“Китайските мегаполиси и техните икономически кръгове”

Резюме:

Китайските мегаполиси, сформирани от различни метрополитни зони, заемат ключово място в развитието на китайската икономика. Днес най-значими за страната са Триъгълникът на делтата на Перлената река, Триъгълникът на делтата на река Яндзъ и така нареченият „Дзиндзиндзи“ в района на Пекин в северен Китай. Благодарение на китайската политика на реформи, районите успяват да сформират и поддържат собствени икономически кръгове, което ги превръща в своеобразни икономически центрове, в рамките на чието развитие обаче не липсват и проблеми.

Целта на дадения материал е синтезирано да проследи развитието и икономическия растеж на трите най-ключови мегаполиси в Китай и техните икономически кръгове. На базата на представените данни могат да се направят някои заключения относно тяхното значение в контекста на китайската икономика и да се предложи прогноза относно тяхното по-нататъшно развитие.

Ключови термини: Китай, мегаполис, Триъгълникът на делтата на Перлената река, Триъгълникът на делтата на река Яндзъ, Дзиндзиндзи, икономически проблеми, реформи, политика на отворени врати

Въведение

Думата „мегаполис“ днес се определя като мрежа от метрополитни райони, които от своя страна представляват гъстонаселени урбанистични зони и техните съседни територии, обвързани помежду си на индустриално и инфраструктурно ниво. С промяната в социалната, политическата и икономическата структура на модерното общество, метрополитните зони днес са се превърнали във важни икономически и политически центрове. Китай е една от страните, в които тази промяна е най-осезаема. Политиката на реформи, която започва през 80-те години, отваря страната към модернизация и индустриализация, а също и към външния капитал и динамиката на международната търговия. Ключова роля в развитието на китайската икономика изиграват и продължават да са именно редица метрополитни зони, сформиращи три основни мегаполиси.

Целта на дадения материал е да проследи синтезирано развитието и икономическия разтеж на трите най-ключови мегаполиси в Китай и техните икономически кръгове – Триъгълникът на делтата на Перлената река, Триъгълникът на делтата на река Яндзъ и така наречения „Дзиндзиндзи“ в района на Пекин в северен Китай. На базата на представените факти могат да се направят заключения относно тяхното значение в контекста на китайската икономика и да се предложи прогноза относно тяхното по-нататъшно развитие.

Ключови методологически подходи, използвани в дадената работа, са:

  • Системният подход, съгласно който всяка от изследваните страни се вижда като система, съставена от взаимносвързани компоненти, действащи като едно цяло;
  • Структурно-аналитичен подход, според който представата за изследвания феномен ще бъде получена на основата на анализа на същия през призмата на ключовите му структурни компоненти, т.е. базови механизми на взаимодействия;
  • Исторически подход, изхождащ от презумпцията, че обектът не може да бъде разбран, без да бъде анализиран в исторически план, т.е. как се е развивал във времето и пространството;
  • Геополитически и геоикономически подходи – последните разглеждат политическите и икономическите отношения през призмата на конкретната специфика на формираната географско-природна среда, създаваща уникални формати на взаимодействия;
  • Логически подход – показващ логиката, т.е. схемата на вътрешната динамика на обекта на изучаване.

 

Изложение

 Триъгълникът на делтата на Перлената река

 Триъгълникът на делтата на Перлената река (珠江三角洲 Zhūjiāng sānjiǎozhōu; 珠三角Zhūsānjiǎo) е мегаполис в южен Китай, който обхваща няколко метрополитни района около делтата на Перлената река (珠江 Zhūjiāng). Това е един от най-гъсто населените региони в света и ключов фактор в икономическия растеж на страната. Според Групата на Световната банка Ттриъгълникът на делтата на Перлената река е най-големият урбанизиран район в света, както по площ, така и по население.

Икономическият кръг (珠江三角洲经济圈 Zhūjiāng sānjiǎozhōu jīngjìquán), оформил се в рамките на мегаполиса, се състои от девет града – Гуанджоу (广州 Guǎndōng), Шънджън (深圳 Shēnzhēn), Джухай (珠海 Zhūnhǎi), Дунгуан (东莞 Dōngguǎn), Джуншан (中山 Zhōngshān), Фошан (佛山 Fóshān), Хуейджоу (惠州 Huìzhōu), Дзянмън (江门 Jiāngmén) и Джаоцин (肇庆Zhàoqìng), към които се прибавят и специалните административни райони на Хон Конг (香港Xiānggǎng) и Макао (澳门 Àomén). По данни на ООН от 2010 година е изчислено, че населението в региона надхвърля 120 милиона. Населението на деветте града, всички от които се намират в провинция Гуанджоу, е близо 60 милиона и съответства на 53% от цялото население на провинцията.

Източната част на Триъгълника (Фошан, Джуншан, Джухай, Дзянмън) е икономически и своеобразно развита, благодарение на чуждия капитал, а западната част, където доминира местият капитал, се смята за развиваща се. Развитието на транспорта в региона се очаква да засили връзките между Хон Конг, Макао и Джухай, да улесни местната търговия, а също и да спомогне за по-добра интеграция между градовете. В момента тече работа по построяването на директна връзка под формата на мост между Хон конг, Джухай и Макао с обща дължина 50 киломентра, който се очаква да бъде завършен през 2017 г.

Още през 1979 г. китайското правителство обявява, че икономическата политика в провинция Кантон ще бъде преразгледана с оглед на отварянето на три специални икономически зони, две от които, Шънджън и Джухай, днес спадат към Триъгълника на делтата на Перлената река. Във въпросните зони правителството води специална политика, която да привлече и облагодетелства чуждия капитал. Това включва въвеждане на 15% данък, отменяне на митническата такса при внос на сурови материали и при износ на стоки и други.

Поради тази историческа особеност пазарната култура се развива в провинция Гуандун преди да е достигнала до която и да била друга част на страната. Провинциалното правителство на Гуандун разполага със значителна политическа и икономическа автономност при взимането на решения на въпроси, свързани с финансите, външната търговия и инвестициите, а през 1988 г. включително получава правото самостоятелно да определя посоката на икономическото си развитие. Това дава възможност за създаването на стоковата борса в Шънджън и градът в впоследствие заема лидерска позиция на международния пазар, развитието на стоковата борса и банковото дело.

През 1980 г. брутният вътрешен продукт на региона е близо 8 милиона щатски долара, но благодарение на политиката на реформи през 2000 г. той надвишава 89 милиона, през 2005 достига почти 222 милиона, а през 2007 – 448 милиона, което го поставя наравно с Тайван. През този период средният процент на икономически растеж в района надвишава 16%, значително повече от осреднената за цял Китай стойност – 9.8%. Триъгълникът на делтата на Перлената река се превръща в икономически най-динамичния, най-бързо развиващ се регион в най-бързо развиващата се провинция в тогавашен Китай. Заради скоростта на икономическия им растеж между 1980 г. и 2000 г. Дунгуан и Джуншан и още два града, днес част от Фошан, стават известни в Китай като „Четирите дракона от Гуандун“.

През първите десет години от икономическите реформи в Китай, интернационализацията на китайската икономика е възможна почти изцяло благодарение на този регион. По това време ключов фактор представлява чуждият капитал и производството на стоки с цел износ главно в градовете Шънджън, Дунгуан и Гуанджоу. През последните години обаче местните фирми и предприемачи играят все по-голяма роля в развитието на икономиката и градове като Фошан, Шънджън и Дунгуан заемат челни позиции измежду китайските градове по развитие на частния сектор.

Днес Триъгълникът на делтата на Перлената река е водещ в световното производствто на електроника, часовници, играчки, текстилна и пластмасова продукция и други. Градовете от района често са наричани „Фабриката на света“ поради наличието на многобройни индустриални паркове и заводи. През 2001 г. близо 5% от световната продукция на стойност 289 милиарда долара е произведена в региона. Големият брой на наличните работни позиции води до оформянето на заможна средна класа, чиито доходи са сред най-високите в Китай, което води и до увеличаване на разходите на глава от население в региона през последните години.

Триъгълникът на делтата на Перлената река съответства едва на 0.4% от територията на Китай и на 3.2% от населението, но по данни на Китайското правителство през 2000 година отговаря за 8.7% от БВП на Китай, 35.8% от външната търговия и 29.2% от използвания външен капитал през 2001 г. В плана за развитие за 2008-2020 година, обявен от Киатайската националната комисия по реформи и развитие, регионът е определен като „център на иновативното производство “. В плана фигурира развитието на съседните градове, развитието на 10 нови международни фирми, развиетието и разширяването на транспортната система. През 2012 е завършен проект за построяването на 3 000 киломентра високоскоростни пътища, а до 2020 се очаква и разширението на влаковата мрежа с 2 200 километра.

Поради успешното развитие на икономиката, увеличаването на средната класа и повишаването на жизнения стандарт, през последните години в региона се наблюдава недостиг на евтина работна ръка. Това е и причината някои от производителите, в опит да намалят производствените разходи, преустановяват своя бизнес в други, по-малко развити зони в страната. Тази тенденция може потенциално да застраши бъдещото развитие на региона.

С напредъка на политическите и икономически реформи в Китай регионът все повече и все повече губи своята „уникалност“. Фактът, че Триъгълникът на делтата на Перлената река е първата икономическа зона, отворена за чуждестранен капитал в Китай, стои в основата на грандиозния му успех през 80-те и 90-те години на миналия век. Днес обаче все повече и повече градове в Китай предлагат благоприятни условия за чужда инвестиция и фокусът на международния пазар постепенно, но сигурно, се измества в посока други региони.

За опасността Триъгълникът на делтата на Перлената река да загуби своето място на ключов икономически район в Китай допринася и фактът, че местният бизнес все още не разполага с развита на достатъчно високо ниво технология и съответно не е конкурентоспособно спрямо чуждестранния бизнес.

 

Триъгълникът на делтата на река Яндзъ

Триъгълникът на делтата на река Яндзъ (长江三角洲 Chángjiān sānjiǎozhōu; 长三角Chángsánjiǎo) е мегаполис на източното крайбрежие на Китай. Подобно на Триъгълникът на делтата на Перлената река, той обхваща няколко метрополитни района около делтата на река Яндзъ. Мегаполисът обхваща повече от 20 развити градове в провинциите Джъдзян и Дзянсу, както и Шанхай, един от четирите муниципалитета под директно управление на китайското правителството. По данни от 2013 г. населението в региона възлиза на близо 115 милиона души, а през 2004 г. регионът отговаря за 21% от БВП на страната. Днес това е най-бързоразвиващият се и ключов мегаполис за китайската икономика.

Традиционно наричан „дзяннан“ или „на юг от реката“ (江南 jiāngnán), регионът се разглежда исторически като един от основните културни, политически и икономически центрове на Китай. Заради плодородната си почва Триъгълникът на делатата на река Яндзъ се превръща в земеделски и икономически център на империята още по време на династия Тан (618 – 907). По време на династия Южна Сун (1127 – 1279) град Ханджоу става столица, а през династия Мин (1368 – 1644) – град Нандзин. Районът е един от традиционно най-гъстонаселените в страната, а днес Шанхай е и един от най-големите градове в света, с гъстота на населението 2 700 души на квадратен километър.

Шанхай започва своето развитие като пристанищен град по време на династия Цин (1654 – 1911) и през XIX век се превръща в най-голямото пристанище в Източна Азия. Покрай реформите през 1978 г. Шанхай заема мястото на най-значим икономически център в страната и един от важните пазарни центрове в Азия. Шанхай, Ханджоу (杭州 Hángzhōu), провинциялната столица на Джъдзян, и Нандзин (南京 Nánjīng), провинциалната столица на Дзянсу, сформират ядрото на икономическия кръг на мегаполиса (长江三角洲经济圈 Chángjiān sānjiǎozhōu jīngjìquán).

През 1882 г. правителството обявява Шанхайската икономическа зона, в която освен Шанхай са включени още четири града от провинция Дзянсу – Суджоу (苏州 Súzhóu), Уси (无锡Wúxí), Чанджоу (常州 Chángzhōu) и Нантун (南通 Nántōng), и пет града от провинция Джъдзян – Ханджоу, Дзясин (嘉兴 Jiāxiàng), Шаосин (绍兴 Shāoxìng), Худжоу (湖州 Húzhōu) и Нинбо (宁波Níngbó), a през 1992 г. са добавени още 4 града – Нандзин (南京 Nánjīng), Джъндзян (镇江Zhèngjiāng) и Джоушан (舟山 Zhōushān). В периода до 2010 г. общия брой на градовете вече е 22.

Ключов момент в развитието на района бележи отварянето през 1993 г. на Специалната икономическа зона в Чуанша, създавайки Новата зона Пудун (浦东 Púdōng) в Шанхай. Впоследствие западната част на Пудун е определена за Финансова и търговска зона Лиудзядзуей и днес играе ролята на финансовия център на Китай. През 2009 г. към Пудун е добавено и административното поделение Нанхуей, което оказва допълнителен ръст за икномиката. По данни от 2009 г. в Шанхай има 787 финансови институции, от които 170 са с чужд капитал, а през 2013 г. брутният вътрешен продукт само на Пудун е 104 милиарда щатски долара, което осреднено прави по 19 долара на глава население. Освен Финансовата и търговска зона Лиудзядзуей, в Пудун се намира още Зоната за износ Дзинцяо и Високотехнологичния парк Джандзян, който представлява специална зона за бизнес, ориентиран към високите технологии.

Благодарение на Новата зона Пудун и благоприятните условия, които предлага за развитието на чуждестранен бизнес, Шанхай се превръща във финансов и пазарен център на Китай. През 2013 г. по предложение на Ли Кецян е обявена и Шанхайската свободна търговска зона – първата по рода си на територията на континентален Китай, а през 2014 г. „The Banker”съобщава, че за една година Шанхай успява да привлече най-голямо количество чуждестранни инвестиции във финансовия сектор в целия Азиантски Тихоокеански регион.

Развитието на финансовия сектор в Шанхай в голяма степен облагодетелства и останалите градове от региона. Бързият поток на пари по банков път позволява на някои бизнеси да изнесат своя капитал в двете съседни провинции Джъдзян и Дзянсу, по този начин насочвайки своите инвестиции към градове извън Шанхай. Отлично развитата транспортна система също играе ключова роля в интеграцията на региона.

Триъгълникът на делтата на река Яндзъ е всестранно индустиално развит, включвайки в себе си както лека, така и тежка промишленост. Развито е производството на текстил, електроника, машиностроене, металургия. Районът също така специализира в научни среди като разработването на микротехнологии, биологични изследвания и използванвето на нови материали. Водещи в производството на нанотехнологии и IT инсдустрията за Чанджоу и Суджоу.

През 2010 г. Китайската национална комисия по реформи и развитие обявява план за развитие на Триъгълника на делтата на река Яндзъ, в който определя бъдещата посока на развитие на региона в качеството му на врата към международния пазар за целия Азиатския Тихоокеански регион, световен център на услугите и новаторството и мощен конкурентоспособен световен мегаполис.

Макар и Триъгълникът на делатата на река Яндзъ в момента да е най-значиият и най-бързо развиващ се икономически регион в Китай, той е също така изправен и пред редица проблеми, измежду които е недостигът на вода. Въпреки географското си положение на делатата на една от най-пълноводните реки в Китай – Яндзъ, замъсряването на речните водите в резултат от икономическия растеж представлява сериозен проблем. По същата причина и езерото Тайху, най-големият воден резервоар на региона, намалява своя обем с всяка година и застрашава местноста вбъдеще да страда от недостиг на питейна вода.

Регионът също така е беден на полезни изкопаеми и разчита почти изцяло на внос на петрол, въглища и всякакви цветни метали. Това от една страна сериозно натоварва транспортната система, а от друга значително увеличава произвоствените раходи. Поради тази причина в Джъдзян има функциониращи Атомно електрически централи, някои от които обаче се намират в голяма близост до гъстонаселени жилищни зони. Това предизвиква притеснения за безопасност и недоволство у местното население.

 

„Дзиндзиндзи“

Терминът „Дзиндзиндзи“ (京津冀 Jīngjīnjì) представлява съкращение от имената на двата муниципалитета и провинцията, които включва – Пекин, Тиендзин и съседната провинция Хъбей. „Дзиндзиндзи“ е името на най-големият мегаполис в северен Китай, а заедно с градовете от съседните провинции Ляоинин и Шандун образува зоната на Бохайския икономически пръстен (环渤海经济圈 Huàn Bóhǎi jīngjìquán) по крайбрежието на Бохайско море. Бохайският икономически пръстен се смята за все още развиваща се зона, трета по своята значимост в Китай.

Регионът е разделян на три основни части – северна, южна и вътрешна. Към Северната част спадат ключови градове от Ляодунския полуостров като Шънян (沈阳 Shènyáng), Далиен (大连 Dàlián) и Дадун (丹东 Dāndōng); към южната част спадат градове от Шандунския полуостров като Дзинан (济南 Jǐnán), Циндао (青岛 Qīngdǎo) и Уейхай (威海 Wēihǎi). Към вътрешната част спадат градовете от мегаполиса „Диндзидзи“ – Пекин, Тиендзин и ключови градове от провинция Хъбей като Таншан (唐山 Tángshān) и Джандзякоу (张家口 Zhāngjiākǒu).

Икономическата сила на „Дзиндзиндзи“ е концентрирана основно в Пекин и Тиандзин. Като част от реформите през 1984 г. е създадена Тиендзинската икономическо-технологична зона за развитие, която и до днес е една от ключовите зони за привличане на чуждестранен капитал в Китай. Пристанището на Тиендзин също така се явява и основна международна търговска връзка със столицата Пекин. За да бъде улеснено придвижването между двата града, през 2008 г. е построена високо-скоростна ж.п. линия между Пекин и Тиендзин, а през 2010 г. е открита линията Пекин-Шанхай, която свързва „Дзиндзиндзи“ с Триъгълника на делтата на река Яндзъ.

Но въпреки усилията на правителството за развитие на региона, най-сериозен и до голяма степен нерешен проблем се явява ниското ниво на интеграция между Пекин и Тиендзин от една страна и далеч по-неразвитите градове от провинция Хъбей от друга. Липсата на развита транспортна мрежа е една от основните пречките за решението на този въпрос, както и неравностойният политически статут на провинция Хъбей в сравнение с Пекин и Тиендзин, които имат статут на муниципалитет под директно управление на правителството.

Липсата на интеграция в региона довежда до неравномерното разпределение на населението му. В Пекин и Тиендзин урбанизираното население е близо 80%, а в провинция Хъбей – малко над 40%, което е по-ниско и от общонационалния показател. Нивото на бедност в Хъбей също е много под средната цифра в двата муниципалитета. Тази неспособност на провинцията да достигне нивото на социално развитие в Пекин и Тиендзин оказва директен ефект върху социалното и икономическо развитие на целия регион. Затова и докато Пекин функционира като център за развитие на наука и телекомуникация и в Тиендзин се развиват нови технологии, в Хъбей основната промишленост продължава да се гради върху металургията.

Не на последно място измежду проблемите в региона е и кризата на околната среда. Тежкото замърсяване на въздуха в региона предизвиква остра критика както измежду китайското население, така и в чужбина. Замърсяването на крайбрежието също е повод за притеснение и според редица изследвания няма начин въпросът да бъде решен в близкото бъдеще. Последствията от замърсяването на водите и почвите и изразходването на природните ресурси могат да окажат сериозно негативно влияние върху развитието на икономиката в дългосрочен план и китайското правителство напълно оправдано поставя проблема като водещ при разработването на план за развитие на региона.

Заключение

Китайските мегаполиси и техните икономически кръгове представляват сложни и динамични системи, чиято изправност и успешност е от ключово значение за икономиката на страната. С прехода на китайската икономика към „новата нормалност” правителството е изправено пред предизвикателството да намери и приложи точната политика за всеки един от ключовите реайони, съгласно неговата конкретна специфика.

За икономическия кръг на Триъгълника на делтата на Перлената река е важно да се даде възможност на местния капитал да вземе по-голямо участие в развитието и динамиката на икономиката, като същевременно районът не губи позицията си на международен център на централноюжен Китай. В тази посока правителството разработва програма, наречена „9+2”, чиято цел е да засили връзките между Хон Конг и Макао и деветте града от провинция Гуандун.

Триъгълникът на делтата на река Яндзъ, макар и безспорно да е икономически най-успешно развиващия се регион в днешен Китай, в бъдеще може да се окаже застрашен поради влошаването на околната среда. Също така, съгласно политиката на китайското правителство за стимулиране на китайския капитал, вероятно е в бъдеще регионът да поеме в по-различна посока на развитие, по-малко зависима от международната търговия и капитал.

Най-голямо е предизвикателството пред „Дзиндзиндзи”. Преди регионът да бъде утвърден като икономически, финансов и търговски международен център на Северен Китай, нужно е да бъдат засилени интеграционните процеси и занижени разликите на социално и икономическо развитие между двата муниципалитета и провинция Хъбей. Същевременно трябва да се работи активно и в посока опазване на околната среда и прилагане на нови, екологично чисти технолигии в различните промишлени отрасли.

Бъдещи изследвания по темата биха могли да се спрат както по-подробно върху конкретните регионални механизми, ключови за хода на развитието на икономическите кръгова, така и на други, по-малко развити мегаполиси в Китай, като „Западния триъгълник” (西三角 Xīsānjiǎo) или „Триъгълника на средната равнина” (中三角 Zhōngsānjiǎo) и взаимовръзките помежду им, чиято динамика в бъдеще е вероятно да заема все по-важна роля в развитието на държавната икономика.

Използвани източници

  1. 王晓惠,李宜良.杨娜等.环渤海经济圈与珠三角、长三角的比较. 2014年
  2. 夏永祥,成涛林. 对长江三角洲构建世界城市群的分析 (南京大学长三角经济社会研究中心; 成涛林 苏州大学商学院) 中国网 2004年4月21日
  3. Тhe World New Data to Help Ensure Urban Growth Benefits the Poor. 2015 Jan
  4. World Bank. East Asia’s Changing Urban Landscape. 2015
  5. http://gd.sina.com.cn/news/m/2014-05-22/0539101433.html
  6. http://news.xinhuanet.com/fortune/2014-06/20/c_126648013.htm
  7. http://wenku.baidu.com/link?url=YqTY7l5TbcQipZ18sGkdbiiWzpB9Bti4TXC-NvH1LO8ntqvFn72HS45JBHreQexXnEb-qV5e1zf-GEdxYv409YRYfWCSpUFdHwrwAJXeGj3
  8. http://www.360doc.com/content/15/0801/10/26675318_488696040.shtml
  9. http://www.china-briefing.com/news/2014/07/11/jing-jin-ji-biggest-city-china-youve-probably-never-heard.html
  10. http://bj.people.com.cn/n/2014/0616/c82840-21433946.html
  11. http://accci.com.au/clement%20miu.pdf
  12. http://www.people.com.cn/GB/jingji/8215/37562/37563/2785887.html
  13. http://v.youku.com/v_show/id_XMzg3NjU0OTAw.html?from=s1.8-1-1.2
  14. https://www.youtube.com/watch?v=O8BVivw3TzI
  15. https://www.youtube.com/watch?v=DWmlzA1Bn2U

 

Изготвил: Виктория Николова, III курс, специалност “китаистика”, катедра “Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: