“Недостиг на чиста вода в Китай”

Резюме:

През следващите 40 години населението на света се очаква да нарасне с 40%.  Този растеж ще бъде придружен от повишена промишлена и селскостопанска продукция, урбанизация и използване на ограничения и взаимнозависим ресурс – водата.

Целта на дадения материал е анализ на проблема с недостига на чиста вода в Китай.  За последните 30 години икономиката на Китай расте средно с 9.8% годишно, което е четири пъти по-бързо от скоростта на едни от първите световни икономики. В резултат на прекалената употреба и системни недостатъци на вода, а също така и постоянното замърсяване на големи водни източници, запасите от подпочвена и повърхностна вода са почти изчерпани, което на свой ред ще доведе до ужасяващи последици.  Ако сегашните тенденции продължат, то в близкото бъдеще Китай ще се сблъска с екологична катастрофа, която ще спре икономическия растеж и ще застраши социалната стабилност.

Ключови термини:

Недостиг на чиста вода, водна криза, Държавна агенция за защита на околната среда (SEPA), темп на икономически растеж, количество и качество на водата, замърсяване на околната среда, екосистема, водни ресурси, питейна вода.

Въведение

Забележителният растеж на населението и икономиката на Китай през последните няколко десетилетия идват с огромна цена за околната среда на страната. В последните 20 години темпът на икономическия растеж на Китай се равнява на 10% годишно. Но устойчивият растеж и здравето на страната са все по-застрашени от влошаването на околната среда и ограниченията по отношение на водата. Водата е изключително важна за икономическият растеж и благосъстоянието, но от друга страна точно икономическите дейности въздействат на наличието и качеството на водата. Когато водните ресурси са ограничени и замърсени, или когато икономическата дейност е неограничена и недостатъчно контролирана, могат да възникнат сериозни социални проблеми. В Китай тези фактори водят до много по-тежки предизвикателства с водата, отколкото в която и да е друга страна по света.

Водните ресурси на Китай са неефективно използвани и грубо замърсени от човешки и индустриални отпадъци, до такава степен, че обширни участъци от реки са изчезнали или са в процес на изчезване. Езерата са превърнати в помийни ями за отпадъци, подпочвените води са непрестанно консумирани, безброй видове водни организми са на прага на изчезването. Всичко това неблагоприятно въздейства не само върху човешкото здраве, но и върху цялата екосистема. Сред 20-те най-замърсени градове в света, 16 се намират в Китай. Всички основни водни басейни на страната са повлияни от сериозното замърсяване. Триста милиона души нямат достъп до безопасна питейна вода.

Тези проблеми заплашват да забавят икономическата експанзия и да отслабят политическата стабилност по всякакви начини. Значителни огнища на заболявания, включително и рак, са докладвани в силно замърсените региони, привличайки общественото безпокойство. Заради проблемите с водата много фирми прекратяват всякакви рискови начинания. Разрастват се вътрешните разногласия и конфликти за разпределението и качеството на водата, които водят до политически натиск върху централното и регионалното правителство. През 2005 година китайското правителство призна, че през тази година е имало повече от 50 000 протеста, свързани със замърсяването на водата. Дори официалните китайски медии съобщиха, че „Преследването на икономическия растеж като приоритет, засенчва жизненоважни въпроси като водните ресурси и екологичния баланс“. Все още не е ясно как китайците ще се справят с тези тежки проблеми с водата и дали това няма да е за сметка на човешките и екологични условия.

Решаването на проблема с водата в Китай е затруднено, заради усилията на местните власти да защитят местните индустрии и работни места и заради корупцията в правителството и желанието за поддържане на бърз икономически растеж. В същото време тези проблеми получават все повече обществена загриженост.  Положени са много усилия за повишаването на осведомеността на населението по въпроса с недостига на вода, въпреки че много от неправителствените организации, занимаващи се с това, са гледани с подозрение от много длъжности лица. Тази курсова работа има за цел да направи преглед на проблемите, свързани с недостига на водата в Китай и начини за тяхното решаване.

Целта на дадения материал е да се проследят причините за появата на проблема с недостига на чиста вода в Китай. Също така да се анализират различните аспекти на проблема и да се потърси негово евентуално решение.

Ключови методологически подходи използвани в дадената работа са:

  • Структурно-аналитичен подход, според който представата за изследвания феномен ще бъде получена на основата на анализа на същия през призмата на ключовите му структурни компоненти, т.е. базови механизми на взаимодействия;
  • Исторически подход, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде разбран ако не го анализираме в исторически план, т.е. как се е развивал във времето и пространството;
  • Геополитически и геоикономически подходи – последните разглеждат политическите и икономическите отношения през призмата на конкретната специфика на формираната географско-природна среда, създаваща уникални формати на взаимодействия.

 

Изложение

  1. Водна криза

1.1 Качество на водата в Китай

Подробни данни за качеството на водата в Китай са трудни за намиране, без значение дали са на английски или китайски език, но се появяват все повече признаци за тежкото замърсяване на водите в Китай. Държавната агенция за защита на околната среда (SEPA) публикува тримесечни отчети, но достоверността и точността на тези доклади не е много сигурна. Световната Здравна Организация  и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж също публикуваха данни за качеството на водата в Китай.

Тези данни предлагат следната информация: Според китайските статистични данни 40% от водата на повърхността в Китай се подлага на обработка и вече след това се използва за промишлени и земеделски нужди. Около 20 000 химически заводи, от които половината са по поречието на река Яндзъ, неконтролируемо изхвърлят отпадъци във водата. През 2006 година, почти половината от главните градове на Китай не отговарят на стандартите за качество на питейната вода, а една трета от взетите водни проби от водата на повърхността се считат за изключително замърсени. Според десетата петилетка (2001-2006) е трябвало да бъдат построени хиляда нови пречиствателни станции, но според  проучване на SEPA от 2006 година, повече от половината от тези станции или не функционират както трябва, или не функционират въобще. А качеството на подземните води се намалява поради непрекъснатото изхвърляне на непречистени отпадъчни води.

Според статистиката, предоставена от SEPA, през 2005 година Китай претърпява повече от 1400 злополуки, свързани със замърсяването, а половината от тези злополуки са поради водно замърсяване. Някои инциденти дори не са били съобщени. През 2007 година SEPA публикува първия си тримесечен доклад, според който се наблюдава малко подобрение в качеството на водата на седем от главните реки на Китай, но в същото време се съобщава за значително влошаване на качеството на водата в реките Сунхуа, Хай Хъ, Хуай Хъ и в езерата Тайху, Чаоху и Диенчъ, въпреки положените усилия за тяхното пречистване. Също така в този доклад се съобщава, че едва 69%  от ключовите градове на Китай отговарят на стандарта за питейна вода, което е подобрение в сравнение с предишни години, но все така си остава важен проблем. Официално, в Пекин чешмяната вода е обявена за годна за пиене, но от получените жалби в някои части на града следва да направим извода, че местните източници на замърсяване все още оказват влияние върху качеството на водата.

В резултат на тези проблеми, според Организацията за икономическото сътрудничество и развитие, стотици милиони китайци пият вода, замърсена с неорганични замърсители като арсен и флуорид, както и токсини от необработени отпадъчни води на различни фабрики и неорганични селскостопански химикали. В регионите със замърсена вода местните фермери отглеждат реколтата си с лошокачествена вода и я продават. А за собствено потребление  купуват зърно от други части на страната, където се предполага, че водата е чиста и безопасна. В селата по поречието на реката Хуай Хъ, което е смятано за изключително замърсено, има много млади мъже, които не са в състояние да преминат физическият преглед за постъпване в армията. Според някои анализатори това е пряко свързано с болестите, получени при водно замърсяване и недостига на чиста питейна вода.

Лошото качество на водата оказва влияние върху процента ракови заболявания в Китай. През 2007 година Министерството на Здравеопазването призна, че замърсяването на въздуха и водата са подпомогнали превръщането на рака в една от най-смъртоносните болести на градските жители в Китай. „Основната причина за нарастването на броя на случаите на заболелите от рак е замърсяването на околната среда, водата и въздуха, което става все по-тежко.“ казва здравният експерт от Китайската академия по медицински науки Чън Джъджоу. Все по-често се появяват доклади за така наречените „ракови села“, където броят на заболелите от рак е изключително голям и основна причина за това се явява недостига на чиста и безопасна питейна вода.

Тези проблеми са изключително добре познати в Китай, но въпреки реториката на някои длъжностни лица, напредъкът в намаляването на замърсяването е прекалено малък. Положени са много усилия в течение на години за почистването на замърсените реки, но за съжаление резултатите са ограничени. Хуай Хъ остава все така замърсена, въпреки направените инвестиции от страна на правителството за решаване на този проблем. Обемите на непречистените отпадъчни води все още надвишават националните стандарти. Официалните данни показват, че повече от 4, 4 милиарда тона частично пречистена вода се изхвърлят в реките годишно. Но част от проблема е и голямото население на Китай. Хуай Хъ, например, минава през четири основни провинции, включително Хънан – най-населената провинция на Китай, където живеят повече от 100 милиона души. Друга част от проблема са некомпетентните и корумпирани държавни агенции за защита на околната среда.

1.2 Екологични катастрофи, свързани с водата в Китай

През 2005 година тежка екологична катастрофа се случва с реката Сунхуа, когато след експлозия на химически завод в град Дзилин във водите на реката са изхвърлени повече от 100 тона бензинови замърсители.  Замърсяването се е разпространявало по течението на реката и доведе до временно спиране на водоснабдяването на повече от 4 милиона души в Харбин, столица на провинцията Хейлундзян. Замърсяването стига и до руския град Хабаровск с водите на реката Хейлундзян, течащата не само по територията на Китай, но и на Русия. Този инцидент привлече медийното внимание по целия свят и принуди китайското правителство отново да положени усилия за разрешаване на проблема с качеството на водата.

След бедствието с река Сунхуа китайското правителство подготви повече от 200 проекта, свързани с контрола на замърсяването по поречието на Сунхуа.  В провинция Хейлундзян местната власт инспектира 4000 търговски и промишлени предприятия и затвори малък брой от тях в опит да се намали най-сериозното замърсяване. В град Дзилин, провинция Дзилин е построена нова пречиствателна станция. Също така по поречието на реките Сунхуа и Хейлундзян са инсталирани нови мониторинг системи.

Но случаят със замърсяване с бензинови отпадъци в Дзилин не е единственият в последните няколко години. Още няколко подобни инцидента са довели до спирането на местни или общински водни системи в Китай. Едва три месеца след случилото се в Дзилин, завод в провинция Съчуан разлива токсини по горното течение на река Юеси, нарушавайки  водоснабдяването за повече от 20,000 души в град Ибин. Според статистиката, предоставена от SEPA, след инцидента с река Сунхуа в течение на една година са регистрирани повече от 130 други случаи, свързани със замърсяване на водата.

В същия период от време местни водоеми около град Чанчун, провинция Дзилин, претърпяват избухване на огнище на цианобактерии, което се смята за последствие от замърсяването на водите от промишлени и селскостопански източници, включително и от две ферми, развъждащи риби и перлени миди. Тези две ферми използват специални препарати, с които подпомагат размножаването на рибите и мидите, но в същото време са изключително опасни замърсители на водата. Цианобактериите консумират целия кислород, намиращ се във водата, което води не само до застрашаване на риболовните райони, но и до намаляване на качеството на питейната вода. Подобни огнища с цианобактерии са регистрирани в езерата Тайху, Чаоху и Диенчъ, застрашавайки местните системи за битова вода. В следствие на тези случаи, през 2008 година е издаден указ, според който всички рибни стопанства да бъдат премахнати от териториите на тези езера.

Друг подобен инцидент, свързан със замърсяването на водата в Китай е случаят в град Йенан. Системата за водоснабдяване в град Йенан, провинция Шанси,  е била заменена след като най-големият воден резервоар в града е бил замърсен със суров нефт поради спукан тръбопровод. Населението на град Йенан е повече от 2,15 милиона души.

1.3 Наличие и количество на водата в Китай

Китай е изправен пред сериозни предизвикателства, свързани с ограниченото водоснабдяване и лошото качество на водата. Годишно на глава на населението в Китай са достъпни средно 2,140 кубически метра възобновяема вода.

Разпределението на водата в Китай е изключително неравномерно. Докато в части от Китай има изобилие от природни източници на вода, то други райони са естествено сухи и има сериозен недостиг на питейна вода. Например, Северен Китай е много “по-сух“ отколкото Южен Китай. Китай разполага с няколко от най-големите реки в света, които носят води от Тибетското плато и Западен Китай до крайбрежните градове.

Също така в Китай често се случват ужасни наводнения и засухи. Някои от най-тежките случаи на наводнения в историята, от гледна точка на загуба на човешки живот, са се случили в Китай, включително и наводнението от 1930 г., в следствие на което повече от 3,7 милиона души губят живота си. Половин милион души умират по време на наводнението през 1939 г. и още два милиона умират по време на наводнението през 1959 г. А периодичното засушаване влошава водоснабдяването на Китай с всяка изминала година.

Това неравномерно разпределение в съчетание с голямото население на Китай, неподходящата инфраструктура и лошото управление са причинители на две трети от инцидентите с недостиг на вода в повече от 600 градове в Китай. Повече от 100 града са сериозно засегнати.

Безпокойството по повод доставката на вода до потребителите и прекомерното източване на подпочвените води се превръщат все по-голям проблем за китайските управници. Но по-лошото е, че голяма част от китайското население все още няма достъп до чиста питейна вода. Правителствени служители признаха, че през 2007 г. над 300 милиона китайци, които живеят в селската част на страната нямат безопасна питейна вода.

Неуспехът да се удовлетвори основната човешка нужда от вода, естествено, води до разпространението на болести и зарази, свързани с недостига на чиста вода. Данни за такъв тип болести трудно се намират в Китай, но официалните статистики от средата на 90-те години посочват, че чревните паразити, които се появяват в следствие на недостиг на безопасна вода и подходяща канализация, са един от сериозните проблеми в провинциалната част на Китай. През 1992 г. Министерството на здравеопазването съобщава, че почти 200 милиона деца на възраст под 14 години са били заразени с кръгли червеи, като освен тях има и случаи на заразени с анкилостома и трихуриди. В периода между 1995 г. и 1999 г. са регистрирани изключително много случаи на болни от коремен тиф. Коремният тиф продължава да бъде ендемичен в южните части на Китай, въпреки неотдавнашния напредък в доставката на чиста вода в тези краища на страната. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 30,000 деца от провинциалната част на Китай умират годишно от диария, причинена от замърсена вода.

 

  1.   Водна политика и конфликти

2.1 Китайска водна политика

Проблемите с водата започват да оказват силно влияние върху местната и регионалната политика в Китай. Тези проблеми се усложняват от законите за водата, които са остарели, слаби и неправилно прилагани. Тъй като Китай е една централизирана държава, правителствата на национално и регионално ниво играят важна роля във водната политика и нейното управление. Но броят на ефективните закони, въведени от управниците, си остава прекалено малък. Повечето закони, свързани с водата са били въведени преди десетилетия и поради тяхното рядко прилагане, много от нарушителите се измъкват безнаказано. Същите тези закони ограничават правомощията на националните агенции за защита на околната среда в полза на местния контрол, което води до силно различаващи се нива на изпълнение на законите и стимулиране на корупцията на местно ниво.

Появява се усещането, че проблемите с водата в Китай са резултат от недостатъчно централизирано регулиране, което е странно за една страна, която се предполага, че е със силно централизирано управление. В действителност Китай, както и много други страни по света, управлява водните си ресурси чрез една сложна административна система на всички нива – от месно до централно. Отговорността за водните ресурси, данните и информацията, изграждането на инфраструктура, защитата на околната среда, селскостопанското развитие, транспорта и други свързани с водата дейности са разделени между конкуриращи се  институции.

Но в последните няколко години се наблюдава развитие на граждански организации, занимаващи се с проблемите на околната среда, а по-точно водата. Въпреки че броят на неправителствените организации, адресиращи проблемите с качеството и количеството на водата в Китай, е все още малък,  тяхното влияние върху обществото продължава да расте. За последните пет години все повече китайски неправителствени организации проследяват водните проблеми и се опитват да възпрепятстват проекти, които застрашават околната среда. Техните действия насърчават участието на обществеността, което води до следните резултати:

  • Местни организации и лица информираха обществеността и медиите за въздействието на строежа на язовира Янлиуху върху древна и все още функционираща система за напояване, която е била обявена за обект от списъка на световно културно наследство. В следствие на медийното отразяване строежът е бил прекратен;
  • Еколози спряха проект за строеж на масивен язовир на територията на „Ждрелото на скачащият Тигър“, поради влиянието му върху екологичното и културното многообразие;
  • Строеж на язовир в провинция Съчуан бе отменен, след като местни организации установиха, че язовира ще наводни културен обект от периода на династия Цин.

2.2 Конфликти породени от недостига на вода

Водните ресурси в Китай са неравномерно разпределени. Тъй като голяма част от водната политика на Китай се върти около масивни прехвърляния на вода от един регион в друг или около големи инфраструктурни проекти, които засягат множество политически юрисдикции, конфликтите заради недостига на чиста вода стават все по-чести.

Пример за подобен регионален конфликт е разногласието между селата в окръзите Шънсиен и Линджоу. Конфликтът е заради водите на река Джан, която е приток на река Хай Хъ. Разногласията продължават вече повече от 30 години. През 1976 г.  местен началник на милицията е застрелян в сблъсък заради преграждане с бент на река Джан между селата Хъджан и Гучън. Агресията между хората в двата окръга ескалира през 1990 г. През 1991 г. селата Хуанлункоу и Циеню разменят артилерийски изстрели заради строежа на нови приспособления за отклоняването на водата на река Джан. Въпреки усилията, положени за разрешаване на спора, конфликта между двата окръга продължава с конфронтации, артилерийски атаки и атентати, водещи до един сериозен инцидент по време на китайската нова година през 1999 г., когато повече от 100 души са убити и са причинени щети за милиони долари. Постигнат е известен напредък в преговорите за уреждане на този конфликт, но нови проекти в региона могат да доведат до нови спорове.

В Северен Китай също се наблюдават подобни конфликти. С увеличаването на населението на Пекин в последните десетилетия, потребностите на града от чиста вода се покачват. Пекин е взел под контрол почти всички големи реки, протичащи през провинция Хъбей. До скоро изключение правеше река Дзюма, приток на река Хай Хъ, която се намира на 30 км от столицата. И двете провинции са построени приспособления за отклоняването на водите на реката, което води до конфликт между длъжностните лица на Хъбей и Пекин. В следствие на отклоняването на реката заради нуждите на Пекин, жителите на провинция Хъбей са принудени да разчитат на подпочвените водни ресурси.  Длъжностните лица от Хъбей са притеснени, че това отклоняване на реката ще засегне доставката на вода до почти три милиона души и засушаването на региона ще се засили. Въпреки протестите от страна на провинция Хъбей, споразумение все още не е постигнато, а напрежението между регионите се покачва.

 

  1. В търсене на решение на проблема

3.1 Планове и проекти

През последните години китайското правителство прие идеята за преход от простото удовлетворяване на потребността от вода към съзнателно и рационално потребление на водните ресурси. Според китайски икономисти водата не е само стока, но и важен стратегически ресурс, затова трябва да се превърне в икономическо понятие, а в страната ще трябва да се създаде пазар на водата.

Още преди 16 години в Китай е въведен механизъм за преход на ценообразуването на водата по пазарен метод. Целта е била  да накара хората да осъзнаят необходимостта от рационално използване на водата, а възможностите да съответстват на нуждите. Но решението на този проблем е все още в далечното бъдеще. Според закона за водата правителствата на всички нива са отговорни за доставката на питейна вода на цялото население. Днес повече от 300 милиона души в Китай се нуждаят от питейна вода. Правителството смята, че за решаването на този проблем трябва да станат приоритет проекти, осигуряващи чиста питейна вода за всички жители на страната и особено за земеделските производители. Китайското правителство очаква, че до 2020 година проблемът ще бъде решен. Освен това за решаването на проблема с предоставянето на чиста вода е нужно не само създаване на язовири, но и рационално използване на земята, електрификация на производството и намаляване на данъците. Преди няколко години, земеделските производители във всички провинции (включително автономни региони и общини в рамките на централното правителство) бяха освободени от селскостопански данък. Тези мерки на правителството носят осезаеми резултати.

През 2002 г. стартира грандиозен проект за прехвърляне на вода от река Яндзъ към северните и централни провинции на страната. Проектът, на стойност 81 милиарда долара, включва изграждането на мрежа от канали – Източен, Централен и Западен. По тях ще бъдат пренасочени на север част от потоците на река Яндзъ, Хуайхъ, Хуанхъ и Хайхъ. След строежа на каналите, които ще бъдат 1300 км, Северът ще получава 50 милиона кубични метра вода годишно. Строителството на Източния канал е започнато през 2002 г., а строителството на Централния през 2003 г. През юни 2013 г. бе завършен успешно първия етап от проекта – на 10 юни част от водата на Яндзъ започна да тече на север чрез руслото на река Хуанхъ. Всяка година на този маршрут ще бъдат доставени 1,5 милиарда кубически метра вода. Експертите от китайско-италианската комисия смятат, че този проект не застрашава околната среда.

Друг грандиозен проект за разрешаването на проблема с недостига на чиста питейна вода е обезсоляване на морската вода. Според плана на Държавната комисия за развитие и реформи през 2016 г. делът на „пречистената“ морска вода трябва да достигне 15%, а в ден да се произвежда 2,2  милиона кубически метра сладководна вода, докато през 2011 тази цифра е била едва 660 хиляди кубически метра. Пазарната стойност на този проект е 95 милиарда долара. Но независимо от факта, че правителството вече е определило крайбрежните райони, където ще бъдат построени подходящите съоръжения за преработка на морската вода и нужните субсидии вече са разпределени, основният проблем остава липсата на ясен механизъм за ценообразуване на водата. Тъй като разходите за вода, получена от морето, ще бъдат по-високи от тези за вода, получена от сладководни източници. Например, в момента цената на един тон в крайбрежните области, варира от 2.4-4.9 юана. А производството на обезсолена вода започва от 5 юана и това е без да се взема под внимание необходимостта тази вода да бъде прехвърлена в други райони на страната. Поради това правителството трябва не само да субсидира строителството на съоръжения, но и да продължи да предоставя финансова поддръжка на проекта за обезсоляване на морската вода.

Сега основните съоръжения са разположени в южната, източната и североизточната част на страната. В момента има 16 големи преработвателни предприятия с възможност на произвеждане на 10 хиляди тона прясна вода в ден. Но един друг проблем е зависимостта от чуждестранни производители. Въпреки факта, че Китай е постигнал значителен напредък в създаването на своя собствена технология, най-качествена засега остават чуждестранната.

Приетият от правителството проект се смята за един от най-важните в областта на доставка на чиста питейна вода в страната. В момента годишният дефицит на питейна вода е 54 милиарда кубически метра, което означава, че в 66% от китайските градове постоянно има недостиг на чиста питейна вода.

Както и в други страни, част от проблемите на Китай с количеството на водата са причинени от разточителната й употреба.  Учени създадоха модел, който взима под внимание икономическото развитие на Китай, нарастващото население и намаляващите запаси вода. Резултатите показват, че до 2030 г. страната ще трябва да намали значително разходите на вода за селскостопански нужди, особено за напояване на полета. Отглеждането на ориз, който е основна зърнена култура в Китай, изисква огромно количество вода, а това означава, че Китай ще трябва да намали площта на оризовите полета.

В момента, китайското правителство е предвидило намаляване на потреблението на вода с 5% до 2030г. Въпреки това, данните на изследователите показват, че изчерпването на подпочвените води в някои райони на страната ще доведе до намаляване на потреблението на вода за напояване с 14%. По мнението на изследователите, правителството трябва да обмисли въвеждането на местни, засягащи отделни провинции,  мерки за опазване на водните ресурси.

3.2 Опазване на околната среда

За подобряване на качеството на водата са нужни не само нови технологии, но и нови закони с два ключови компонента: ясни стандарти и правилно изпълнение. През 2007 г. Джоу Шънсян от SEPA призна, че страната е изправена пред сериозен проблем, свързан с водата и призова към по-строг контрол върху изхвърлянето на замърсени води. По негови думи, за да се ограничи замърсяването на водата, правителството трябва да обърне внимание на фабриките и предприятията, изхвърлящи различни замърсители.

През юли 2007 SEPA призова местните власти в районите, където се намират четирите основни реки, да дадат приоритет на опазването на околната среда. На местните власти в шест града, два окръга и пет индустриални зони, които се намират по поречието на реките Хуанхъ, Яндзъ, Хуайхъ и Хайхъ, бе дадено 3 месеца време, за да „решат“ екологичните си проблеми. Според официални източници кампанията е довела до закриването и ремонта на 700 предприятия.

Правителството на провинция Дзянсу обнародва нови наредби за почистването на езерото Тайху, чието замърсяването е довело до почти пълната еутрофикация на  водата, разпространение на цианобактерии и замърсяване на запасите чиста вода за северозападния район около Шанхай.  Езерото се намира в гъсто населен район на северозапад от Шанхай и е дом на множество фабрики, които включват шест големи замърсяващи индустрии, занимаващи се с производството на боя, химикали, хартия и стомана. Плановете за почистване ще струват повече от 14 милиарда долара за период от 5 до 10 години. Като временна мярка са въведени наредби за затварянето на някои химически заводи в периферията на езерото.  Въведени са и правила за затягане на стандартите за емисии на въгледорен оксид, амоняк, азот и фосфор.

 

 Заключение

Досега за Китай икономическият растеж винаги е бил приоритет. В резултат на което, се появиха изключително много проблеми, свързани с качеството и количеството на водата. Проблемите с водата са толкова сериозни, че сега те оказват пряко въздействие върху хората. Според Държавната агенция за защита на околната среда (SEPA), сериозното замърсяване на водата се отразява не само на човешкото здраве, но и на социалната стабилност. Този проблем ще се превърне в пречка за бързото икономическо и социално развитие на Китай.

Провалът на държавните регулаторни органи в опита за успешно контролиране и налагане на китайските закони за качество на водата, показва, че е нужна промяна в подхода. През следващите две десетилетия проблемът с недостига на чиста вода ще достигне връхната си точка и търсенето на водни ресурси ще надвиши предлагането, а дефицитът на вода ще стигне 200 милиарда кубически метра. Ако Китай не положи усилия за създаването на правни, технологични и институционални инструменти за почистване на замърсените води, намаляване на неефктивното използване на водата, възстановяване на екосистемата, то екологичната катастрофа ще бъде неизбежна.

 

Използвани източници

  1. Associated Press. 2007. Warming Has Shrunk China’s Two Biggest Rivers. http://www.msnbc.msn.com/id/19790256/
  2. British Broadcasting Corporation (BBC). 2006. China Executes Dam Protester.

http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/6217148.stm

  1. China Ministry of Water Resources. 2007. Blue-green Algae Sully Reservoir in Northeast China. http://www.mwr.gov.cn/english/20070905/86594.asp
  2. China’s Water Crisis Part I. 2010.

http://chinawaterrisk.org/wp-content/uploads/2011/06/Chinas-Water-Crisis-Part-1.pdf

  1. 5. Gleick, P.H. Basic water requirements for human activities: Meeting basic needs.
  2. Gleick.,P.H. 2004. The World’s Water: 2004-2005
  3. 7. OECD. 2007. OECD Environmental Performance Review of China. Paris, France: Organization for Economic Cooperation and Development
  4. 8. World Health Organization. 2003. Children’s Mortality Rates http://www.who.int/ child-adolescenthealth/OVERVIEW/CHILD_HEALTH/Mortality_Rates_03.pdf.
  5. 9. World Health Organization. 2004. Data and Statistics: Causes of Death 2002. http://www. who.int/research/en/
  6. Вопросик. 2013. Водные проблемы Китая http://voprosik.net/vodnaya-problema-v-kitae/
  7. Газета.ru. 2015. Ученые: в ближайшие десятилетия Китай ждет серьезная нехватка воды http://www.gazeta.ru/science/news/2015/03/30/n_7064409.shtml

 

  1. Деловой журнал про Китай. 2010. Экспортировать воду в Китай невыгодно http://www.chinapro.ru/rubrics/5/3717/
  2. Китайкие пространства. 2014. Четыре проблемы современного Китая

http://sinospaces.ru/articles/99/-

  1. 14. Российская газета. 2014. Сберечь в чистоте http://www.rg.ru/2014/03/31/voda.html

Изготвил: Мария Димова, IV курс, специалност “китаистика”, катедра “Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: