„Ядрен арсенал на Китай – развитие и потенциал“

  1. Въведение

В рамките на десетилетия, Китайската народна република основава политиката си за държавна отбрана на концепцията за „Народната война”, което е стратегически отбранителен и тактически офанзивнен военен план, целящи примамването на нашественици дълбоко в земите на Китай и унищожаването им чрез употребата на конвенционални войски и партизански части. В най-ранните етапи, Китайската народна република не проявява интерес в построяването на ядрен арсенал.  Самият Мао Дзедун описва ядрените оръжия като „хартиени тигри,“ които само изглеждали заплашително.

Китайското мнение по въпроса се променя в средата на 50-те години на 20 век, след развитията от Корейската война и Първата криза при Тайванския пролив, когатоо се отправят редица ядрени заплахи от страна на САЩ, както и поради предложения от Съветския съюз за предоставяне на помощ в развитието на ядрена програма.

Главното значение на този ядрен ареснал за КНР е да постигне някакъв технологически паритет със САЩ, Съветския съюз, Великобритания и Франция. Въпреки, че КНР изгражда този арсенал, никога не се прави приоритет изграждането на ядрена въоражена сила, способна на бърза мобилизация. По този начин КНР запазва минималните изисквания за да се изправи пред останалите Велики ядрени сили.

 

  1. Развитие на ядрената програма в КНР

На 16 октомври 1964 година Китайската народна република провежда първият си ядрен тест, правейки я петата ядрено въоражена сила в Света след САЩ, Съветсия съюз, Великобритания и Франция. Китай започват да развиват своята програма за ядрени оръжия в средата на 50-те години, след Корейската война. В началото, опитите на програмата биват подпомагани значително от Съветския съюз, който изпраща съветници и техническа помощ.

Разработката на проектите за ядрено въоражение започват да се провеждат в Китайския институт по физика и ядрена енергия в Пекин, а в Ланджоу се построява първата фабрика за обогатяване на уран, с цел производството на уран от оръжейна класа.

Untitled.png

(фиг. 1) Първият ядрен тест в Китай се измерва със сила от 22 килотона

 

С обтягането на Сино-Съветските отношения, Съветския съюз изтегля напълно подкрепата си за ядрената програма на Китай. През юни 1959 година, Никита Хрушчов отказва да предостави прототип на бомба на Китай. Това дефиле в отношенията между двете страни подтиква Китай да започне своята независима ядрена програма през 1964, с кодово име „Операция 596.“

 

 

Untitled.png

(фиг. 2) Мао Дзедун и Никита Хрушчов

Операцията 596 се провежда на тестовата площадка Лобнор, в постинята Гоби на провинция Синдзян-уйгурски автономен регион, западен Китай, в близост до Старият Път на коприната.  Имплодиращо устройство бива задействано върху импровизирана метална кула, което предизвиква взрив със сила от 22 килотона. Това е първи от 45 Китайски ядрени теста, всеки от които проведен в Лобнор. Двадесет и три от тези тестове са атмосферни, а двадесет и два подземни, със сила на взревове варираща от 1 килотон до 4 мегатона. На 17 Юни 1967, само три години след стартирането на Операция 596, по-бързо от всяка друга ядрена сила до този момент Китай задейства първата си водородна бомба.

Untitled.png

(фиг. 3) Карта на Лобнор

Ефектите от китайските ядрени тестове върху здравето на хората, животните и природата остават неотчетени поради липсата на публично достъпни официални сведения. Провинцията Синдзян е най-голямият китайски автономен район и най-голямата провинция в Китай, дом на 20 милиона души от различни етнически групи. Изследвания, проведени в Китай от японският физик професор Дзун Такада подсказват, че нивата на радиация създадени след ядрените тестове на Китай превишават нивата на радиация образувани след инцидента в Чернобил от 1986 и съществено са повлияли в околността.

Китай провежда последният си ядрен опит на 29 юли 1996 година, само два месеца преди да подпише Всеобхващащия договор за забрана на ядрените опити на 24 Септември 1996. Въпреки това, до ден днешен договорът не бива ратифициран в страната, стъпка, която е нужна за да влезе в сила споразумението. Седем други ядреноспособни страни все още не са ратифицирали споразумението – Корейската народна демократична република, Египет, Индия, Израел, Иран, Пакистан и САЩ.

Untitled

(фиг. 4) Китай подписва Всеобхватния договор за забрана на ядрените опити

 

  1. Ядрена модернизация на КНР от 80-те години насам

Китайските ядрени опити между 80-те и 90-те години на 20 век биват с цел по нататъшното модернизиране на ядрената програма. Въпреки, че през 1994 Китай официално обявява, че тези тестове са предназначени за подобряване на безопасността при системите на съществуващите ядрени глави, те също сигурно били с цел разработването на нови, по-малки бойни глави за новото поколение на китайски твърдо-горивни МКБР (а по точно: DF-31 и DF-31A), а може би и за развитието на многозарядна бойна глава (вероятно с индивидуални системи за прицелване). Две години по-късно, Китай провежда още един подобен ядрен опит, малко преди да подпише договорът за забрана на ядрени опити (споменат по-горе в разработката), който до ден днеше остава нератифициран от Китайският народен конгрес. Подписването на този договор от страна на Китай през 1996 е поредната от политическите промени в настроението на страната, относно разпространяването и развитието на ядрени оръжия. Дори през 80-те години, отношението на Китай, относно ядреното разпространение започва да се изменя. От 60-те години, Пекин изявява критики относно Договорът за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО), описвайки го, като небалансиран и дискриминационен, но до 80-те години страната започва да изразява съгласие с идеята за неразпространяването на ядрени оръжия. През 1984 година, Китай се присъединява към Международната агенция за атомна енергия и се съгласява да постави износа си на ядрени материали под техен контрол.  В същата година, по време на посещението си в САЩ, тогавашният премиер на КНР, Джао Дзъян лично заверява Вашингтон в намеренията на Китай за неразпространяването на ядрени оръжия. През 1990 година, въпреки, че все още не се е присъединил към ДНЯО, Китай присъства на Четвъртата конференциа за разглеждане на ДНЯО, където КНР критикува споразумението, поради отказът да се забрани разполагането на ядрени оръжия извън националните граници на държавите членки и за липсата на ясни сведеня за ядрено разоражаване, но въпреки това изразява мнението, че договорът има положителен принос върху запазването на световния мир и стабилност. През Август 1991 година, след като Франция се присъединява към ДНЯО, КНР също изявява желание да се присъедини, докато същевременно запазва недоволствата си относно дискриминационната природа на договора.

Китай официално се присъединява към ДНЯО през Март 1992 година, като една от ядрените сили. В изявлението си относно членството си в ДНЯО, правителството на КНР прави молба към всички останали ядрени страни да приемат безусловно политиката на Въздържане от първи удар, за да се подсигури сигурността на неядреноспособните държави по света, да подпомогнат за развитието на безядрени зони, да изтеглят свои ядрени оръжия, разположени извън национална територия и да се прекрати космическата въоръжена надпревара. От присъединяването си Китай изразява подкрепа за инициативите на ДНЯО за предотвратяване разпространението на ядрени оръжия, както и подкрепа за безграничното разширяване на ДНЯО по време на ревизията от 1995 година, в хода на Конференцията за разширяване.

И все пак, Китай продължава да обявява, че разглежда неразпространяването на ядрени оръжия не като мярка за постигане на крайна цел, а като мярка по пътя на пълното забраняване и цялостно разоражаване на ядрените оръжия. Независимо от това, Китай се оплита в скандали за разпространяването на ядрени технологии през 80-те и ранните години от 90-те, особено при случая с продажбата на ядрени технологии на Пакистан. Китай предоставя проект за ядрено устройство на Пакистан – същото ядрено устройство тествано по време на ядрените опити от 1966 година, който проект се изпраща по линията на Абдул Кадир Хан и стига до Либия. Това установено през 2004 година от инспектори на Международната агенция за атомната енергия, след като президента Муамар Кадафи се отказва от програмата за ядрено въоражение на Либия и позволява разследването на инспектори в съоражения съответстващи с тази програма. Откритите планове съдържат ясни инструкции на китайски език за конструкцията на имплозивно устройство.

 

  1. Ядрен арсенал на КНР

 След първият си ядрен опит през 1964, Китайската народна република ходчертава, че ядрената доктрина на Китай е базирана на концепцията за „no-first-fire“, или както китайските военни лидери го определият:- Ядрените оръжия на страната представляват една минимална мярка за възпиране на потенциални ядрени заплахи. Въпреки че, няма публични официални данни за броя на ядрените оръжия, с които разполага Китай се смята, че до 2011 година в Китай са произведени между 200 и 300 ядрени оръжия. През 2015 Робърт Норис и Ханс М. Кристенсен прогнозират, че китайският запас на ядрени оръжия се състои от приблизително 260 ядрени глави, които бавно нарастват по брой. Около 190 от тези ядрени глави се смятат за оперативни.

От началото на ядрената си програма, Китай зависи от синтез между чужда и местна експертиза, за да развива и модернизира ядреният си арсенал – от задействането на първото си имплодиращо устройство до развиването на тактически ядрени глави през 80-те години на 20-ти век. В резултат от това, Федерацията на Американските учени преценяват, че Китай разполага с поне шест различни вида ядрени устройства: 15-40 килотонова Атомна бомба; 20 килотонова ракетна бойна глава; 3-мегатонова термоядрена ракетна бойна глава; 3-мегатонова термоядрена гравитационна бомба; 4-5 мегатонова ракетна бойна глава; и 200-300 килотонова ракетна бойна глава. Смята се, че Китай разполага със 150 тактически ядрени глави с малък обхват и вероятно крилати ракети.

На най-скорошното (2015), ежегодно представяне на доклади пред конгреса, относно военните и отбранителните програми на КНР, Министерството по отбраната на САЩ обяви, че китайският ядрен ракетен арсенал се състои от около 50-60 междуконтинентални балистични ракети, включително:- силозно базирани DF-5 (CSS-4) МКБР с течно гориво; твърдо горивни, пътно мобилни DF-31 (CSS-10 Mod-1) и DF-31A (CSS-10 Mod-2) МКБР; DF-4 (CSS-3) МКБР с ограничен обсег; течно горивни DF-3 (CSS-2) балистични ракети; и твърдо горивни, пътно мобилни DF- 21 (CSS-5) балистични ракети със среден обхват. Четири атомни крайцери със стратегическо предназначение биват предоставени на флота на Народната освободителна армия на Китай, които се смята, че са въоражени с JL-2  балистични ракети. Смята се че, Китай също разполага с DF-16 (CSS-11), DF-15 (CSS-6) и около 700-750 DF-11 (CSS-7) балистични ракети с малък обхват. Въпреки това, Китай поддържа значително по-малък брой ракетни установки. Министерството по отбраната на САЩ преценяват, че всичките БРМО (балистични ракети с малък обхват) на КНР са позиционирани в близост до Тайван. В най-скоро време, Китай въвежда своя Многозарядна бойна глава с индивидуално насочване, DF-5 (CSS-4 Mod 3) и DF-21D (CSS-5 Mod 5) противокорабни балистични ракети. Смята се, че в момента развива пътно способната DF-41 (CSS-X-20) МКБР.

Има сведения за стремеж към преминаване от ракети с течно гориво към ракети с твърдо гориво. По сателитни данни, също се спекулира, че Китай разработва ракетни площадки и подземни съоражения за съхраняване на ракети в по-дълбоките региони на страната, включващи пустинята Гоби и Тибетското плато. Тъй като, няма ясни сведения за позиционирането на ракети с голям обхват по тези места се смята, че ракетните площадки са предназначени като предни бази при потенциална война с Русия или Индия.

Дори и когато, продължава да развива арсеналът си, Китай показва склонност да предостави ограничена информация за стратегията си на разгръщане. Например, доклада на Китайската народна отбрана от 2010 описва стратегията на Пекин за „Въздържане от първи удър“ (no-first-use), включително описва няколко от етапите на ядрена тревога. Докладът твърди че, ядреноспособните държави трябва да подпишат споразумение за Въздържане от първи удър при употребата на ядрени уръжия една срещу друга.“ В доклада също се подчертава „неоспормото“ намерение на КНР да се въздържа от заплахи с и употреба на ядрени оръжия срещу страни, които не разполагат с ядрени оръжия. В най-скорошният си доклад по темата отново се набляга на намеренията на Китай да се придържа към тази своя политика на въздържане.

  1. Новата Китайска ядрена стратегия

 През декември 2013, китайската Академия по военните науки (Academy of Military Science AMS) побликува редактирана версия на „Науката за военната стратегия“ (The Science of Military Strategy). Текстът е колективен опит на 35 китайски военни учени да представят как Народната освободителна армия (НОА) гледа на военните програми в Китай и по останалия свят. Това е третото издание на авторитетно изследване предназначено да разгледа еволюиращата китайска военна позиция, да артикулира новото китайско мислене и да представи ясно напътсвие за устойчивото развитие, разгръщане и потенциална употреба на китайската военна мощ.

„Науката за военната стратегия“ не е написана за чуждестранни читатели, а за китайските военни експерти. Уводните бележки я описват като най-значителният и най-влиятелният академичен проект на китайската академия. Книгата е написана от комитет експерти, за образованието на китайската войска, а не с цел да постигне някаква политическа или дипломатическа задача. В резултат от това, текста представя по един по-искрен, детайлен и нюансиран начин възгледите на НОА, относно стратегическите въпроси, отколкото един читател би могъл да открие в официалните бели книги, идивидуални публикации и уводни статии по темата.

Новото издание представя възгледите на НОА относно ядреното възпиране, ядрената война и контролът над ядрените оръжия с безпрецедентна яснота, особено в сравнение с предишни издания. Предоставя преценката на НОА за ефективноста на китайската ядрена мощ и как те възнамеряват да я употребят, и интерпретацията на НОА относно въздействието, което има политиката на САЩ върху китайската ядрена стратегия. Това издание ни дава представа за възможните промени, които биха се въвели в стратегията на Китай, в случай на понататъшно развитие на ядрената и конвенционалната мощ на САЩ.

По долу се разглеждат основните теми, свързани с ядреното въоражение садържащи се в „Науката за военната стратегия“. (Всички цитати и материали по творбата са преведени от Китайски на Английски от Съюзът на загрижените учени.)

 

5.1 Ядрено възпиране с китайски характеристики

 Новото идание на “Науката за военната стратегия” отново подчертава, че ядрените оръжия играят ограничена роля в китайската военна стратегия. Тяхното единствено предназначение е да възпират други ядрени сили от използването на ядрени оръжия като заплаха за, или използваенто им срещу Китай. По думите на авторите:

Както е било от дълго време, целта на китайското развитие и потребление на ядрени оръжия е съсредоточена върху възпирането на вражески нации от използването или заплашване от използването на ядрени оръжия срещу нас.“

 Текстът пояснява възгледите на НОА, относно трите ключови аспекта на китайската ядрена военна политика спрямо съседните неядреноспособни страни и възможността Китай да използва ядреният си арсенал за да повлияе върху развитието на териториални спорове, както и опаснията на САЩ, относно използването на ядрени оръжия, в случай на американска конвенционална офанзива.

В изданието се твърди, че:

  1. Китай няма да използва ядрени оръжия срещу неядрено способни страни;
  2. Китай няма да отговори с ядрени оръжия на конвеционална атака; и
  3. Китай ще използва ядрени оръжия само в случай на потвърдена ядрена заплаха.

Авторите описват тези аспекти от китайската ядрена политика като „специални характеристики“ на китайското ядрено възпиране:

Директната природа на целта за възпиране. От първия ден, в който Китай се сдоби с ядрено оръжие, той отворено провъзгласи и се ангажира да не използва ядрени оръжия, или да не използва ядрени оръжия като заплаха срещу неядреноспособни страни. […] Китайското ядрено възпиране е насочено само към други ядрени страни; то важи само за ядрено въоръжени страни.“ 

 Отбранителната природа на метода за възпиране. Китай отстоява политиката за въздържане от първи удър с ядрени оръжия, използване на ядрени оръжия само за защита, след като вражеска страна използва ядрено оръжие срещу нас. Китайското ядрено възпиране е изградено на базата на ефективни ответни мерки. Заплахата от силата на отговора и възможността за създаване на необратима ядрена разруха постига целта за предотвратяване на вражеска ядрена атака. Това е отбранително ядрено възпиране.“

 Китайските стратези вярват в идеята, че унищожителната природа на ядрените оръжия е толкова екстремна, че самото тяхно съществуване създава едно латентно въздействие върху вражеската военна активност. Те смятат, че тази присъща природа на ядрените оръжия е причената за тяхното свойство да възпират, а не точният брой на оръжията или „относителната сила или слабост“ на опониращите ядрени сили:

След като, надпреварата за ядрено въоръжение между САЩ и СССР достигна един баланс на ядрен терор, те вече нямаха избор, освен да премат факта, че в ядрената война няма да има победители, че би създала тежката реалност на „ядрената зима“ и, че поради тази причина те трябва да приложат нови стратегически мерки за контрол над стратегическата мотивация за употреба на ядрени оръжия и да преминат към воденето на ограничени регионални конфликти под условията на ядреното възпиране за постигането на политическите си цели.“

 

5.2 Ограничен арсенал, за ограничена ядрена война

 В книгата се описва, как НОА възнамерява да употреби ядрени оръжия, в случай, че възпирането не е достатъчно. Науката за военната стратегия възпроизвежда отговорът на вражеска ядрена атака, според следните насоки:

  1. Китайската репресивна ядрена атака ще бъде ограничена (което означава, че неопределен брой от оцелялото китайско ядрено въоражение ще бъде запазено като резерв за понататъшни репресивни действия.);
  2. Китайската репресивна ядрена атака ще бъде насочена срещу вражески градове, а не срещу военни мишени; и
  3. Целта на китайската репресивна ядрена атака е да накара врагът да прекрати бъдещи ядрени атаки срещу Китай.

 

В резултат от това, текстът подсказва, че дори когато китайските стратези възнамеряват да употребят китайските ядрени оръжия, основната им цел е да възпират врага от заплашването за употреба на ядрени оръжия срещу Китай. Тези характеристике оформят мисленето в НОА, относно модернизацията, разнообразяването и разширяването размера на китайският ядрен арсенал. Според текста на НОА, този арсенал не е предназначен да предостави победа във война, да унищожи вражеския капацитет да води война, да срине вражеската икономика, да обезглави вражеското правителство, или срещу вражеско население, или неговия елит (С това, авторите се опитват да подчертаят, че репресивните ядрени действия от страна на Китай трябва да са ограничени, за да се покаже въздържаност с очакването, че нейните ядрено въоражени врагове биха разбрали, че тези действия не са плод на нуждата за отмъщение на Китай или опит за победа във войната, а нужен опит за разобеждаването на повторна ядрена атака срещу Китай.) По тази причина, Китай не се нужда от разработването на оръжие за постигане на тези цели. Вместо това, размерът и способностите на китайската ядрена сила представляват само нужното за подсигуряване способността на китайските лидери да запазят достатъчно голям запас от ядрени оръжия, в случай на ядрена атака за репресивни мерки и бъдещо ядрено възпиране.

Но въпросът, какъв размер и способност е нужна за постигането на тези цели, все още представлява отворен въпрос за китайските стратези. НОА описва днешната си ядрена сила за „далеч по-малка“ и „далеч по-неспособна“ от тази на Русия и САЩ, но все пак все още способна да постигне „базовите“ изисквания за ефективно ядрено възпиране. Текстът също подсказва, че стратезите на НОА вярват, че преднамерената липса на прозрачност относно точния размер на въоръжението помага за постигането на целите за възпиране, като повишава ефективността на по-малкия и по-малко способният китайски арсенал.

 

5.3 Контрол над ядрените оръжия и ядрено разоражаване

НОА описва контролът над ядрените оръжия и разоръжаването по много позитивен начин и насърчава продължителното развитие в тази посока. Но също така, разглежда преговорите, относно контролът над ядрените оръжия като важна платформа за международно съперничество:

„От една страна, контрола над ядреното въоръжение има позитивен ефект върху запазването на стратегическият баланс, предотвратяване избухването на ядрена война, ограничаване обхвата на ядрена война, ограничаване на разрухата от ядрена война, намаляване на военните разходи и т.н. Това са основните мотивиращи фактори, които са движещата сила зад световното развитие към ядреният контрол и разоръжаване. От друга страна, контролът над ядреното въоръжение и разоръжаване, особено за големите ядрени сили, е важна платформа за запазването на ядрено превъзходство и стратегическото ограничаване и отслабване способностите на стратегически опоненти.“

 Авторите наблягат на националните интереси, когато обсъждат осъществяването на китайската политика за контрол над ядрените оръжия и разоръжаване:

Подбирайте стилът, методите, мерките и тактиката за контролът над ядрените оръжия и разоръжаване според изискванията за запазването на националната сигурност и развойни интереси.“

 Най-общо, НОА виждат прогресът в контрола над ядрените оръжия и разоръжаването като заслужаващ подкрепа и благоприятен за китайските интереси:

„Контролът над ядрените оръжия и разоръжаването е важно развитие в глобалните военни дела на тази епоха, съответстващо с китайската ядрена политика и китайското развитие на ядрени оръжия и като цял съвместимо с цялостните нужди за запазване на национален мир и развитие.“

 Но, тъй като НОА разглеждат контролът над ядрените оръжия и разоръжаването като част от по-мащабна военнополитическа натпревара, те изтъкват предпазливост за да се подсигури, че участието в подобни инициативи не представлява пречка за Китай:

„Едновременно с това, китайската ядрена сила е малка и слаба, китайската ядрена основа е относително крехка и въздействието на контролът над ядрените оръжия и разоръжаването върху точната национална ядрена мощ е относително ясно. Така че, при въвеждането и утвърждаването на ограничения в ядреното въоръжение трябва да се подхожда с пълна предпазливост. Ако времето не е подходящо, ако условията не са изготвени, ако нямаме ясна представа за мотивите на опонентите и последствията от действията не могат да се потвърдят, не бива да действаме прибързано.“

 По нататък в книгата се изтъква парадоксалното мнение на китайските стратези, че Китай се нуждае да подсили своята ядрена сила с цел да придобие по-голяма инициатива в международната борба за контрол над ядрените оръжия и разоръжаване.

 

5.4 Влиянието на САЩ върху новата китайска ядрена политика

В изданието на Науката за военната стратегия от 2013, Съединените американски щати са посочени като най-главния фактор в китайската политика за ядрена сигурност.

Китайските стратези оценяват тенденциите на военната политика на САЩ, които допринасят за ограничаването броят на ядрените оръжия. Но, книгата на НОА ясно подчертава, че тези тенденции не представляват значителна промяна в ядрената политика на САЩ. Едновременно подчертава, че Съединените щати все още запазват политиката си на превантивен удър (preemtive strike – first use policy), че САЩ поддържат ядрените си оръжия във висока готовност, подготвени за моментно изстрелване. Китайските стратези изтъкват също планове на САЩ за развитие на ядрени комплекси и поставят под въпрос отдадеността  на САЩ към евентуалното елиминиране на ядрените оръжия.

Китайските стратези също вярват, че развитието на конвенционалната военна сила на САЩ представлява заплаха за способнастта на китайската ядрена политика да възпира ядрени заплахи:

В момента, Съединените щати правят приготовления за конвенционален ‘рязък свеновен удър’, който, веднага щом достигне реална бойна способност ще бъде използван като средство за нападение срещу националните ни ядрени запаси, което би ни поставило в пасивна позиция и би повлияло значително на възможностите ни за ответни действия, отслабвайки въздействието на ядреното ни възпиране.“

В текста, НОА интерпретират тези програми като част от основните изменения в стратегията на отбранителната политика на САЩ. Те разглеждат потреблението на термините „пребалансиране“ и „въздушно/морска борба“ от администрацията на Обама като нова концепция за водене на война, която има „силно насочена“ природа.

Тези интерпретации и теории за изменения в военната политика на САЩ от страна на китайските стратези е основната причина за липсата на доверие в намеренията на администрацията на Обама за принос при контрол над ядрените оръжия и подсигуряването на стратегическа стабилност.

  1. Заключение

 Тъй като НОА са решени да действат в отговор на инвестициите на САЩ в ракетна защита, рязкият световен удър и други военни технологии, които смятат, че биха възпрепятствали ефективността на цялостното китайско военно възпиране, включително и ядреното им възпиране. Обвързващите международни споразумения за контрол над въоръжението може да са най-ефективния подход за законодателството на САЩ, стремящо се да ограничи възможностите за по-нататъшното развитие на китайската военна мощ, включително и ядрената и мощ. През 1996 НОА се съласяват с изискванията на Всеобхващащия договор за забрана на ядрените опити, въпреки че това значително ограничава възможностите на Китай за развитие на нови ядрени оръжия. Договор забраняващ употребата на ядрено делящи се материали би могъл да постави капак върху размера на ядрения арсенал на Китай, но въпреки това китайските лидери изглеждат склонни да провеждат преговори по темата (вижте изказване от посланник У Хайтао в източници). Изглежда че, китайските стратези осъзнават, че международните споразумения за въоръжението ще представляват сериозни ограничения на способностите за военно развитие на Китай, но Науката за военната стратегия и от действията на НОА в миналото ни подсказват, че китайските стратези са склонни да приемат тези ограничения в замяна въвеждането на кореспондиращи мерки от страна на САЩ.

Въпреки опитите от двете страни за постигане на стратегически диалог, стратегическото доверие между НОА и военните сили на САЩ все още не може да бъде постигнато (Либертал и Уанг 2012). Взаимно приети стратегически изменения са напълно възможни обаче, а и спешно нужни. И двете страни се стремят да избегнат въоражен конфликт поради опастността от ескалация.

Докато САЩ продължават да инвестират в развитието на военната си мощ с надеждата да постигнат решително стратегическо предимство, което да разубеди китайските си съперници от натпревара с тях, Науката за военната стратегия ни подсказва, че това е малко вероятно да се случи. С липсата на вазимно обвързващо споразумение, което да упражнява възпиране, САЩ и Китай вероятно ще продължат тласъкът си към по-нататъшна надпревара за високо-технологично въоражение, което ще доведе до по-голяма стратегическа нестабилност, вероятност от въоражен конфликт и вероятност от обмен на ядрени атаки.

 

Източници

  1. https://www.ctbto.org/the-treaty/ – Комитет по подготовката на Всеобхващащия договор за забрана на ядрените опити
  2. http://digitalarchive.wilsoncenter.org/collection/105/chinese-nuclear-history – архиви на Центърът Wilson, История на китайската ядрена програма
  3. http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/10736709708436664?journalCode=rnpr20 – Преглед на Китайската политика за неразпространяване на ядрени оръжия 1997 г.
  4. „Some Progress is Seen on Containing the Spread of Nuclear Weapons“ Октомври 1983 г. http://www.csmonitor.com/1983/1025/102523.html
  5. Ханс М. Кристенсен „Китайските ядрени сили“ 2011 – Bulletin of the Atomic Scientists http://thebulletin.org/2011/november/chinese-nuclear-forces-2011
  6. http://beijing.usembassy-china.org.cn/presidentspeeches.html – Среща на китайския премиер в Белия дом 1984
  7. http://journals.cambridge.org/action/displayAbstract?fromPage=online&aid=3557552&fileId=S0305741000034950 – Ренмин Рибао, 13 Септември 1990, „必须全面禁止和彻底销毁核武器“
  8. http://fas.org/nuke/control/npt/chron.htm – „Китайското правителство решава да участва в ДНЯО“ 1991
  9. http://disarmament.un.org/treaties/s/china – 1992, Приемане на КНР в ДНЯО
  10. http://www.china-un.org/eng/chinaandun/securitycouncil/t606550.htm – 2009, Изява на китайския президент към ООН относно разпространяването на ядрени оръжия
  11. https://www.highbeam.com/doc/1G1-56833261.html – „Китайски опит за трансфер на ядрени устройства“
  12. http://www.udel.edu/globalagenda/2004/student/readings/libya-chinaconnection.html – Либия, Ядрено въоръжение.
  13. http://www.nti.org/country-profiles/china/
  14.  http://www.cfr.org/china/department-defense-military-security-developments-involving-peoples-republic-china/p28408 – Доклади на Министерството на отбраната на САЩ относно Китайската военна сила
  15. http://www.nti.org/media/pdfs/1_1a.pdf?_=1316627912
  16. http://www.china.org.cn/government/whitepaper/node_7181425.htm – Ангажирането на китайските военни сили
  17. http://www.chinausfocus.com/peace-security/china-will-not-change-its-no-first-use-policy/ – „Китай няма да промени своята ядрена политика“, Яо Яунджу, 2013
  18. http://eng.mod.gov.cn/ – Китайска военна политика
  19. http://www3.nccu.edu.tw/~lorenzo/Dingman%20Atomic%20Diplomacy.pdf – „Ядрена дипломация по време на Корейската война“
  20. https://www.researchgate.net/publication/254948134_A_Smoking_Radiating_Ruin_at_the_End_Of_Two_Hours_Documents_on_American_Plans_for_Nuclear_War_with_the_Soviet_Union_1954-1955
  21. http://nsarchive.gwu.edu/nukevault/ebb488/ – история на китайската ядрена програма
  22. http://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/00963402.1972.11457888
  23. http://www.ams.ac.cn/english.html
  24. Г. Кулаки, „Кокошки приказващи с патици: Ядреният диалог между САЩ и Китай“ – http://www.armscontrol.org/act/2011_10/U.S._Chinese_Nuclear_Dialogue
  25. К. Либертал и Д. Уанг „Относно стратегическото недоверие между Сащ и Китай“ – http://www.brookings.edu/~/media/research/files/papers/2012/3/30%20us%20china%20lieberthal/0330_china_lieberthal.pdf
  26. Посланник У Хайтао – http://www.china-un.ch/eng/cjjk/cjjzzdh/t936939.htm

 

Изготвил: Стефанов Киряков, II курс, специалност “ЮИЮА”, катедра “Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г. 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: