на преносната способност на тръбопровода до 2020г. и съответно увеличаване на договорените доставки към  Китай през тази тръбопроводна връзка.

Китай стартира петролен тръбопровод с внос от Мианмар през януари 2015г. Мианмар не е значителен производител на петрол, така че тръбопроводът представлява алтернатива транспортна линия за суров петрол от Близкия изток. НКПК планира да осъществява доставки на суров петрол от тръбопровода до юнанската рафинерия в  Анинг, чието стартиране е планирано  за  2016 г., както и до рафинерията в Чунцин, която трябва да започне да функционира през 2017 г.

 

Природен газ

Въпреки че производството и потреблението на природен газ се увеличава с бързи темпове, то представлява само  4.7% от общото потребление на енергия в страната през 2013 г.

Китай е традиционно нетен износител на природен газ до 2007 г., когато се превръща в нетен вносител на природен газ за първи път. Оттогава вносът се е увеличили драстично в тандем с бързо развиващата се разработка на  газопроводи и инфраструктура за обработване на природния газ.

Според данни, публикувани от Журнала за петрол и природен газ (OGJ), през януари 2015 г. Китай разполага с 164 трилиона кубически фута (TCF) запаси от природен газ, което е повече от прогнозираното през 2014 г.  и също така представлява най-големият резерв в азиатския и тихоокеанския регион. Добивът  и търсенето на природен газ в Китай са се повишили значително през последното десетилетие. Страната утроява  добива на природен газ до 4.1 ткф между 2003 г. и 2013 г. и се очаква да запази възходяща траектория на добив. Правителството е поставило цел от  6.5 ткф добив на природен газ до 2020 г. в съответствие с желанието си да използва повече природен газ, за да замени други ресурси в енергетиката. Китайското правителство очаква повишаване на дела на природния газ в общото потребление на енергия до минимум 10% за периода до 2020 г., надявайки се чрез това повишение да успее да облекчи високите нива на замърсяване в резултат от доминиращото потребление на въглища в страната през 2013г.

Потреблението на природен газ през 2013г. нараства до  5.7 ткф, което е с  12% повече от предходната година. Въпреки че по-голямата част от потреблението на газ идва от промишлени потребители (32% през 2013 г.), частта на потребление на газ в електроцентрали и в транспортния сектор се повишава през изминалото десетилетие. Очаква се Китай да продължи да внася природен газ под формата на втечнен природен газ посредством газопроводи от съседни страни.  По този начин ще успее да разшири вътрешните си резерви и да създаде по-голяма по обем вътрешна инфраструктура с голям капацитет на съхранение.

 

Oрганизация на сектора

В Китай държавните компании ( NOC)  осъществяват развитието на индустрията на природен газ. Тези компании си партнират с международни компании при разработване на проекти за природен газ, които изискват по-висока техническа експертиза.

Подобно на ситуацията в петролния сектор, този на природния газ е доминиран от трите основни държавни петролни и газови компании: Китайска Национална Петролна Компания (CNPC), Синопек (Sinopec) и Китайска Национална Офшорна Петролна Компания (CNOOC). КНПК е най-голямата компания в страната за природен газ, както по отношение на вноса, така и по отношение на износа. КНПК е отговорна за приблизително 77% от общото производство на природен газ в Китай. Синопек разработва находището на природен газ Пугуанг в провинция Съчуан, едно от най-обещаващите находища в Китай. КНОПК ръководи развитието на първите три терминала за внос на втечнен природен газ в Гуандун, Фудзиен и Шанхай и управлява голяма част от офшорното производство на страната. КНОПК обикновено сключва споразумения с чуждестранни компании, желаещи да разработят съвместно по офшорни проекти.

Увеличаващото се търсене на природен газ в Китай през последните няколко години направи възможно оперирането на независими китайски енергийни компании в сферата на вноса на втечнен природен газ и в нетрадиционното производството на газ. Държавните компании контролират по-голямата част от потока на втечнен природен газ, въпреки че бързо променящата се ситуация дава възможност на по-малки местни и частни фирми да се включат в сферата. През 2013 г. JOVO Group  стана първата частна китайска компания, която притежава мажоритарен дял в регазификационен терминал, а компанията подписа дългосрочен договор с Петронас Малайзия, който е първият дългосрочен договор за покупка на втечнен природен газ от частна компания. Разработването на неконвенционално снабдяване с природен глас, главно от метан или шистов газ, привлича все по-голям интерес от страна на частни инвеститори.

Газопроводна мрежа

Китай продължава да инвестира в изграждането на газопроводна инфраструктура за свързване на производствените зони в западните и северните райони на страната с крайбрежните центрове, които се нуждаят от енергийни ресурси. Стреми се също така да осигури по-голям внос от Централна Азия и Югоизточна Азия.

Газопроводната мрежа на  Китай е разпокъсана, въпреки че държавните компании инвестират в разширяване на преносната система, за да се установи  единна инфраструктура, която да осигурява по-бързи  доставки на ресурси до нуждаещите се райони.

  • Газопроводи запад-изток

Китайското правителство насърчава изграждането на газопровод Запад-Изток през 2002 г., за да снабди източните и южните райони на страната с ресурси от западните провинции и страни от Централна Азия.  Първият газопровод построен от КНПК е най-дългият газопровод в страната. Вторият газопровод Запад-Изток се свързва с  централният азиатски газопровод на казахстанската граница и построяването му бива завършено  през 2011 г.. За да се осигурят по-големи потоци на природен газ от Централна Азия, КНПК започна изграждането на трети газопровод Запад-Изток, чиято западна част започва функциониране през 2014 г. Очаква се източната част да започне да  функционира през 2016г. Има  предложения за четвърти и пети газопровод Запад-Изток, но те все още са на етап планиране.

  • Международни тръбопроводи

В последните години вносът на природен газ чрез тръбопроводи  през страни от  Централна Азия и Мианмар се увеличава. Общия внос през 2014г. е с до 20% повече от предходната година.  Първият международен газопровод на Китай – Централен Азиатски Газопровод (CAGP), транспортира природен газ чрез три паралелни тръбопровода от Туркменистан, Узбекистан и Казахстан до западната граница на Китай.

Китайско-мианмарският газопровод има потенциала да увеличи вноса на природен газ към Китай, като по този начин ще допринесе и за така желаната диверсификация на източници.

Русия и Китай подписаха важна газова сделка през май 2014г. след десетилетие на преговори за цената на вноса и маршрута на доставките. Китай се съгласи да закупи 1.3ткф / г  газ от източните сибирски полета на Газпром на цената от $ 400 млрд за период от 30 години. Въпросният тръбопровод ще свързва източните сибирските газови находища в Русия и остров Сахалин със североизточен Китай. Националната комисия по развитие и реформи на Китай одобри изграждането на газопровода и предвижда газопроводът да започне да функционира през 2018 г..

 

Въглищa

             Китай е най-големият производител на въглища и е отговорен за около половината от потреблението на въглища в световен мащаб. Този ресурс представлява 67,2% от общият обем на използвани ресурси в страната за 2013г..

Огромните въглищни ресурси на Китай са в основата на енергийната индустрия на страната и са подпомагат бързия икономическия растеж през последните десетилетия. Китай е водещ световен производител на въглища от началото на 1980 г. и близо половината от световното потребление на въглища се извършва на китайска територия, което е важен фактор по отношение на количеството на отделените емисиите на CO2. Преди 2009 г. вътрешното производство на въглища в Китай е достатъчно, за да задоволи нужното потребление и страната дори е нетен износител. Въпреки това, през последните години, Китай значително увеличава  вноса на въглища, тъй като се наблюдава повишаване на търсенето.

Исторически погледнато страната е износител на този вид енергиен ресурс. През 2009 г. за първи път от повече от две десетилетия започва внос. Общият внос се увеличава до 360 милиона тона през 2013 г., около 14% повече от предходната година. Индонезия и Австралия са най-големите въглищни снабдители на Китай, като през 2013г. са  доставили 65% от общия внос на страната.

През 2013 г. Китай компенсира излишъкът на ресурси чрез инвестиране в по-големи съоръжения за обработка и съхранение на въглища и по-висок капацитет на трансмисията, който да улесни преноса на генерираното електричество до далечните нуждаещи се райони. В края на 2014г. Китай стартира своята трета и най-дълга железопътна линия за доставка на въглища от централната северна провинция Шанси към североизточната провинция Шандун.

Правителството налага ограничения върху вноса на въглища с високо пепелно и сярно съдържание, в резултат на което вносът през 2014г. намалява с 11%. Този спад отразява икономическото забавяне, което се наблюдава при сектори, които използват въглища като основен ресурс, като например стоманопроизводството и циментопроизводството. По-голямото производство на водноелектрическа енергия и по-строгите регулации на Китай за опазване на околната среда, наложени върху високо-замърсяващите индустрии, също са допринесли за въпросния спад в производството и потреблението.

Въпреки, че процентът на консумация на въглища остава по-нисък от този на производство, през последните няколко години значително се повишава, създавайки голям запас от ресурси. Това се дължи  до голяма степен на факта, че при международните цени на въглищата от 2011 г. насам се наблюдава цялостен спад и на моменти цената им е падала под тази във вътрешния пазар на Китай. В следствие вносът им е бил по-изгоден, особено за крайбрежните райони. От 2012 г. насам страната разполага със свръхзапаси от въглища, но въпреки това някои от най-големите производители, особено тези в ключовите области на северен, централен и северозападен Китай, продължават да увеличават производството с умерени темпове. Производителите в тези региони, най-вече държавните предприятия, са в състояние да намалят разходите си за единица продукт чрез по-голям мащаб на производство. Въпреки това, през 2014г. по-голямата част от фирмите в Китай са били нерентабилни, тъй като цените на въглищата продължават да бъдат ниски. Някои малки мини във Вътрешна Монголия, които произвеждат въглища с по-ниска калоричност, голяма част от които са за износ извън региона, са принудени да спрат функционирането си, тъй като търпят загуби заради ниското търсене. Провинция Шанси например налага забрана върху одобрението на нови въглищни проекти до 2020г.

Китай в момента има около 12 000 въгледобивни мини, които произвеждат предимно битуминозни въглища и  антрацитни, лигнитни и  металургични въглища. Тези видове въглища се използват основно за производство на електричество и топлина. Въпреки че има 28 провинции в Китай, които произвеждат въглища, Шаанси, Вътрешна Монголия, Шанси, и Синдзян са провинциите, в които е съсредоточена по-голямата част от въгледобивната индустрия и почти всички най-големи държавни мини. Страната  планира да ограничи потреблението на въглища  на 4,6 милиарда  тона до 2020г.. Планирано е закриването на 2000 малки въглищни мини между 2013 г. и 2016г..

 

Организация на сектора

Въгледобивната промишленост на Китай е разпределена между големите държавни въглищните мини, местните държавни мини и хиляди градски и селски мини. Главните държавни  компании, включително Шънхуа (Shenhua Group) и  Китайска национална въглищна компания (China National Coal Group), произвеждат около 50% от въглищата в страната. Местните държавни компании произвеждат около 20%, а малките градски мини произвеждат 30% от годишната продукцията на въглища. В Китай има около 10 000 малки местни въглищни мини, за които има недостиг на инвестиции, стара технологична база и необезопасена работна среда. Тези мини са  неефективни и представляват източник на замърсяване. Консолидацията на промишлеността има за цел да  привлече повече инвестиции в нови технологии и  подобряване на безопасността на мините. За разлика от миналото, Китай става все по-отворен към чуждестранни инвестиции в сектора на въглищата, тъй като се стреми към модернизация на съществуващите широкомащабни мини и към въвеждане на нови технологии в производството на въглища. Държавни предприятия сключват договори за партньорство с чуждестранни инвеститори именно поради тази причина.

Други източници на енергия

Една от целите на китайското правителство по отношение на енергетиката е до края на 2020г. потреблението на енергия от възобновяеми източници да представлява  15% от общото потребление на енергия . През 2014г. китайски  компании инвестираха рекордната сума от 89 милиарда долара в проекти за възобновяема енергия, което е с 31 % повече от инвестираното през 2013 г.. Понастоящем Китай е водещ световен инвеститор в сектора на възобновяемите енергийни източници, което отразява стремежите на страната за диферсификация на източниците на енергия с цел намаляване на потреблението на вредни за околната среда горива.

 

  • Ядрена енергия

Въпреки, че ядрената енергия е една малка част общото производство на енергия в страната, Китай насърчава развитието на този отрасъл тъй като ядрените централи са чист и ефективен  източник на производство на електроенергия. След  ядрената авария през март 2011г.  в Япония обаче Китай замрази всички планове за построяване на нови атомни централи до извършването на цялостна проверка на  безопасността на всички съоражения. През  2012 г. вече започва строежа на централи, като китайското правителство пранира да удвои оперативния ядрен капацитет на централите до 2020г.. За тази цел страната също така  насърчава частните инвестиции в развитието на ядрения сектор.

  • Водноелектрическата енергия

Водноелектрическата енергия е ключов източник на възобновяема енергия в Китай. След моментен спад в производството, който се дължи на тежка суша в югозападния регион през 2011г., генерирането на енергия възвръща темповете си през 2012г. със завършването на строежа на язовир Трите клисури, който има най-голямо производство на водноелектрическа енергия в света. Китай става най-големия производител на водноелектрическа енергия в света през 2013 г.

  • Енергия от вятър

През 2013 г. Китай е вторият в света производител на енергия от вятър, като се наблюдава 38% скок в производството в сравнение с 2012г.. Въпреки това все още е налице недостиг на инфраструктура, което забавя развитието на метода. След като правителството насърчава инвестициите в развитието и подобряването на структурата на преносната система, капацитетът на вятърната енергия започва да нараства. Като част от политиката за развитие на възобновяеми източници, стрената си е поставила за цел да удвои количеството на  получената по този метод енергия до 2020г..

  • Слънчева енергия

Китай е също така влага големи инвестиции в производството на  слънчева енергия и се надява да увеличи капацитета от 15 GW в края на 2013 г. до 100 GW до края на 2020 г. През 2012г. NDRC предоставя щедри финансови стимули на производители на техника за производство на слънчева енергия, които доведоха до създаването на мащабни  проекти.

  • Енергия от биомаса

Използване на енергия генерирана посредством биомаса е сравнително малко, този тип енергия се използва най-вече за отопление и готвене в селските райони и в нмащабни проекти. NDRC предостави преференциални ценови и таксови възможности на производителите на този тип енергия. До 2014 г. общата мощност получена чрез този метод  10 GW, а целевият капацитет на страната е 30 GW за периода до 2020г..

 

Заключение

Китай е на второ място по потребление на нефтени профукти след САЩ, а генерираната от страната енергия за последните няколко години се е увеличила с почти една трета, като голяма част от нея е получена посредством въглища. Ако вземем предвид данни относно прижанието на лично превозно средство ще видим, че в Китай пропорцията е 7 коли на 1000 човека, което е много под глобалния стандарт – 120 коли на 1000 човека. По същия начин потреблението на енергия на човек в Китай е около 20% от средностатистическото. Това означава, че енергийните нужди на страната ще продължат да нарастват в следващите десетилетия. Правителството трябва да вземе строги мерки относно намаляването на въглеродните емисии, тъй като основния енергиен ресурс поради  ниската цена и свръхзапаса, с който разполага страната, е въглищният ресурс. Китай е на прага на екологична криза и го осъзнава, новата политика за умерено развитие на страната, която предвижда спад в икономическия ръст е показател за това. През 2014г. беше побликуван докладът  Стратегия за развитие на енергетиката за периода 2014-2020г. (Energy Development Strategy Action Plan). В него са заложени следните цели: намаляване на потреблението на енергия  и ограничаване на ръста на потребление до 3,5% за периода до 2020г. , максимално потребление на въглищна енергия под 4,2 билиона тона на година, увеличаване на дела на алтернативните източници на енергия до 15% от общия дял, увеличаване дела на природния газ до 10%  и намаляване на дела на въглищна енергия под 62%. Също така се предвижда разработване на съоражения за ядрена, слънчева, водна енергия и енергия от вятър и повишаване на капацитета на съществуващите в момента. Тези мерки обаче не са достатъчни, тъй като има други фактори, които възпрепятстват ефективното прилагане на поставените цели. Съораженията за производство на енергия официално принадлежат на 5-те държавни енергийни корпорации, които на теория са задължени да се допитват до централното управление относно стартирането на нови проекти. Въпреки това правителството е публикувало данни за 2005г., които сочат, че от 440-те гигавата генерирана енергия, 110 гигавата са произведени от нелегални централи. Нужни са големи средства за построяването на енергийни съоражения и има два основни начина по които могат да бъдат получени – чрез банкови заеми или посредством инвестиции от страна на общински корпорации. Местни служебни лица контролират ефективно и двата метода. Можем да си направим извода, че правителството не притежава ефективна власт над сектора.

Има две основни перспективи за бъдещето на китайската енергетика. Едната включва въглищата като основен енергиен ресурс – перспектива, която страната се опитва да избегне. В тринадесетата петилетка е заложен строежът на от 6 до 9 ядрени централи всяка година, което отразява намеренията на страната за повишаване дела на ядрената енергия. Но дори и с това евентуално нарастване делът ще възлезе на около 4% от общия дял на енергетиката. Алтернативно решение, което представлява и втората перспектива за Китай, е страната да изостави сравнителня си суверенитет по отношение на енергийни ресурси и да увеличи вноса на петрол и природен газ. По-развитите провинции като Джъдзян, Гуандун и шанхайският муниципалитет вече осъзнават нуждата от промяна в енергийната политика, с оглед на засилващите се екологични проблеми. Те увеличават с бързи темпове вноса на втечнен природен газ. В последните години главните държавни петролни компании  инвестират в инфраструктура, която да обслужва централи за втечнен газ. От това можем да заключим, че крайбрежните райони на Китай вече са поели по пътя на промяна на политиката на страната относно главния енергиен ресурс и тази перспектива се очертава водеща за бъдещето на цялата страна.

 

Използвани източници:

  1. https://www.eia.gov/beta/international/analysis.cfm?iso=CHN
  2. http://chinaperspectives.revues.org/2783#tocto2n1
  3. http://www.hcs.harvard.edu/~hapr/winter07_gov/lester.pdf
  4. http://www.brookings.edu/blogs/up-front/posts/2015/11/30-china-coal-consumption-context
  5. http://news.xinhuanet.com/english/china/2014-11/19/c_133801014.htm
  6. http://www.lse.ac.uk/GranthamInstitute/law/energy-development-strategy-action-plan-2014-2020/
  7. http://www.paulsoninstitute.org/wp-content/uploads/2015/04/PPEE_Rebalancing-Chinas-Energy-Strategy_Ma_English.pdf
  8. http://switchboard.nrdc.org/blogs/bfinamore/seven_things_you_should_know_a.html
  9. http://www.world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-a-f/china-nuclear-power.aspx
  10. http://www.forbes.com/pictures/gegi45fkf/1-united-states/
  11. http://www.world-nuclear.org/information-library/country-profiles/countries-a-f/china-nuclear-power.aspx
  12. http://www.economist.com/blogs/economist-explains/2015/10/economist-explains-24
  13. http://www.iea.org/stats/WebGraphs/CHINA4.pdf
  14. https://www.uschina.org/ndrc-prepares-next-five-year-plan-focuses-quality-over-quantity
  15. http://www.climatechangenews.com/2015/10/30/china-top-officials-outline-greener-five-year-plan/

 

Изготвил: Христина Цветанова, специалност “китаистика”, катедра “Езици и култури а Източна Азия”, СУ “Св. Климет Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: