“Урбанизацията в КНР: икономическо влияние и проблематика”

Увод

Резюме

Урбанизацията е интензивен процес, който е част от съвременното развитие на всяка една страна по света. Китайската народна република не прави изключение и също преминава през процеса на урбанизация.

Този материал има за цел да представи цялостния процес на урбанизация, който протича в КНР, както и да ни запознае със съпътстващите го положителните и отрицателните аспекти. Представени са основните проблеми, с които страната се сблъсква по пътя на урбанизацията, както и влиянието на самия процес върху икономиката на страната.

Ключови термини

Урбанизация, КНР, градско население, миграция, агломерация, икономически ръст, индустриализация.

Въведение

В наши дни повече от половината от световното население живее в градовете, а най-ярките прогнози за бъдещето показват, че до 2030г. броят на градското население ще се повиши още и ще достигне 60%. Този растеж се дължи основно на миграцията от селско към градско жителство в развиващите се страни, тъй като в тях процесът на урбанизация е в разгара си, тъй като той се оказва неразделна част от икономическото развитие на всяка държава.

Макар и Китайската народна република(КНР) да играе водеща роля в световната икономика, тя също се счита за една от развиващите се страни и също преминава през процеса на урбанизиране. Масовото преселване на населението на КНР от селските райони към градовете представлява една от движещите сили, подкрепящи бързия икономически растеж и развитието на страната.

КНР успява да избегне някои от основните проблеми на урбанизацията като бедност, безработица и мизерия, но все пак някои от негативните страни на този процес започват да се проявяват. Урбанизацията разчита основно на пригодяването на земя, с цел разширяване на градските площи, и нейното финансиране, което води до неефикасно разрастване на градовете и дори до създаването на призрачни градове и разточителство в развитието на недвижимото имущество. Този и други фактори водят до задълбочаването на някои от проблемите, свързани с урбанизацията в КНР.

Целта на дадения курсов проект е да се анализират положителните и отрицателните аспекти на урбанизацията в КНР, проблемите, с които страната трябва да се справи, за да постигне определените цели за развитие и увеличение на градското население. Да се сравни развитието на процеса в КНР с това в други държави, повлиялите му фактори, както и неговото влияние върху икономиката на страната.

На базата на анализа на цялостната ситуация по урбанизирането на КНР, ще направим опит да прогнозираме бъдещото развитие на процеса, както и да изложим най-добрите варианти за справяне с проблемите, породени от него.

За постигане на поставените цели, даденият материал е структуриран в няколко раздела, а именно:

  • Урбанизацията в КНР
  • Икономическо влияние на урбанизацията
  • Проблеми, свързани с урбанизацията

Ключови методологически подходи, използвани в дадената работа, са:

  • Исторически подход, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде разбран, ако не го анализираме в исторически план, т.е. как се е развивал във времето и пространството;
  • Сравнителен подход – чрез сравнение с друг обект, съпоставим с изследвания, да получим по-ясна представа за стойността на постигнатите от обекта резултати, като се идентифицират различията между основните качествени и количествени характеристики;
  • Логически подход – показващ логиката, т.е. схемата на вътрешната динамика на обекта на изучаване.

 

Изложение

Урбанизацията в КНР

Исторически развой на урбанизацията

През 1949г., когато е основана КНР, индустриализацията и урбанизацията в страната са доста изостанали в сравнение с другите държави. Според някои изчисления, индустриализацията в цялата страна е 12,57%, а урбанизацията – 10,6%, освен това индустриалните зони и градовете са разпределени неравномерно, като са съсредоточени по източното крайбрежие на страната. През 1936г., още преди основаването на КНР, производството в градовете Шанхай, Тиендзин, Циндао, Гуанджоу, Пекин, Нанкин и Уси представлява 94% от цялостното производство на страната. Градовете, разположени  във вътрешността на страната, са основно с административен и консуматорски характер.

В следващите десетилетия КНР преминава през един интензивен процес на урбанизация, който условно може да бъде разделен на пет етапа.

Първият етап обхваща периода от 1949г. до 1957г., през който се дава началото на урбанизацията. С възстановяването на икономиката, десетки хиляди хора от селските райони се насочват към градовете, за да се станат част от икономическото развитие на градовете. През 1949г. в КНР има едва 120 града, а населението в тях се равнява на 57,65млн. души, което е едва 10,64% от населението на страната. В края на първия етап от развитието на урбанизацията през 1957г., броят на градовете достига 176, а градското население се е повишило до 15,4%. Наличието и на растеж на БВП на страната с 6,7%, както и на броя на населението с 6,25% през същия период, е доказателство, че разрастването на градовете има пряка връзка с развитието и подобряването на икономиката от една страна, и индустрализацията, от друга. Скоростната урбанизация в края на първия етап е пряко обвързана и със социалния и икономически план, въведен от Мао Дзъдун през 1958г., наречен Големият скок напред, чиято цел е ускоряването на икономическото развитие, както и бързо развитие на промишлеността и селското стопанство, за да се превърне КНР от аграрна в развита индустриална страна.

Скокът претърпява голям провал, който се отразява на темпото на урбанизация в периода 1958г. – 1965г., вторият етап на процеса. Масовото преселване на селяни към градовете, за да се превърнат те в индустриални работници, на които се плащат минимални възнаграждения, е основната тактика за превръщането на КНР в силна индустриална държава. Планът обаче е неуспешен и резутатита от него са милиони гладуващи, нисък стандарт на живот и демографски срив. Според някои източници, между 40 и 50 млн. души загиват в периода 1959-62г., в следствие на масовата кампания за привличане на селяни на работни места в градовете. Допълнителен фактор са природните бедствия през същия период, които водят до ниски земеделски добиви. Поради катастрофалните последици от Големия скок, китайската икономика е дестабилизирана, а наред с нея се разклаща и стабилността на процеса на урбанизиране на страната. Разширяването на градовете, постигнато по време на изпълнението на плана, не просто спира, но и цялостния процес поема в обратна посока. Градовете от 208 на брой през 1961г. остават едва 168 през 1965г., а нивото на урбанизация спада с 2% до 17,98% в периода след Големия скок.

Третият етап от 1966г. до 1978г. също е период на спад и нестабилност в процеса на урбанизация. Поради икономическите проблеми в развитието на страната, през целия период броят на градовете се увеличава едва с 25, а нивото на урбанизацията варира около 17,3 %.

Четвъртият период от развитието на градовете е между 1979г. и 2000г. и се характеризира със стабилна и скоростна урбанизация на страната. След въвеждането на политиката на реформи и отвореност, КНР започва да се урбанизира с висока скорост. До 2000г. градовете вече са 663, с 447 повече в сравнение с броя им от 1979г. Процентът на урбанизация също се повишава с цели 17,26%, за да достигне до ниво от 36,22% през 2000г., покачването е средно с 0,82% на година – скорост, която изумява всички. Политиката на реформи и отвореност не просто дава силен тласък на развитието на държавната икономика, но и стимулира процеса на урбанизиране.

От 2000г. насам започва петият етап на урбанизация, който продължава до наши дни. През новия век, КНР продължава своя стремеж към разширяванена градските райони и увеличаване на градското население. Градовете се разпростират все по-широко, градското строителство се засилва, а икономиката на градовете процъфтява. Множество реформи предоставят огромно пространство за бързото развитие на урбанизацията, а огромните икономически успехи са допълнителна двигателна сила за протичането на този процес.

През последните десетилетия урбанизацията в КНР напредва с бързи темпове. От 20% през 1978г., китайското градско население до 2012г. се е покачило до 52% от общия брой на жителите на страната. Това се равнява на повече от 500млн. души преселили се от селски към градски райони.

Само през последното десетилетие населението на китайските градове се е увеличило с още 100млн., а годишният растеж на броя на гражданите е стигнал почти 4%. Около 40% от новото градско население се е оформило като такова, поради това, че големите градове се разширяват и в границите им попадат близките селски райони – като по този начин те също се превръщат в градски, осъществява се т.нар. агломерация. Останалата част от покачването на градското население се дължи на големия брой хора, преместили се от селата в градовете, за да си търсят прехрана. Въпреки че правителството насърчава преселването към по-малки и средни градове, най-голям ръст на жителите има съответно в най-големите градове. С мигрирането на повече хора към градовете съответно се създава и необходимата среда за икономически ръст. Индустриалният сектор се разраства, правят се големи инвестиции в недвижимото имущество, както и за изграждането на инфраструктурата, необходима за нормален начин на живот на по-голям брой хора в градовете.

Макар и цифрите, представящи урбанизацията на КНР, да изглеждат доста внушително, ако вземем предвид многолюдното население на страната, то увеличението на градското население въобще не е толкова значително, колкото изглежда. Нивото на урбанизацията в КНР, всъщност, е по-ниско от това на страни като Япония и Република Корея (Според данните на Световната банка за отговарящи на същия етап на развитие периоди се приемат съответно: Република Корея – 1960-90г.; Япония – 1960-80г. ), когато те са били на този етап от развитието си, но е по-високо от това на страни като САЩ и Обединеното кралство в миналото.

Средното ниво на градското население в развитите държави е около 80%, а в развиващите се с доход на глава на населението близък до този на КНР е около 60%. КНР значително изостава с урбанизацията страната.

Според данните за 2015г., публикувани от световната банка, градското население в КНР е нарастнало с 2,81%, като броят му е над 742млн. души или 54,41% от общото население на страната. За сравнение, през същата година, градското население на развити държави като Германия и САЩ е нараснало съответно само с 0,57% и 0,95%. За сметка на това обаче, населението в градовете в Германия представлява около 75% от цялото население на страната, а в САЩ дори повече – 81% – процент доста по-висок от този в КНР. В Русия годишния растеж на градското населението е дори по-нисък – 0,31%, но то отново е близо 74% от  общото население. Ако направим паралел с азиатски представител от развитите страни – Япония, ще достигнем до същия извод – нисък годишен ръст на градското население(0,4%), но гражданите са около 93% от населението на страната.

Взимайки за пример пък държава от списъка на развиващите се страни, като Турция, данните, които наблюдаваме, са по-близки до тези на КНР. Годишният ръст на градското население е почти 2%. За разлика от КНР обаче, хората живеещи в градове в Турция са близо 73% от общото население на страната. При Малайзия годишния ръст за 2015г. е 2,45%, а градското население е 74% от това на страната.

Въпреки бурното развитие на градовете и растежа на икономиката, урбанизацията все още не е достигнала нивото, съществуващо в развитите държави, а дори и нивото в някои от другите развиващи се държави.

Икономическо влияние на урбанизацията

Бързото нарастване на градските райони води и до забележителни трансформации в китайската икономика през последните 30 години, които се оказват основна двигателна сила за бързия растеж на БВП на страната. Урбанизацията през последните десетилетия не само спомага за повишаването на доходите и на стандарта на живот, но и прави КНР най-големия световен производител и износител. Доходите на глава от населението са се увеличили 16 пъти от 1978г. до 2012г., повече от половин милиард души преминават прага на крайна бедност. С преминаването на множество работници към градската заетост и увеличаването на продуктивността на труда, продукцията също нараства. За три десетилетия китайската икономика нараства средно с 10% годишно, за да се превърне във втората по-големина икономика в света днес.

Трансформацията на КНР от преобладаващо селска към нарастващо градска държава се отразява на икономиката, тъй като населението се премества от фермерство и селскостопанска дейност към високо продуктивна индустриална работа в градските райони. През 1978г. близо 70млн. души биват наети във вторичния сектор, а до 2011г. техният брой се увеличава до 225млн., с годишен растеж от 3,6%. Заетостта в сектора на услугите се повишава от 49млн. до 273млн. души – 5,3% годишно. В този случай трансформацията в от селски в градски райони заедно с трансформацията в индустриалния сектор са двете страни на една и съща монета – без осъществяването на урбанизацията, индустриализацията също не е възможна. В ранните етапи на урбанизация икономическият ръст идва от замяната на ниско продуктивните селски дейности с високо продуктивните сектори, ситуирани в градовете. След въвеждането на политиката на реформи и отвореност през 1978г., КНР осъществява значителни печалби от пространствените промени в страната – до 1997г. притокът на работна ръка от селскостопанския към останалите сектори допринася за около 1/5 от БВП на страната, което го прави основна движеща сила за икономическия ръст.

В този период са въведени и голям брой реформи, които да улеснят мигрирането на население от селските към градските райони. В някои от централните градове на провинции, като напр. град Шъдзяджуан в провинция Хъбей, биват отменени ограниченията за регистрация на местожителство в града.

Ключов момент за икономическия успех на КНР е решението за децентрализацията на властта от 1980г., с която правомощия за вземане на решения се дават и на местните власти. Това дава възможност на местната власт да екпериментира и да поощрява местните производители, за да повиши и конкуренцията между тях, както и да инвестира в усвояването на по-голяма площ и изграждането на инфраструктурата, необходима за осъществяването на урбанизацията. През този период в сектора на услугите и в промишления сектор са съсредоточени повече от 60% от работната сила, докато преди тази промяна, в тези сектори са заети по-малко от 30% от работоспособните. Това съсредоточаване на работната сила в промишления сектор води до скоростното нарастване на производителността.

Други важни реформи дават възможност за достъп на по-голям брой хора до висшите учебни заведения, както и осигуряват пенсионен план и здравни осигуровки за мигриралите в градовете.

Реформите правят китайските градове важни центрове за социална и икономическа активност. Бумът на градския бизнес осигурява множество работни места извън селското стопанство. От 1985г. до 1993г. броят на предприятията в градовете нараства от 6,1млн. до 24,5млн.

Важен фактор съпътстващ урбанизацията на страната е бързият растеж и концентрацията на икономическа активност в по-големите градове, които имат широк достъп до международните пазари. Градове с население над 2,5млн. души произвеждат 95% от износа на КНР. Икономиките на Пекин, Гуанджоу, Шанхай, Шънджън и Тиендзин общо се равняват на 1 трилион долара през 2010г. – сума, която може да се сравнява с икономиката на Корея по размер. Доходите в тези градове също са се покачили значително в периода от 2000г. до 2010г. – БВП на глава от населението се е повишило от 35,000 юана до 82,000 юана в Шънджън и от 35,000 до 66,000 юана в Шанхай. Процъфтяването на големите градове привлича милиони хора от селските райони. Само между 2000г. и 2005г. миграцията от провинциите е увеличила населението на Пекин и Шанхай съответно с 6.6% и с 9,1% годишно. Въпреки това процентът от БВП, който икономиките на големите градове заемат не е висок – едва около 20%.

Процесът на урбанизация и в бъдеще ще играе основна роля в икономическото развитие на страната. През март, 2014г. правителството на КНР обяви своя нов план за урбанизация, който обхваща периода от 2014г. до 2020г. и поставя амбициозни за изпълняване цели. Този план е също и ключова част от икономическата стратегия на правителството, което се опитва да възвърне баланса в икономиката на страната като я направи зависима основно от сектора на услугите, а не от инвестициите и износа, както досега.

Поради постепенното изместване на икономиката към сектора на услугите, ефектите на агломерацията са от изключителна важност за КНР, тъй като те играят по-съществена роля при услугите, отколкото в индустрията. Поради факта, че услугите ще се съсредоточат в големите градове, индустрията ще бъде принудена да се разпростре и към по-малките градове.  Според самия план, вътрешното търсене е фундаментален тласък в развитието на КНР, а най-голям потенциал за разширяване на вътрешното търсене има в урбанизацията.

За да осигури осъществяването му, китайското правителство планира да похарчи над 40 трилиона юана през седемте години, които планът обхваща – сума, която се равнява на годишния БВП на страната през 2012г.

При едно успешно реализиране на този план, предвиждащ и голяма доза реформи, пряко обвързани с урбанизацията, ще бъдат решени и голяма част от проблемите, които предизвиква процеса. По този начин ще надделее позитивния аспект на урбанизацията и тя ще продължи да допринася за икономическото развитие на КНР.

Проблеми свързани с урбанизацията

Скоростната урбанизация на КНР и продължителният ръст на икономиката до голяма степен са възможни благодарение на политиките и реформите в страната. През 1978г. по-малко от 1/5 от населението на КНР (Населението на страната по това време е било около 975млн. души) живее в градовете, а тридесет години по-късно повече от половин милиард души са се преселили от селските към градските райони, за да търсят работа в производството и сферата на услугите. Цялата тази трансформация се оказва успешна – доходът на глава от населението се повишава повече от 16 пъти и половин милиард души преминават прага на крайната бедност.

Проблеми в икономиката

Въпреки че съществуващият досега модел за икономическо развитие е дал добри резултати през последните три десетилетия, той постепенно започва да става все по-неефективен, поради неправилното използване на капитали, работна сила и земя. Моделът за икономически растеж вече се износва и признаците за това се проявяват в общо три аспекта.

На първо място, печалбите от структурни промени на пазара на труда, както и натрупването на капитал, постепенно намаляват. Това е характерно за този етап от развитието на икономиката, когато бързият растеж постепенно преминава към по-умерени темпове на развитие, тъй като процесът на преминаването от индустрията към сектора на услугите е по-бавен. Това се случва поради факта, че първоначалната разлика в продуктивността на индустриалния сектор и на сектора на услугите е доста по-малка от разликата между селскостопанския сектор и индустриалния – водеща в началните етапи на развитие на икономиката.

На второ място идва външното влияние, което носи промяната на обстановката в световен мащаб. Спадащото търсене на износни стоки трябва да бъде компенсирано от вътрешното търсене.

Третият аспект е свързан пряко с компенсирането на дивидентите на растежа, което ще стане чрез повишаване на икономическите и социални разходи, свързани с бързата трансформация на страната, а именно – разходите по покачващата се неефективност, социалното разделение и употребата на ресурси. Усвояването на земя в полза на разрастването на градовете се оказва по-бързо от преселването на хора от селата към градовете, затова се наблюдава спад в средната гъстота на населението в градовете. Разхищението на ресурси и застрояването на все повече земя с цел разширяване градските площи са и основните причини за появата на т.нар. призрачни градове. Този тип градове се оказват често срещано явление в КНР, дори съществуват класации с четиридесетте най-големи селища без жители. Те са се появили основно поради факта, че местното управление прави инвестиции за построяване на жилища и изграждане на инфраструктура, които реално не са необходими, тъй като прилива на население към градовете не е толкова висок, колкото очаквания. Смята се, че строежът на такива градове е следствие и от стремежа на местните управници да повишат регионалния БВП, което често се оказва критерий за тяхното повишение.

Най-големият сред призрачните градове е град Ордос в автономния район Вътрешна Монголия. Въпреки че много от имотите в града вече са разпродадени и градът има капацитет да побере над 1 млн. души, района все още е почти празен. В града има всичко – от стадиони и басейни, през паркове, до библиотеки и музеи. Единственото, което липсва, са жителите му – само 2 % от сградите са населени. Обитателите на този град са едва 20 000 от възможни 1 млн. души.

Въпреки очакванията процесът на урбанизация да продължи да се развива с висока скорост и твърденията на правителството, че инвестициите в инфрастуктура и строежи са с цел да се поеме успешно следващата вълна от мигранти към градските райони, много от призрачните градове най-вероятно ще останат празни.

Местожителство

Важно да отбележим, че китайската урбанизация остава някак недовършена поради факта, че около 260млн. от жителите в градските райони все още нямат официална регистрация за жителство в градовете, т.нар. хукоу, която им дава достъп до обществени услуги и социални осигуровки. По местожителство урбанизацията в КНР е 52,6%, но според броя на официално регистрираните граждани – тя е едва 35%. Липсата на такава регистрация води и до напрежение между различните социални групи в градовете – появява се разделение между тези със и без хукоу. Въпреки че все още се наблюдават случаи, при които мигриралите в градовете работници биват ощетявани в сравнение с тези, които са официално регистрирани в градовете, в последните години тази практика става все по-рядка. Все пак съществува неравенството в доходите на различните групи от градското население, като основна причина за това остава и притежанието на жилище в града. Проблеми се пораждат и от факта, че много от социалните услуги, като училища за децата, медицински грижи и др. са предвидени единствено за регистрираните граждани, което допълнително води до изолация и дискриминация на новодошлите граждани.

Неравенството в социалните привилегии и ниското качество на услугите, породено от прилива на хора в градовете, правят процеса на урбанизиране доста труден и подтикват към предприемането на важни реформи, свързани с миграцията в градовете. Оказва се, че социалните услуги са само по местожителство, било то в селски или градски район, което от своя страна напълно изключва мигриралите към градовете работници от цялостната социална система на страната.

Замърсяване

Впечатляващите икономически и социални постижения на КНР обаче оставят след себе си още едно премеждие – сериозни проблеми в опазването на околната среда, свързани с нарастващата употреба на природни ресурси. Разширяването на градовете води до по-висока употреба на енергия в транспорта, а също така повишава и разходите за енергоснабдяването и водоснабдяването в гъсто населените градове. Някои специалисти смятат, че повишаването на търсенето на водни ресурси и земя от нарастващото градско население може да причини проблеми с продоволствената сигурност на страната и да доведе висок внос на важни продукти, което пък ще се отрази на цените на пазара.

Проблемите с опазването на околната среда в КНР се отразяват не само на страната, но оказват влияние и в световен мащаб. КНР е най-големият източник на парникови газове в света. Това се дължи основно на спада в процента на намаляне на енергоемкостта, който от 6% годишно в периода 1980-2000г. става едва 2% в годините от новия век. Емисиите на глава от населението в Пекин, Шанхай и Тиендзин са съизмерими с тези в някои големи европейски и северноамерикански градове.

Въпреки опитите да се справи със замърсяването, КНР остава неспособна да се пребори с проблема. Едно е сигурно обаче – трябва да бъдат предприети сериозни мерки, които да бъдат съобразени и с бъдещата урбанизация. Това дали китайските градове ще се развият като малки гъстонаселени селища или като големи разпростиращи се метрополиси, ще определи размерите на техния въглероден отпечатък и на степента на замърсяването, на което ще са изложени.

Заключение

Процесът на урбанизация е важен фактор за икономическия растеж на КНР през последните 30 години. КНР се променя от страна с преобладаващо селско население в страна с преобладаващо градско население и този процес се очаква да продължи чак до 2030г., като се предвижда през този период към градското население на КНР да се присъединяват по 15млн. души годишно.

Целта на новия урбанизиционен план, въведен от правителството през 2014г., е да направи така, че разрастването на градовете да е единствено от полза за китайската икономика и да поведе напред растежа ѝ – да се основат модерни градове, които да са двигателна сила на икономиката. Крайната цел на плана е населението в градовете да достигне 60% от общото население на страната през 2020г., което означава ръст от 6,3% в периода от 2014г. до 2020г.

Планът е структуриран около 4 основни задачи и 5 реформи, чрез които да се постигнат основните цели. Четирите задачи включват: установяване на селските мигранти в градовете по определен ред; координирано развитие на големите градове и на малките градчета в градски струпвания, агломерации;  повишаване на устойчивото развитие на градовете; обединяване на градското и селското развитие в дългосрочен план. Петте реформи включват: управление на населението и реформи в хукоу системата; задълбочена реформа в управляването на поземлените ресурси; осигуряване на финансиране на урбанизацията, включващо данъчни реформи; оптимизиране на предлагането на жилища в градовете за жители с различни категории доходи; засилване на опазването на околната среда.

За да подкрепи осъществяването на този план, китайското правителство планира да похарчи над 40 трилиона юана през седемте години, които обхваща – сума, която се равнява на годишния БВП на страната през 2012г.

Според плана, повишаването на процента на градското население ще допринесе за по-високи доходи за жителите на селските райони чрез назначаването им в градовете, а по този начин ще се прояви и потенциала за консумация, която се оказва от изключителна важност в този етап от развитието на КНР.  Поради урбанизацията, ще се появи и голяма нужда от инвестиции в градската инфраструктура, публични услуги и строителството на жилища, а те от своя страна пък ще са основен тласък в икономическото развитие.

За да се изпълнят тези прогнози обаче, КНР трябва да се справи и проблемите, които носи процеса по разрастване на градовете.

Последиците от съществуващата досега регистрационната система хукоу се изразяват в неравноправието между различните групи от населението в градовете, появява се разделение, при което мигрантите от селата не получават полагащите им се социални услуги. За да се справи с този проблем, новият план поставя важността хората на първо място и се стреми да осигури достъп на всеки представител на населението до всички модернизации и обществени услуги. Предвидените реформи също са замислени с цел осъществяването на тази задача. Очакваният краен резултат към 2020г. е урбанизацията да достигне 60%, като 45% от общото население на страната притежава официална местна регистрация. Държавата ще помогне на повече от 100млн. мигрирали работници и други постоянни жители да градовете да получат статус на граждани.

КНР също възнамерява да оптимизира градските райони като подсили водещата роля на главните градове, увеличи броя на малките и средните градове и подобри услугите в най-малките градчета.

В плана е засегната и екологичната страна на урбанизацията, като е посочено, че КНР иска да постигне хармонични и приятни условия за живот в градовете, като направи публичните услуги по-достъпни и се стреми към по-добра екология, повече чист въздух и безопасна питейна вода.

Планът дава стратегически и важни насоки за здравословното развитие на урбанизацията в страната през 7-годишния период, като обхваща по-голямата част от проблемите, свързани с урбанизацията. Никой обаче не може да твърди със сигурност дали ще се окаже достатъчно ефективен, или ще бъде обречен на провал. Постигнатите от КНР успехи през последните години, ни довеждат до мисълта, че едно такова амбициозно начинание не е невъзможно за способностите на страна, развиваща се с такива впечатляващи темпове. Не трябва обаче да се подценява и сериозността на проблемите, свързани не само с урбанизацията, но и с икономическото развитие на КНР оттук нататък.

Библиография:

  1. Wang,C.Y , China: Planning for an Urban Future, 2014 EYGM Limited.
  2. China’s Urbanization: Funding the Future. China 360 magazine, 2013 KPMG International Cooperative
  3. Urban China: Toward Efficient, Inclusive, and Sustainable Washington, DC: World Bank.World Bank and the Development Research Center of the State Council, P. R. China. 2014
  4. 中国城市化的历程、现状和问题. 李善同、刘云中。2013, 中国,北京
  5. http://data.worldbank.org/topic/urban-development
  6. http://jgospel.net/news/china/%E4%B8%AD%E5%9C%8B%E5%9B%9B%E5%8D%81%E5%A4%A7%E9%AC%BC%E5%9F%8E.c71801.aspx
  7. http://www.citymetric.com/skylines/enough-empty-floor-space-cover-madrid-so-why-are-chinas-ghost-cities-still-unoccupied-1180
  8. http://www.thebohemianblog.com/2014/02/welcome-to-ordos-world-largest-ghost-city-china.html
  9. http://www.tradingeconomics.com/china/gdp
  10. http://economictimes.indiatimes.com/news/international/business/china-to-move-100-million-farmers-to-cities-in-urbanisation-plan/articleshow/50296652.cms
  11. http://www.businessinsider.com/chinas-ghost-cities-in-2014-2014-6
  12. http://www.economist.com/news/china/21640396-how-fix-chinese-cities-great-sprawl-china
  13. http://www.chinadaily.com.cn/business/Urbanization/
  14. https://web.stanford.edu/class/cee320/CEE320B/Seto.pdf
  15. http://news.xinhuanet.com/english/china/2014-03/16/chtm
  16.  http://www.bloomberg.com/bw/articles/2014-03-25/6-dot-8-trillion-price-tag-for-chinas-urbanization

 

Изготвил: Добромира Георгиева, III курс, специалност “Китаистика”, катедра “Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: