„Замърсяването в Китай”

Увод

 Както мащабите, които е достигнала китайската икономика през годините нямат паралел в историята, така и екологичният проблем не е достигал подобни размери. Разрушаването на околната среда е факт, а също така и жестоките последици, както за Китай, така и за останалата част от света.

Настоящата курсова работа ще разгледа еколгичния проблем в Китай, неговото развитие и отговорите, които се търсят за разрешаването му. Също така ще се обърне внимание на връзката между замърсяването и икономиката и как двете явленията си влияят помежду си.

 Цели и задачи

 Главната цел на курсовата рабоа е да разгледа състоянието на един от най-наболелите проблеми  в Китай – замърсяването и различните аспекти, с които то влияе икономиката, хората и тяхното здраве и околната среда. Търсят се отговори и начини за преодоляване на тази вече превърнала се в световен проблем криза.

 Използвани методи

  При съставянето на курсовата работа са използвани следните методи: индуктивен, дедуктивен,  аналитичен, сравнителен, описателен, исторически.

Индуктивен метод – При индуктивния метод се започва първо с разсъждения, а едва в последствие се достига до формиране на теории. Това се случва на базата на изследвание и факти. Никакви теории не се прилагат при индуктивния метод в самото начало. Изследването е свободно да променя своятаа посока, а едва в своя край да постави определено заключение.

Дедуктивен метод – При него се следва логически процес, при който заключението се основава  на съгласуваност на няколко твърдения, приети за истина. Тук мисълта се движи от общото знание в предпоставките към частния случай в извода. Предпоставките имат по-общ характер от извода. Приема се последователността от едно твърдение към конкретно заключение.

Аналитичен метод – Той представлява използването на подходящ подход, за да се разгърне проблема и да се разчлени на по-малки такива, за да стане възможно правилното му решаване. Така получаваме по-малки и следователно по-лесни за разрешаване проблеми.

Сравнителен метод – Представлява акт на сравняване на две или повече неща с цел да се стигне  до констатации, свързани с едно или с всички  тези неща. Това е често срещан подход и се използва в множество дисциплини. Сравнителният метод може да приеме различни форми като обектите на сравнение биха могли да варират значително.

Описателен метод – Описателният метод цели да изобрази всички понятия и твърденията по възможно най-точен начин. Въпреки че този метод е изключително точен, той не представя и не обяснява причините за поява на явленията. Той се изплолзва главно, за да се придобие по-добра представа относно темата.

Исторически метод – Чрез този метод се достига до заключения като при изследването се вземат предвид хронологията и историческите събития, оказали влияние на явлението.

История на замърсяването

Развитието на икономиката на Китай значително е ускорило засилването на екологичния проблем. Но истината е, че неговите корени могат да се открият още в по-далечното минало. При своето управление династичните лидери с цел развитие на своята икономика експлоатират природните ресурси на страната, което е довело до глад и природни бедствия. Освен това, конфуциански корени на Китай са помогнали за стимулирането на политики, които често насърчават използването на природата на човека, което е попречило на нейното развитие. Сегашното състояние на околната среда в Китай е резултат не само на политически избор, които са направени днес, но и на нагласите, подходите и институциите, които са се развивали в продължение на векове.

Едва след конференцията на ООН през 1972 Китай започва да развива институции за защита на околната среда. Но тогава замърсяването в страната вече е достигнало застрашителни стойности.

Икономика

 Темповете на развитие на китайската икономика се основават главно на тежката промишленост и урбанизацията, която е причина за производството и консумацията на голямо количество енергия. Основен източник на енергия в Китай са въглищата – най-лесно достъпни, но и най-голям замърсител на околната среда.

„Ситуацията в страната е много необичайна, тъй като най-голямото ни постижение е също така и най-голямата ни тежест. Има натиск това да се промени, но много хора отказват да приемат, че имаме нужда от нов подход толкова скоро.“ – Уан Дзинан, един от главните изследователи на околната среда в Китай.

Инвестициите в китайската икономика през последните  30 години  са довели до бурен растеж, който днес е значително забавен и неустойчив.

По данни на Държавната администрация по опазване на околната среда в Китай от 2006 година влошаването на състоянието на околната среда и замърсяването струват годишно на държавната икономика 10% от БВП.

БВП на Китай през 2013г. е паднал на 7,7% – най-ниският от Азиатската финансова криза от 1997 година. Банките продължават да намаляват лихвените проценти.

Износът на стоки намалява, производителите са под постоянен натиск, а предприятия затварят врати (Прил. 1). Силно засегнато е производството на стомана (най-вече в провинция Хъбей – най-големият производител на стомана в Китай).

Един от главните сектори, засегнати от проблемите в екологичната обстановка е аграрният. Киселинните дъждове струват скъпо на държавата и хората. Те замърсяват въздуха, увреждат и унищожават култури. Държавата трудно успява да изхрани своето население. Загубата на обработваема земя продължава да се увеличава, а дори производителите отказват да консумират своите собствени продукти поради високото съдържание вредни частици в почвите.

Ограничените ресурси оказват силно влияние върху икономическия растеж на страната. Ако тя скоро не успее да се справи с него, рискува да попадне в т.нар. „капан на средния доход“ и да не успее да се изкачи сред държавите с висок доход.

 Води

Силно е замърсяването и на водите в държавата, което води до недостиг на годната за потребление вода. В много селски райони на Китай  водите са толкова замърсени, че са негодни за употреба, което води до значителна загуба на зърнопроизводството. Това води и до замърсяването на почвите, което не само заплашва доставките и безопасността на храните, но също така и застрашава общественото здраве и вреди на екологичната обстановка в някои региони.

През 2015 година над 60% от подземните води в Китай, както и 1/3 от наземните са негодни за консумация според Министерството на околната среда в Пекин. Това означава, че тази вода може да бъде използвана само с промишлени цели и за напояване. Над 500 милиона китайци имат достъп единствено до замърсена от промишлеността вода; 600 милиона пият вода, съдържаща човешки и животински отпадъци  и над 20 милиона – с високо съдържание на радиация по данни от 2008 година. Над 1/3 от всички видове риби, които са обитавали Жългата река, днес за изчезнали. В моретата, които ограждат Китай съществуват т.нар. „мъртви зони“. Това за водни площи, в които липсват какъвто и да било живот. Причина за това са силно замърсените води – 50% от общото им количество. (Прил.2)

Проблемът със замърсената се смята, че ще бъде катастрофален за бъдещите поколения. Правителството е дало обещание да увеличи годната за потребление вода в седем големи речни басейн  до 70% до 2020 година.

 

Въглища

Горенето на въглища е основен източник на PM2.5 (Прил. 3). PM2.5 са фини прахови частици, които са изключително опасни за човешкото здраве. Те са са с диаметър 2.5 микрометра (около 1/30 от широчината на човешки косъм), могат да се наблюдават единствено с микроскоп и лесно се поглъщат от човешкия организъм, достигайки белите дробове.

В област Дзин-Дзин-Дзи, делтата на река Яндзъ и делтата на Перлената река, горенето на въглища е отговорно за между 50% и 70% от PM2.5 замърсяване. Тези частици са най-опасните за човешкия организъм. Те могат да причинят респираторни и кардиоваскуларни болести, както и киселинни дъждове    (наблюдавани в 30% от общо 470 изследвани града ). Вредните емисии и пострадалите от тях растат непрекъснато.  Според проучвания средно над 4 000 души на ден стават жертва на замърсяването. Това прави около 1,6млн. души годишно.  Това сочат данни на независимата изследователска група Berkeley Earth. Вредите, които носи въздухът върху човешкия организъм е  еднакъв с този, ако всеки ден се пуши по 1,5 цигари на час.

90% от градовете ( общо 161), в които са били проведени измервания през 2014 година не са отговорили на официалните екологични изисквания на страната. След изследване на замърсените райони става ясно, че главен източник на PM2.5 частиците са изгорените въглища.  Те са един от основните източници на енергия в Китай – 64% от общата енергия. Причина за това са високата им енергийна стойност, както и ниската им цена. Планира се много фабрики да бъдат затворени, но това ще бъде трудна задача, защото те осигуряват работа на голям процент необразованото население. Други фабрики, обаче смятат да бъдат откири, но на базата на нови екологични технологии. Днес броят на заводите, използващи турбини с комбиниран цикъл е много малък, а те биха намалили, както цените на производство на енергия, така и отделените вредни емисии. За сметка на това построяването им е бавно и скъпо, затова китайското правителство все още не е толкова отворено към тях, а се предпочитат по-стари методи. А пренасищането с въглищни фабрики днес е факт. Това рязко намалява пазарния дял за продажба на електроенергия. През 2015 г. от общото количество енергия едва 3% е соларна.

По последни данни е установено, че потреблението на въглища всъщност е много по-голямо (17% повече) от всички изчисления правени до момента – 900 милиона метрични тона въглероден диоксид повече в периода 2011- 2013 година.

В бъдеще ще се разчита главно на възобновяеми източници като тяхната консумация трябва да нарастне до 20%. От 01.2015г. е забранена продажбата на въглища със съдържание на пепел над 40% и на сулфур над 3% (Според изискванията въглищата трябва да имат съдържание на пепел до 16% и на сулфур до 1%).

В края на 2015 година правителстово обяви, че смята да намали замърсяването, причинено от въглища до 60% през 2020 година. Планът е  да се изолира китайската икономика от използваенто на въглища в промишлеността.

Справяне със замърсяването

Като отговор на екологичната обстановка страната приема 5-годишни планове с мерки за намаляване на замърсяването. Те включват по-голям контрол над промишлените предприятия и тяхната дейност и преместването им извън населените места, където потърпевшото население да не намали максимално. Превръщане на крайбрежните зони от „световна фабрика“ към центрове за научни изследвания. Също така се предвижда да се спрат от движение старите автомобили, които отделят по-голямо количество вредни газове. Жителите на Китай трябва да преминат към газово или електрическо отопление, за да се намали горенето на въглища (Прил. 4). Потреблението на енергия трябва да се намали с 20% на единица БВП, а съкращаването на основните замърсители с 10% за период от 5 години според плана от 2006 година. Потреблението на енергия наистина спада до 2009 година като достига 14,38% на единица БВП, но за съжаление отново нараства през 2010 година.

Ситуацията се предвижда да се подобри чрез промяна в икономиката. Ако вниманието се пренасочи от тежката промишленост към третичния сектор – услугите, туризма и технологиите, чрез които отново ще се натрупва БВП, то замърсеността ще е далеч по-малка.

През 2014 година в Пекин бе приет първият строг закон за контрол на замърсяването с цел намаляване на вредните емисии чрез тежки глоби.

Въпреки срива в екологичната обстановка през последните месеци в Китай, до 2015 в страната се наблюдава леко намаляване в нивата на замърсеност. Следователно приетият план е успял да покаже известни резултати, но действията на държавата трябва да бъдат много по-бързи и драстични, защото ситуацията излиза извън контрол и жертвите продължават да се увеличават.

В края на 2015 година, обаче в Пекин за първи път бе обявен червен код за замърсяване на въздуха. От правителстовото обясняват това с незаконна дейност на фабрики и по-голямото количество изгорени въглища, характерно за зимните месеци, както и по-слабите ветрове и липсата на студени фронтове. На практика, обаче това не е най-високо замърсеният въздух, на който Пекин е бил свидетел. Стойностите на са били дори по-високи през 2013 година, но тогава цветовата система за качество на въздуха все още не е била въведена. Спред тази система при наличието на червен код се спират от движение четните или нечетните регистрационни номера в зависимост от датата и деня. По този начин в Пекин през 2015г. 5 млн автомобила били спрени от движение. Също така се смята милиони автомобили да бъдат бракувани. В Хъбей (провинцията, в която се намират седемте най-замърсени града) това ще са над 660 000 автомобила, които не отгаварят на изискванията, 330 000 – в Пекин и 160 000 – в Шанхай.

Друго решение, което се търси, свързано с намаляване на вредните газове от автомобилите, е заменянето им с електрически. Това е добра идея, но все пак те трябва да се зареждат с енергия, която отново идва от фабрики с изгорели въглища.

Заключение

 Години наред Китай се е борила с проблема със замърсяването и следствията от него. Бързото развитие на страната и е помогнало да се превърне във втората най-голяма икономическа сила в света, но всичко това си има своята цена. Тежестта се усеща не само от обществото, но проблемът се е превърнал и в политическо предизвикателство за управляващите, които са изправени пред тежката задача да се справят с него. В резултат на замърсяването на въздуха все по-ограничено става социалното и икономическото развитие на Китай. Днес растящата средна класа в държавата осъзнава все повече критичността на ситуацията и вредите, които носи тя, което е една от основните крачки към една по-чиста околна среда.

Приложения:

Прил. 1

Untitled

Прил. 2

Untitled.png

Прил. 3

Untitled.png

Прил. 4

Untitled

Библиография:

  1. https://www.chinadialogue.net/article/show/single/en/8512-How-China-s-new-air-law-aims-to-curb-pollution

  2. The River Runs Black The Environmental Challenge to China’s Future by Elizabeth C. Economy

3.     The China Crisis by James R. Gorrie

4.     http://news.nationalgeographic.com/news/2007/01/070119-fish-china.html

  1. Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни – Нако Стефанов, Аксиния Колева

6.      Scorched Earth: Will Environmental Risks in China Overwhelm Its Opportunities? By Elizabeth EconomyKenneth Lieberthal

  1. Water Pollution and Digestive Cancers in China Avraham by Ebenstein

  2. http://berkeleyearth.org/

  3. http://www.china.org.cn/english/environment/34356.htm

  4. http://www.cfr.org/china/chinas-environmental-crisis/p12608

  5. http://www.marketwatch.com/story/inside-chinas-grand-plan-for-water-pollution-2015-05-04

  6. http://www.circleofblue.org/waternews/2013/world/toxic-water-across-much-of-china-huge-harvests-irrigated-with-industrial-and-agricultural-runoff/

  7. http://www.bloomberg.com/news/articles/2015-08-13/china-air-pollution-kills-4-000-people-a-day-researchers

  8. http://qz.com/405059/chinas-on-track-for-the-biggest-reduction-in-coal-use-ever-recorded/

  9. http://www.scmp.com/news/china/policies-politics/article/1896400/beijings-air-quality-supposed-be-improving-so-why-city

  10. http://www.forbes.com/sites/kenrapoza/2015/12/08/china-bans-cars-as-air-pollution-hits-red-alert-status/#2c845ac960f4

  11. http://ourworld.unu.edu/en/china-to-scrap-millions-of-cars-to-ease-pollution

Изготвил: Ива Хаджева, II курс, специалност „Китаистика“, катедра ” Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: