“Китайския юан и неговата интернационализация”

Увод

Особената роля на долара в международната парична система очарова политици, икономисти и журналисти, както и представители на широката общественост. Генерал де Гол се оплаквал от “прекомерно голямата привилегия”, свързана с ролята на долара като резервна валута, а други са говорили за “хегемонията на долара”, за да създаде представи за власт и контрол, свързани с широкото използване на долара в международните транзакции. Когато било въведено еврото, имало много приказки, за това как то може да оспори ролята на долара и били направени прогнози за това, кога еврото ще надмине долара, като основна официална международна резервна валута. Напоследък, с появата на Китай като основна икономическа сила, възможността китайският юан да се превърне в голяма международна или най-малко регионална валута се споменавал. Днес последната позиция за юана е, че неговата интернационализация е неизбежна и дори ще се превърна в основна международна валута, на мястото на долара.

Поглед към миналото

През последните три десетилетия, бързия икономически растеж на Китай и нейното повишаване на икономическата интеграция със света е довело до значително увеличаване на влиянието си в световната икономика. По време на азиатската финансова криза от 1997-98 г., Китай бе похвалена, като отговорна страна, заради усилията си за поддържането на стабилността на юана, докато на много други страни в региона е девалвирала валутата им. Това е първият път, в който самият Китай, както и азиатските ѝ съседи, започнали реализирането на нововъзникващото влияние на Китай. Независимо от предпочитанията, Китай вече не е аутсайдер в световните финансови събития, а център. Това е не само защото Китай е първа по големина икономика в света и по големина търговска нация, но и защото притежава най-големия размер на валутните резерви в света.

След финансовата криза в Азия, Китай е изправен пред три основни задачи по отношение на международните финансови политики. Първият е реформата на глобалната финансова архитектура. Вторият е насърчаването на регионалното финансово сътрудничество, което се състои от две компонента: създаването на регионална финансова архитектура и координацията на регионални споразумения на валутния курс. Последното е интернационализацията на юана. Справедливо е да се каже, че през последните 10-15 години най-дискутираната тема в Китай е била регионалното финансово сътрудничество. Въпреки че резултатът е все още силно  незадоволителен, заедно със своите източно-азиатски съседи Китай е постигнал някои осезаеми резултати, изградени на базата на Chiang Mai инициатива (CMI).

Инициативата Чианг Май

Инициативата Чианг Май е многостранен договор за размяна на валута между държавите от АСЕАН, Япония, Република Корея, Китай и Хонг Конг. Тя започва през 24 март 2010 година с общ запас от 120 милиарда долара, който бил удвоен две години по-късно. Фонда бил установен след азиатската финансова криза от 97-ма, за да се улесни поддържането на стабилни курсове на валутите и да създаде по-благоприятна среда за международни организации и вътрешно развитие. Някои европейски икономисти дори смятат, че на базата на тази инициатива може да се създаде икономически съюз подобен на Европейския съюз, но това е крайно оптимистична гледна точка, която не е наясно с различията на държавите в района.

Проблематичния щатски долар

Последната рецесия разкри уязвимостта на финансовата позиция на Китай, при условията на съществуващата международна парична система, която се характеризира с доминирането на щатския долар, като международна резервна валута. Тъй като американската национална валута се използва като международна резервна валута, американската политика, насочена към управлението на вътрешни кризи силено влияе като външен фактор за останалата част от света. Тъй като Китай държи около 3,2 трилионa щатски доларови активи в чуждестранни резерви, тя се превърнала в лесна плячка на американските вътрешни политики. Стойността на валутните резерви на Китай е в опасност от значително намаляване в резултат на девалвацията на американския долар, което е, от своя страна, в резултат на управлението на кризи от американското правителство.

Китайските икономисти отчаяно търсят решение на този проблем. Реформа на международната финансова архитектура със сигурност би оказала благоприятен ефект. Но това по-лесно за казване, отколкото да се направи. Въпреки, че Китай ще отстоява каузата на международна парична и финансова структурна реформа, той знае добре, че е много трудно да се направи фундаментална разлика в световната парична и финансова структура. Дори ако това може да направи разликата, промяната може да дойде твърде късно, за да помогне на Китай да намали възможните загуби, причинени от девалвацията на американския долар. Регионалното финансово сътрудничество също е полезно.

Untitled.png

Но, както всички виждаме през последните 15 години, напредъкът в това отношение е мъчително бавен. Всяка участваща страна в CMI(Chiang Mai Initiative) има своя собствена програма. Може би е малко несправедливо, но със сигурност не е далеч от истината, че източноазиатските страни предпочитат да бъдат удавени заедно в финансовото цунами, вместо да си сътрудничат с други страни-членки, все пак кой го е грижа дали Китай търпи огромни капиталови загуби от валутните си резерви?

Интересът към интернационализацията на юана се засилил наскоро, частично заради чувството на безсилие над бавния напредък на регионалното финансово сътрудничество и безпомощността в постигането на смислен напредък в реформата на международната финансова структура. Може ли интернационализацията на юана да се третира като част от решението за проблемите, които Китай е изправена? В сравнение със създаването на регионална финансова структура и реформата на международната финансова структура, интернационализацията на юана изглежда да е по-лесно решение за защита на финансовите интереси на Китай, както и неговата стабилност. В сравнение с реформата на международната финансова архитектура и насърчаване на регионалното финансово сътрудничество, изглежда има повече място в интернационализацията на юана за Китай да действа положително, а не пасивно. Разбира се, интернационализацията на юана е сложен проблем, който трябва да бъде обсъден в широка перспектива, както в тази разработка.

Дефиниция на интернационализацията на валута

Налице е сравнително добре установена рамка за определяне на това, което се разбира под интернационализация на валута. Според Кенен (2009), международна валута е тази, която се използва и поддържа извън границите на издаващата страна, не само за сделки с жителите на тази страна, но също така, е важна и за сделки между външни лица. Теоретични дискусии за валутната интернационализация обикновено започват с функциите, които се изпълняват от международна валута. Кенен (1983) е дал ранните мисли относно ролята на международните валути. Чин и Франкел (2005), разработили списък на международни функции на валутата. Според тях, международна валута трябва да бъде в състояние да играе ролята на средство за съхраняване на стойността, средство за размяна и разчетна единица за жителите, така и чуждестранни лица. По-специално, тя може да се използва за лични цели като обмен на валута, за фактуриране и деноминиране на инвестициите и за търговски и финансови сделки. Тя може да се използва за обществени цели като официални резерви, като средство за интервенция на валутния пазар и валутна котва за фиксиране. Тази аналитична рамка може да се използва като теоретична насока за разбиране на интернационализацията на юана. Той все още не играе ролята, нито на средство за съхранение на стойност, нито на котва за обществени цели, но изпълнява другите функции макар и по ограничен начин, заради силното присъствие на щатския долар.

Untitled

 

Употребата на юан за обществени цели

Според доклад на китайската народна банка от 2015, юана е 5-та най-използвана валута за плащане в света, 2-ра най-използвана за финансиране на търговията, и 6-та най-търгувана валута през 2014 г. Китай активно взима участие в изграждането на финансовата структура на региона от края на азиатската финансовата криза, превръщайки се във важен източник на капитал, чрез двустранни суапови споразумения в рамките на инициативата Чианг Май, където помага и за изграждането на политики и механизми за икономическо развитие, а дори извън нея със сключени със страни от Европейския съюз, Русия, Бразилия, Аржентина, ЮАР и много други, които могат да се видят на картата. От декември 2008 година насам са били сключени повече от 30 суапови сделки, а сделките сключени след март 2009 всички сделки са в юани, а не в долари. По данни от 15-ти май 2015 пълната стойност на обменените валути е 2,9 трилиона юана (468 милиарда щатски долара). Ренминби се оставя да се използва като деноминираща валута при издаването на азиатски облигации и като средство за инвестиция на валутния пазар. Очевидно е, че за успеха на текущото разнообразяване на ИЧМ и разширения общ резервен фонд влязъл в сила през 2012 г., използването на долара трябва да бъде ограничено, като същевременно се насърчава използването на валутите на страните членки.

Употребата на юан за частни цели

Друг регионален финансов механизъм е развитието на пазара на регионалните облигации. Вторият етап от азиатския облигационен фонд (ABF2) стартира през юни 2005 г., с начален капитал в размер до 2 милиарда щатски долара. Докато облигациите, издадени от държавни и псевдо държавни издатели под ABF1 били само в долари, ABF2 позволява на местните валути да обявят издаването на облигации в осемте пазари, включително Китай, Хонг Конг, Индонезия, Корея, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд (EMEAP (2006)). Ренминби съответно се използва в издаването на фонда на Китай.

Освен Регионалното споразумение, Китай предприел няколко стъпки от 2007 г. насам, за да позволи на юана да се използва като средство за размяна. Така например, през юни 2007 г. на PBOC и Националната комисия за развитие и реформи обяви решението си да позволи на търговските банки да издават облигации деноминирани в юани във Хонг Конг. Първите деноминирани в ренминби облигации извън континентален Китай стартирали с издаването на 5 милиарда юана в такива облигации в Хонг Конг от Китайската банка за развитие. Като се има предвид ограничения размер и незрялостта на китайския вътрешен пазар на облигации, континентален Китай решил да се възползва от добре развития пазар в Хонконг по две причини. Първата е, че издаването на ренминби облигации в Хонг Конг помага за изграждане на инфраструктурата на континенталната част на пазара на облигации и създава напредък в правилата за осъществяване на сделки. Второто е, че издаването на ренминби облигации в Хонг Конг се разглежда като първа стъпка към насърчаване на участието на юана в пазара на облигации извън континентален Китай. Той помага да се ускори темпът на отваряне на континенталния китайски капиталов пазар, както и капиталовата конвертируемост на сметките.

Една важна роля, изиграна от юана е в търговията и бизнеса с банкови кредити. С бързото развитие на външната търговия на Китай, количеството юани в обращение в съседните на Китай страни се е увеличил значително. Така например, в Монголия, 60% от парите в брой в местна циркулация са в юани. В някои големи валутни пазари в Улан Батор, столицата на Монголия, юана и щатския долар са двете чуждестранни валути с най-голям брой сделки. В Корея, ренминби се приема в магазини и ресторанти. Във Виетнам, юана може да се обменя чрез неофициално банкиране, чиято легитимност наскоро бе призната от правителството на Виетнам. В Хонг Конг, ренминби се превърна във втората най-обменяна валута след хонконгския долар. В Тайван, юана законно може да се обменя след споразумение, подписано от континентални и Тайвански банки. В Лаос и Мианмар, юана е популярен в някои провинции, граничещи с Китай. Камбоджа и Непал обявили, че официалното обръщение на юана в техните пазари, е добре дошъл.

Въпреки това е трудно да се прецени точно степента на китайска валута в обращение в съседните икономики, защото тя не е напълно конвертируема. Ренминби не могат да бъдат депозирани в банковите системи на повечето съседни икономики, което води до липса на данни. Има различни предположения по отношение степента на юани в обращение в чужбина. По статистически причини, по-добър начин на оценяване на циркулацията им е като се фокусира върху китайския бизнес в банковата система на Хонг Конг.

Бизнесът с юани в банковата система на Хонг Конг стартира съвместно от континенталната част на Китай и Хонг Конг на 25 февруари 2004 г., когато 32 лицензирани банки започнали да приемат депозити в юан, да обменят валута и парични преводи. Депозити в юан започват от едва 895 милиона през февруари 2004 г., но рязко нарастват до максимума от 77,675 милиона през май 2008 поради силни очаквания да се признае важността на валутата. По-бързото нарастване на търсенето на юана през първото тримесечие на 2008 г. довело до растеж на депозити в Хонг Конг с 33% на годишна база, което довело до върха през месец май, което е три пъти повече от нивото на предходната година. Обаче, нова политика, провеждана от китайската централна банка от 5 май 2008 г. наложила по-висока такса за търговия на юана, вдига йки транзакционните разходи при конвертиране хонконгски долари в юани. В резултат на това китайския бизнес с юани на острова започнал да спада през юни 2008. Може да се спекулира, че Китай е искал да използва хонконгския долар, като преходна валута, за да направи своята валута по-конвертируема, на мястото на щатския долар. Друг проблем е, че с помощта на наличните данни от банковата система е вероятно да се подценява действителния размер на внесената китайска валута. В действителност, има значителна разлика между банковите бизнес потоци и други средства за обмен на юана в Хонг Конг. Това показва, че юана е още в много ранен стадий на своята интернационализация.

Възможни плюсове и минуси на интернационализацията на юана

Важен въпрос е дали Китай наистина желае да интернационализира своята валута: отговорът е и да и не.

Плюсове

Потенциалните ползи от интернационализацията на юана са следните.

Първо, това ще намали валутния риск пред който са изправени китайските фирми: интернационализацията на юана означава, че повече външната търговия и финансови транзакции ще се фактурират и извършват в ренминби, оттам и намаляването на валутния риск за китайските фирми, въпреки че риск в търсенето винаги ще остане;  увеличаването на тежестта на активи, деноминирани в юани в финансовите институции ще намали влиянието на валутния риск при изчисляване на изискванията за капиталова адекватност на Банката за международни разплащания; рисковете, свързани с чуждо валутни деноминирани средства също ще бъдат намалени; и интернационализираната ренминби би дало възможност да се справят с проблема на “първородния грях”, или неспособността да боравят със собствената си валута в други страни, с който много от развиващите се икономики трябва да се борят.

Второ, интернационализирането на юана ще подобри ефективността на финансирането на китайските финансови институции, като по този начин значително ще се повиши тяхната конкурентоспособност в международен план, тъй като те ще имат предимството на по-лесен достъп до голям запас на активи. Тази  конкурентоспособност би, от своя страна, насърчила разширяването на сектора на финансовите услуги в Китай. Въпреки, че интернационализацията на юана не е необходимо условие за създаване на финансов център в Китай, това значително ще помогне в начинанието.

Трето, интернационализацията на юана може да засили трансграничните сделки: трансграничните потоци на юана, предизвикани от реалните икономически дейности, като трансграничната търговия и пътуване, може да осигури ефективен метод за уреждане на двустранни сделки и също би могло да разшири двустранното търговско-икономическо сътрудничество и да насърчи икономическото развитие на граничните региони, населени с малцинствени националности, особено по северната и западна граница.

Четвърто, интернационализацията на юана означава, че юанът ще се проведе от чуждестранни лица, които биха позволили на китайската парична орган за събиране на сеньораж от останалата част на света. Сеньоражът е разликата между номинала на банкнотите и разходите за издаването им, получени от издателя на парите. Издаването на световна валута е еквивалентно на взимането на сеньораж от други страни. Въпреки че целта на Китай не е събирането на сеньораж в някакъв бъдещ момент, интернационализирането на юана би могъл поне да компенсира до известна степен, сеньоражът, който Китай заплаща на Съединените щати.

На последно място, интернационализацията на юана може да помогне на Китай да запази стойността на своите валутни резерви. Китай е най-големият притежател на валутни резерви в света. Въпреки това, всичките ѝ валутни резерви са деноминирани в чуждестранни резервни валути, от които повече от 70% в щатски долари. Ако облигациите на Китай от САЩ бяха деноминирани в ренминби, Китай нямаше да има нужда да се притеснява от възможността да се появят огромни капиталови загуби на своите валутни резерви в резултат на девалвацията на долара по заповед на правителството на САЩ. В момента, тъй като Съединените щати дължи на Китай повече от 20% от целия щатски дълг или 1,25 трилионa в щатски долари, тя може лесно да издува далеч тежестта на своя дълг. В това отношение Китай е в ръцете на САЩ.

Минуси

Въпреки това, негативната страна на интернационализацията на юана за Китай също е очевидна.

Въпреки, че интернационализацията на валута, не е равносилно на либерализация на капиталовата сметка и пълна конвертируемост на националната валута, либерализация и конвертируемост капиталовата сметка са, в много значителна степен, предпоставки за интернационализация. Справедливо е да се каже, че нежеланието на китайското правителство да се откаже от капиталовия контрол е най-голямата пречка за масовата интернационализация на юана в близкото бъдеще. Необходимостта от поддържане и контролиране на трансграничните капиталови потоци се дължи на следните причини. Първо, финансовата система на Китай е все още крехка. Второ, тя страда от прекалено голямо количество напечатани пари. Съотношението на пари спрямо БВП(M2 / GDP) е 180% в Китай по данни от 2010, което означава, че изходящите капиталови потоци могат да бъдат огромни, ако капиталовите контроли са премахнати. Без контрола върху капитала, нужните за износ капитали ще бъдат много големи и скъпи. Трето, капиталовите пазари на Китай все още са твърде плитки. Всички значителни промени в трансграничните капиталови потоци могат лесно да доведат до големи колебания в цените на активите на Китай. Четвърто, икономическата структура на Китай все още е без гъвкавост. Предприятия са прекалено бавни, за да се приспособят към промени във валутния курс и лихвения процент, и те се нуждаят от контрол върху капитала, за да им се осигури пространство за реакция. Пето, финансови институции в Китай липсва конкурентоспособност и все още е необходима някаква защита, тъй като все още са зараждаща се промишленост. Всички по-горе споменатите аргументи за контрола върху капитала могат да бъдат използвани, за да се спори срещу либерализацията на юана. Също така валутата би била по уязвима от изненадващи атаки, на които не би било достатъчно времето за реакция от страна на държавата.

Планове и възможности

След като бяха обсъдени начините, по които юана в момента се използва, както в международен така и в регионален план, както и възможните ползи и загуби от интернационализацията на юана, трябва първо да се запитаме дали Китай наистина желае да интернационализират своята валута. Ако отговорът е да, тогава на втория въпрос е как. Можем да приемем, че Китай желае да интернационализира юана, като може дори и да няма право на избор. По отношение на въпроса за това как може да се реализира интернационализацията на юана, един критичен проблем се откроява: има ли модел, който Китай може да приложи? По-конкретно, в дългосрочен план, трябва ли Китай да бъде като Съединените щати и да играе глобална роля индивидуално, или като Германия и да е напълно интегрирана с Азия? Това е стратегически въпрос в основата на китайската политика спрямо юанската интернационализация или регионализация.

Американският долар и еврото са двата успешни примери на валутна интернационализация от края на Втората световна война. Въпреки това, двете валути са взели различни пътища да станат международни валути, грубо класифицирани като американския подход и германския подход.

Американският подход е в основата на монопол, което означава, че американският долар играе доминираща глобална, която е независима. Статутът на долара, като международна валута се определя, както от икономическа, така и от политически фактори. Следване на американския подход би накарал Китай да продължи стратегията да налага използването на юана като независима международна валута паралелно с американския долар, еврото и, може би, на йената.

Германският подход щом се отнася до валутна регионализация е чрез серия от конкретни стъпки, от механизъм за регионална валута, механизъм за обмяна на валута, към единна валутна замяна на всички валути на отделните членове. Като се има предвид, че този подход води до евентуално премахване на отделните валути, ако Китай иска да следва този подход, той трябва да се включи в пълноценен паричен съюз в Азия, и, в последния етап, юана да бъде снижен и заменен с нова азиатска единна валута. Този път в случая на Китай изглежда по-труден или дори невъзможен, тъй като другите азиатски страни в региона, или се страхуват от поглъщане от Китай, или имат  големи индивидуални амбиции. Затова в близкото бъдеще интернационализацията най-вероятно ще продължи по американския подход, но надали ще се цели доминиране на глобалните финанси, а съжителство с другите валути, които също се опитват да постигнат тази цел, като индийската рупия, корейския вон, руската рубла и еврото.

В днешно време и близко бъдеще

Ренминби глобализацията е извървяла дълъг път в последните пет години. Бебешките стъпки са се превърнали в големи крачки, задвижвано от постоянно валутно поскъпване, ускоряване на либерализиращите политики, както и появата на нови офшорни юанни центрове. Очаква се ренминби интернационализация да продължи с бързи темпове през следващите пет години, но да бъде по-малко задвижвана от поскъпването на валутата. Смята се, че Пекин има политика за поддържане на относително стабилна валута, за да продължат да се привличат чуждестранни интереси, въпреки че постигането на това може да става все по-трудно на фона на натрупания капитал и валутната либерализация продължи. С по-голяма непредсказуемост на юана, обаче, може да се увеличи фокуса върху основните икономически ползи от използването на валутата. Очаква се ренминби интернационализацията да бъде все по-задвижвана от естественото търсене от страна на търговски предприятия, инвеститори и централни банки, както и суаповите сделки, които са задвижвани отвътре и отвън. Либерализиращата политика ще продължи да бъде важен фактор, за разширяване на канала, през който да се движат парите през границите, увеличавайки мащаба на тези потоци, оптимизирайки процесите и подобрявайки финансовата инфраструктурата. Поради тези причини, се очаква офшорните пазари на юани да продължат да се развиват, докато Китай се отваря допълнително. Включването на ренминби в кошницата от валути на МВФ – което се случи на 30 ноември 2015 година –  беше ясно признание за съзряване на валутата, чиято важност трябва да съответства на размера и влиянието на китайската икономика.

За да се види колко далеч ще стигне ренминби интернационализацията, първо трябва да се разбере до каква степен тя вече постигната. Индексът на глобализацията (RGI) нараснал до 2154 през април 2015 от начална степен на 100 през декември 2010 г.  Това увеличение повече от 21 пъти отразява бързото разрастване на пазара по отношение, както на размер, така и на обсег, от започването на пътя към своята интернационализация. Основни двигатели на ренминби интернационализацията са: депозити, трансграничните плащания и търговията, оборот от обмен и пазара за облигации Dim Sum. Стартирането на Шанхай-Хонг Конг фондовата връзка – трансграничния инвестиционен канал, който свързва двата пазара преди няколко години – дало тласък на растежа на обемите на търговия, заедно със свобоната търговска зона на Шанхай (FTZ), който проправя път за нови реформи в други градове. След години на празни обещания за реформи от страна на Г-7, Китай взема по-активна роля в глобалните финанси, чрез новата банка на БРИКС за развитие и азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB). Въпреки първоначалната опозиция САЩ, AIIB жъне големи успехи, като през пролетта на 2015 г., когато Великобритания, Германия и още много други се присъединиха към банката, което проправя път за други европейски икономики да се включат. Китай също така пусна своя собствена разплащателна система, която да обслужва всички трансакции, извършвани в националната валута на страната. Така страната укрепва стремежа си да превърне валутата си в международно разплащателно средство и да предизвика първенството на долара. CIPS (China International Payment System) ще премахне една от най-големите пречки пред това юанът да придобие глобална ликвидност – ще намали таксите и времето, за което се обработват преводите. Централната банка на Китай съобщава, че CIPS ще се използва за трансгранична търговия на стоки и услуги, директни инвестиции, както и за финансиране и трансфер на лични средства. Към момента в системата са включени 19 банки.

Като се има предвид влиянието на валутните отигравания ренминби интернационализацията, се вярва, че Пекин има интерес в политика за поддържане на относително стабилен ренминби, за да се насърчи неговата продължителна интернационализация. Такава стабилност може да става все по-трудна за постигане, обаче, предвид трайното отваряне на капитала на Китай и вероятно по-нататъшно разширяване на търговския канал на юани. В крайна сметка, се очаква, търговията, инвестициите и други действителни употреби на валутата, да доминират растежа в чуждите пазари, особено след като тези употреби растат, съвпадайки с глобалната икономическа роля на Китай. В същото време, по пътя към глобализацията ще се появят пречки и трудности, докато непредсказуемостта се увеличава. Добрата новина е, се очаква ренминби да продължи да повишава цената си плавно до 2020 г., и че по-нататъшна либерализация на полиците е в процес на подготовка.

            Възможността за финансова криза

Предишните жертви са имали повишени рискови фактори, като бърз растеж кредити, слаби обществени финанси и икономически балони. Тези рискове се засилват, когато те се развиват в комбинация един с друг.

Днешен Китай определено страда от много от тях. Банката за международни разплащания предупреди, че китайският кредитен растеж от 2008 г. насам е едно от най-големите разширения в съвременната финансова история. Китайският кредит спрямо БВП, широко използван водещ индикатор за банковия стрес, стои на световно ниво от 25.4. Никоя друга страна не се доближава: Турция, която е следваща в списъка, има разминаване от 16.6 кредит към БВП. Между 2007 г. и края на 2014 г., китайският и хонконгският дълг към БВП е нараснал с 82 процента и 103% съответно – повече от два пъти по-бързо, отколкото всяка от нововъзникващите пазарна икономика.

Международният валутен фонд предупреждава, че държавния и условен дефицит на Китай е общо близо 10% от БВП. Китайски икономисти са установили, че съотношението жилищни цени-доход е значително над средния в световен мащаб. Важността на лошите кредити е сериозно занижена; Autonomous Research ги поставя по-близо до 20%. В работилницата на света страда от тежка форма на свръхпроизводство и слабо търсене в световен мащаб на своите продукти.

Все пак, би било грешка да погледнем този коктейл от фактори и да предположим, че кризата е неизбежна. Първо, само защото страната разполага с повишени нива на риск не гарантира бедствие. С почти 400% от БВП, японските дългови нива далеч изпреварват тези в Китай, но малцина се опасяват от криза в Япония. По същия начин, китайските жилищни цени са били относително много по-високи в продължение на няколко години, отколкото в САЩ преди глобалната финансова криза, без да бъде предизвикана катастрофа. Въпреки че страни, които страдат финансови кризи споделят общи рискови фактори, не всички страни с тези рискови фактори попадат в кризи.

Сриването на фондовата борса през 2015-2016 година

Сриването на китайския фондов пазар започна със спукването на балона фондовия пазар на 12 юни 2015 г. Една трета от стойността на вътрешните акции на Шанхайската фондова борса бе загубена в рамките на един месец от събитието. Силни вторични трусове възникнали около 27 юли и 24 през август наречени “Черен понеделник”. До 8-9 юли 2015 г. на фондовата борса в Шанхай паднал 30% в продължение на три седмици, докато 1400 фирми, или повече от половината регистрирани, подали молба за търговски застой в опит да се предотвратят по-нататъшни загуби. Стойностите на китайските фондови пазари продължиха да страдат, въпреки усилията на правителството за намаляване на падането. След три стабилни седмици индексът Шанхай падна отново на 24-ти август от 8.48%, отбелязвайки най-големия си спад от 2007 г. насам.

В октомври 2015 Международният валутен фонд (МВФ) годишна среща на “финансовите министри и централните банкери от 188 страни-членки на базираната във Вашингтон на заемодателя”, проведен в Перу, свличането на Китай доминирало дискусиите, а участниците питали дали „китайски икономически спад може да причини нова финансова криза„.

До края на месец декември миналата година китайската фондова борса се бе възстановила от шоковете и беше надминала средното за индекса S&P 500 за 2015 г., въпреки че все още доста под върховете от 12 юни. До края на 2015 г. индекса Шанхай се беше покачил нагоре с 12.6%. През януари 2016 г. китайски пазар на ценни книжа претърпя огромни разпродажби. Търговията беше спряна на 4 и на 7 януари 2016, след като на пазара падна със 7%, и то в рамките на 30 минути от втория опит за преоткриване. Срива на пазара започна глобална бъркотия в началото на 2016 г.

Според статии от 19 януари 2016 г. на официалната информационна агенция на Китайската народна република, Китай съобщи, скорост на 6.9% растеж на БВП за 2015 г. и икономически обем от над 10 трилиона щатски долара. Журналисти на Forbes твърдят, че “катастрофата на фондовия пазар не означава края на китайската физическа икономика”. Китай се измества от фокус върху производство, към сектора на услугите и въпреки че се е забавило, производството продължава да се увеличава с 5%.

Заключение

За да се предотврати възможна нова криза, властите не трябва да се съсредоточат вниманието си върху изкачване на класациите по валутна интернационализация. Вместо това, те трябва да разгледат предимствата и недостатъците на политиките и институционалните промени, които могат да проправят пътя за частното приемане на валутата в международните транзакции. Причината за това е, че пълната интернационализация на валута няма да дойде освен ако не са изпълнени определен брой предпоставки. Може да се каже, че сред най-важните от тях е липсата на ограничения за през гранични преводи на средства, и да няма ограничения за използване на валутата от трета страна, в договори и споразумения за търговия със стоки или активи, или от активи, деноминирани във валутата, в частни или официални портфейли. Други предпоставки също са важни, като например наличието на дълбок и динамичен вътрешен финансов пазар, добре спазвана правна рамка за изпълнение на договорите, както и стабилна и предвидима макро и микроикономически политики. Повечето от тези атрибути без съмнение се желателни сами по себе си, но по отношение на пълната свобода на международното движение на капитали, има повдигнати възражения, поради предполагаемия потенциален принос за макроикономическа нестабилност. Също така трябва да се обърне внимание на множеството външни фактори, които могат да повлияят зле на вътрешния баланс на финансите в Китай, които могат да бъдат предизвикани, както случайно така и нарочно, като сегашния спад, който може да спъне гиганта.

Източници

http://www.davemanuel.com/us-national-debt-clock.php

http://china.ucsd.edu/_files/renminbi/pdf-rmb-he-dong-primer.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/Renminbi

http://www.economonitor.com/blog/2015/09/the-internationalisation-of-the-renminbi/

https://en.wikipedia.org/wiki/China_Banknote_Printing_and_Minting_Corporation

https://en.wikipedia.org/wiki/Internationalization_of_the_renminbi

http://www.economy.bg/world/view/20128/Kitaj-pusna-sobstvena-razplashtatelna-sistema

http://www.investor.bg/aziia/336/a/kitai-plasira-pyrvata-si-emisiia-obligacii-v-iuani-v-london-204543/

http://www.investor.bg/novini/130/a/kitai-otvaria-kontinentalniia-si-valuten-pazar-202091/

http://kitajdnes.com/index.php?option=com_content&view=article&id=294:internatzionalizatziyata-na-yuana-shte-stane-harmonichno&catid=156&Itemid=392&lang=bg

https://en.wikipedia.org/wiki/Chiang_Mai_Initiative

https://en.wikipedia.org/wiki/Special_drawing_rights

https://en.wikipedia.org/wiki/Original_sin_(economics)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B6

http://www.tradingeconomics.com/china/foreign-exchange-reserves

https://www.researchgate.net/profile/Philip_Wooldridge/publication/228152428_Currency_Internationalisation_Lessons_from_the_Global_Financial_Crisis_and_Prospects_for_the_Future_in_Asia_and_the_Pacific_(Full_Publication)/links/0deec5193983c31a8f000000.pdf#page=118

https://www.sc.com/en/resources/global-en/pdf/Research/2015/Renminbi-internationalisation-The-pace-quickens.pdf

http://www.bloombergview.com/articles/2016-01-10/china-isn-t-headed-for-a-financial-crisis

http://www.frbsf.org/banking/programs/asia-program/pacific-exchange-blog/banking-on-china-renminbi-currency-swap-agreements/

https://en.wikipedia.org/wiki/2015%E2%80%9316_Chinese_stock_market_crash

https://en.wikipedia.org/wiki/Asian_Infrastructure_Investment_Bank

https://money.bg/finance/kitay-zapochna-2016-g-s-nov-sriv-na-fondovata-borsa-spryaha-prinuditelno-targoviyata.html

Изготвил: Павел Христов Христов, специалност “ЮИЮА”, катедра “Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016;

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: