“Безработицата в Китай”

1. Увод

Настоящата курсова работа разглежда проблема на безработицата в Китай през близките няколко години. Тя представя различни данни свързани с икономическото развитие на страната и официални и неофициални фигури свързани с горепосочения проблем.

2. Цели и задачи

Основната цел на курсовата работа е да се представят и съпоставят различни данни и да се оспори тяхната достоверност, като се използва информация свързана с историята на икономическото развитие на Китай, официални данни издадени от страната отнасящи се до проблема с безработицата и независими проучвания на учени.

3. Връзката между безработицата и икономическото развитие

Нивото на безработица е един от най-важните индикатори за състоянието на трудовия пазар на дадена страна. При пазарната икономика обикновено се мисли, че има естествено равнище на безработица, когато най-ниското ниво на дългосрочната безработица може да се поддържа със стабилен процент на инфлация. Тези проценти са различни от страна на страна и след време в зависимост от ефективността на трудовия пазар, наличността на безработица подпомага на други източници на доходи за безработните като например таксите и стимула за работа, наличието или липсата на други типове бариери и пречки на трудовия пазар. Нивото на безработица също така и е мярка за сериозността и фазата на даден бизнес цикъл, измервайки отпуснатостта в съвкупното търсене на работа, което е вероятно временно, преди процентите да се върнат към нормалните си нива. Въпреки че в стандартната дефиниция на „безработица“ като търсене на работа има много проблеми (като изключването на обезкуражени работници, които са спрели да търсят работа), тя все пак е ключов икономически показател.

Как се променя нивото на безработица в течение на икономическото развитие е важен въпрос в икономиката на развитието. Традиционният стилизиран факт е, че процентът на безработица има тенденцията да расте заедно с икономическото развитие. Винаги се случва така, че страните с високи доходи имат най-високите проценти безработица и  тези с ниски доходи – с най-ниските, като тези със средни доходи стоят по средата. Страните със средни доходи променят мястото си по проценти на безработица в зависимост от времевия период. Този ред може да изглежда изненадващ, като се има предвид общото мнение, което гласи, че трудовите пазари са по-неефективни при по- неразвитите страни, отколкото при по-развитите страни, но има стара хипотеза за този модел, която се нарича „the luxury unemployment hypothesis“. Тя гласи, че в страните с по-ниски доходи липсата на безработица подпомага на спестяванията и на други източници на доходи. Това значи, че най-ниските заплати, на които работници биха се съгласили на даден труд са сравнително ниски и единствените хора, които могат да си позволят да търсят работа за по-дълъг период от време са вторични работници от семейства с високи доходи. (Feng, Hu & Moffitt, 2015, Long Run Trends in Unemployment and Labor Force Participation in China)

4. Сравнение на официални данни и независими проучвания

Въпреки възходите и паденията на китайската икономика през миналото десетолетие, официалните данни за безработицата в страната остават изключително стабилни. До такава степен, че е „невъзможно да им се вярва“. Регистрираният процент на безработица през 2015 година в Китай при градовете е 4,1% ./Прил.1/ Това би изглеждало като голям икономически плюс, но проблемът е, че тези проценти стоят едни и същи от края на 2010. Освен това стоят в същия абсурден тесен кръг от между 4,0-4,3% от 2002 насам, дори и по времето на глобалната финансова криза.

Смята се, че истинското ниво на безработица в Китай е много по-високо отколкото сочат официалните данни и когато те бъдат измерени правилно, то е много по-близко до това на други страни, които са в подобен етап на развитие спрямо доклада „Long Run Trends in Unemployment and Labor Force Participation in China“.

Новите изследвания по темата твърдят, че процентът на безработицата може да е повече от два пъти по-висок. В доклад за националното бюро за икономически изследвания (Националното бюро за икономически изследвания – частна изследователска организация, чиято цел е подпомагане на по-доброто разбиране за това как икономиката действа) , Фън Шуайджан от Шанхайския университет за финанси и икономика (上 海财经大学), Ху Иняо и Робърт Мофит от Университет „Джонс Хопкинс“ използват  данни от официална анкета направена по домовете, за да имат алтернативен показател. Така те откриват, че безработицата в Китай била около 10,9% oт 2002-2009 – с около седем процента повече от регистрираната безработица в този период /Прил.2/.

Отчетът не покрива по-скорошни данни, така че тяхното изследване не показва дали пазарът на труда се е влошил заради забавянето на китайската икономика. Но все пак техните резултати сочат към трайното въздействие на затварянето на банкрутиралите държавни компании през деветдесетте години на миналия век. Процентът на безработица бил само 3,9% от 1988 – 1995, а след това бавно се повишавал. Държавните фирми играли най-голямата роля в северозападен Китай, така че тяхното затваряне повлияло доста негативно на този район, като безработицата там била приблизително 12,5% през 2002 – 2009.

Но точно колко притеснителни са тези открития? Данните идват от отчет на градските домакинства, направен от националното бюро за икономически изследвания и покрива всички големи и малки градове, така че би трябвало да са реалистични и достоверни, а показателят им за безработица е по-непостоянен от регистрираните данни, което го прави по-близък към приливите и отливите на икономическите цикли в Китай. Но ако никой не се доверява на официалната непоклатима статистика от 4,1% безработица, то също така е възможно да се гледа скептично на предположението, че Китай страда от безработица, която надвишава над 10%. Самите автори си признават, че има големи пропуски в данните.

От дълго време се гледа с подозрение на официалните нива на безработица в Китай, които са основани на регистрирани данни за безработицата. Различни частни проучвания са се опитвали да намерят по-добри изчисления. Този доклад за пръв път използва национална представителна извадка от регистрирани градски жители – населението „хукоу“ (hukou – 户口).

Проучването извлича доста различна картина на това как безработицата в китай се развива от средата на деветдесетте години насам. Но тази анкета единствено покрива хора, които имат местно домакинство (хукоу) или разрешителни за пребиваване и следователно изключва потока от десетките милиони мигранти, които влизат в градовете да търсят работа всяка година. Например в Шанхай около 14 милиона жители имат така наречените хукоу, но други 10 милиона имат постоянна работа в града. Вторите не са включени в градския отчет на домакинствата.

Авторите описват три отделни периода в пазара на труда на Китай. Първият – от 1988 до 1995 се характеризира с икономика доминирана от държавни предприятия. Безработицата била ниска: техните изчисления предполагат, че безработицата е била 3,9%, докато официално е била записана като 2,5%. След това между 1995 – 2002, процентите бързо се увеличавали с един процент на година докато държавните предприятия се освобождавали от работници, а мигранти навлизали в страната търсейки работа. Държавните предприятия минали от назначаване на 60% от работната сила в Китай през 1995 до 30% през 2002. Въпреки това официалните данни не отразяват това изменение. Безработицата стига своя връх през 2003 и започва да спада следните години спрямо сметките на авторите. Въпреки това все още е била приблизително 10,9% в периода 2002 – 2009, докато в официалните данни е записана като 4,2%. Докладът също гласи, че някои групи са имали по-висок процент на безработица от други през периода от 1995 – 2002. Проучването гласи, че безработицата е била 18,3% при младите жени без висше образование и 14,5 за младите мъже без висше образование. От друга страна що се отнася до по-възрастни мъже и жени с висше образование, безработицата била под 2%. Тяхното предимство е очевидно преди и след този преход. „Като цяло виждаме, че хората без висше образование, по-младите и жените редовно срещат повече трудности що се отнася до пазара на труда от техните колеги, които са по-образовани, по-възрастни и от мъжки пол,“ казват авторите. „Най-поразителното е, че по-младите хора са имали много висок процент на безработица, особено за по- скорошните кохорти…Дори и при 30 годишна възраст през седемдесетте години на миналия век, безработицата при жените била 10%, а през шестдесетте само 3%. Разбира се не е изненада, че някои райони са били по-зле по време на прехода. Североизточните, южноцентралните и югозападните региони на страната виждат най- голям процент на безработицата между 1995 – 2002. Това също така са и регионите с най-голям брой съкращения от страна на държавните предприятия. Например в североизточния регион около 7,3 милиона работници били съкратени през този период – 42% от работниците в държавните предприятия през 1995.  Въпреки че нивото на безработицата в Китай се е качило от средата на деветдесетте насам, работната сила е спаднала. Тя е била около 82,1% през 1995. По време на прехода драстично пада и се стабилизира до около 74% през периода 2002 – 2009. Съкращенията между 1995 – 2002 имат голямо влияние върху младите хора. Участието в работната сила при младите мъже и жени, със или без висше образование, паднало с повече от 10% „Тези резултати сочат, че кохортните различия може би играят роля и че по-младото поколение може би са били изправени пред по-висока летва и/или по-ниска изгода от това да участват в пазара на труда“ обобщават авторите.

Също така има добра причина да се мисли, че 10,9% безработица преувеличава проблема и то доста. Тези данни покриват период, през който растежа на китай е бил приблизително 10% на година и годишният ръст на заплатите в градските райони бил 15%. Би било изключително необичайно да има такъв голям растеж на заплатите по време на такъв висок процент на безработица.

Изследователите Шуайджан Фън, Иняо Ху и Робърт Мофит пишат следното: „Официалните данни за безработицата в Китай са неправдоподобни и страната не се вписва в нивата на безработица на други държави, които са в същия стадий на развитие. Откриваме, че към 2002 безработицата в китай всъщност е била по-висока от тази на страните с високи доходи, което е точно обратното на това, което официалните статистики сочат.“

В сравнение с други страни с подобен брутен национален доход на глава от населението, процентът на безработицата в Китай през 2009 бил сравнително висок. Въпреки това авторите са против това да се правят директни сравнения с нивото на безработица в други страни, защото анкетата на китайските домакинства не определя статуса на работната сила по същия начин както при много други развити страни.

Разлика между търсещите работа и броя работни места може да бъде отговорна за част от несъответствието, но не до такава степен, че един от десетима души, особено млади работници, да не може да намери работа. По-вероятно обяснение е, че самият отчет е проблематичен. Той не пита хората дали активно си търсят работа, така че изследователите трябва да извлекат информация от начина по който хората описват статуса си (например „чакам да бъда назначен“) за да разберат дали са все още в пазара 8 на труда. Освен това участниците в анкетите в Китай са изключително потайни ще се отнася до работата в сивите части на икономиката, било то за да избегнат неприятности или за да отбегнат плащането на такси. Друга анкета открила, че размерът получените, но не официално представените доходи от домакинствата е равен на повече от една десета от брутния вътрешен продукт. Това не значи, че регистрираните 4,1% безработица са по-добра мярка за трудовия пазар. Тук има повече недостатъци. Не само имаме ограничение до притежателите на градски хукоу, но и покриване само на тези, които се записват за помощи за безработни, а малко хора го правят, понеже те са прекалено оскъдни. Следователно тези, които следят китайската икономика трябва да търсят други места за да открият повече информация за трудовия пазар. Алтернатива за това е анкета на градските центрове за заетостта публикувано от министерството на човешките рисусрси и социалното осигурявяне. То показва, че за всеки човек търсещ работа има 1,06 работни места във втората четвърт на 2015, което намеква, че пазарът на труда е всъщност доста тесен, но не толкова колкото през 2014, когато имало 1,15 работни места за всеки търсещ работа. Но тези цифри са само частични: не всички компании или хора търсещи работа минават през центрове за заетост.

Друга алтернатива е анкета направена за процент на безработицата, която по своята методология прилича повече на процентите безработица докладвани от развити икономики. Спрямо нея сегашната безработица в китай е 5,1%. Това е по-обещаваща мярка за безработицата, но покритието ѝ е ограничено само до 31 големи града и правителството тепърва започна да го издава редовно от края на 2013. Ако по-голяма анкета потвърди тези сравнително оптимистични данни, то тогава има още едно усложнение. В скорошен доклад от Рафаел Лам, Сяогуан Лиу и Алфред Шпике от международния валутен фонд пише, че структурата на китайската икономика може да доведе до изкуствена стабилност в пазара на труда. Държавните предприятия имат тенденцията да се държат за работниците си по време на икономически спадове, вместо да ги освобождават от длъжност, защото политическата цел да бъде запазена социална стабилност е по-важна от корпоративната цел – да се изкарват максимални приходи. Провинцията все още е предпазен клапан за мигранти спрямо градовете, където губят своята работа по време на спадовете. През 2008, когато избухва финансовата криза, 9 държавните медии обявиха, че близо 45 милиона души са се върнали по родните места, облекчавайки натиска върху градската заетост. Всички тези данни биха били доста маловажни ако нивото на безработицата не беше такъв решаващ икономически показател. Със спадането на растежа на китайската икономика и правителството, което се опитва да разбере как да я стимулира и къде да насочи своята подкрепа, липсата на яснота що се отнася до трудовия пазар става все по- голям проблем. Както статията на Дейвид Кохан за финансовия блог FT Alphaville твърди – това поне сочи, определен вид работни места трябва да бъдат създадени. Време е да се назначи армия от учени, които да преброят истинския брой на безработните в Китай.

5. Безработицата представена от китайските медии

Сред продължително икономическо забавяне, процентът на безработица в китай се е увеличил за пръв път от няколко години заедно със съкращения от страна на държавни предприятия и фирми от частния сектор заради свръхпроизводство и намаляващото търсене, но правителството го омаловажи. Регистрираното ниво на безработица в градовете на Китай беше 4,05% в края на септември 2015, малко по-високо от отчетените 4,04% през месец Юни. Говорителя за министерството за човешки ресурси и социална сигурност Ли Джун казва, че Китай е създал 10,66 милиона нови работни места за градските жители през първите девет месеца на 2015 Правителството иска да създаде поне още 10 милиона нови работни места и да задържи процента на безработица под 4,5%. Цитирайки Ли, държавната информационна агенция Синхуа казва – „Трудовия пазар на Китай в общи линии беше стабилен през първите три четвърти на годината.“ 10 Ли цитира анкета направена от министерството, в която гласи, че е имало 109 работни места за всеки 100 души търсещи работа през третата четвърт, което индикира сравнително балансиран пазар на труда. С натискът на спадащото икономическо развитие в страната броят на работните места спада. Според Синхуа през първите девет месеца на 2015 работните места на 30 000 наблюдавани предприятия спаднал с близо пет процента. Ли казва, че това е малка загуба и главно засяга сектори, които имат проблеми със свръхпроизводство или екологични проблеми, включващи въглещните, металните и химичните сектори. Той прогнозира, че работния пазар ще остане стабилен и тази година, тъй като правителствените мерки дават положителен резултат, заедно с намаляване на коефициента на задължителните резерви на банките и лихвени проценти. Икономиката на страната се е увеличила с 6,9% през третата четвърт на 2015 – най- бавното темпо от седем години насам. Heilongjiang Longmay Mining Holding Group (компания занимаваща се с добив и продажби на въглища) , която е държавна собственост обяви, че ще освободи 100 000 работника. Няколко държавни и частни фирми включително Alibaba намалят своите работници с оглед към намаляването на търсене и спадащите печалби. Армията също обяви планове, че ще съкрати 300 000 войници през следващите 1-2 години. Около седем милиона висшисти влизат в китайския пазар на труда, което до съвсем скоро бе стабилно поради двуцифрения растеж на икономиката през изминалите три десетилетия.

6. Анализ на безработицата в Китай

Не е рядкост китайското правителство да пуска невярна информация свързана със икономиката, здравеопазването, науката и пр. Това често води до усложнения при разглеждането на даден социален проблем и прави неговото анализиране проблематично. Разликата между цифрите предоставени от правителството и тези от докладите на учени са прекалено големи следователно е почти невъзможно да се извлече точен процент на безработица.

7. Заключение

Въпреки забавянето на растежа на Китайската икономика, тя продължава да нараства с изключително добро темпо. Ако се има предвид „the luxury unemployment hypothesis“ това означава, че безработицата в Китай ще продължи да расте заедно с нарастването на доходите. Възможно е повече хора да спрат да работят ако започнат да изникват повече удовлетворителни алтернативни методи за изкарване на доходи. Няма спор, че китайската народна република се развива с невъобразима скорост и че нейните управници постигат изключителни резултати в развитието на страната, но това не означава, че политиката на страната е безгрешна. В тази ситуация е сложно да бъде предложено решение за този проблем, защото самият той не е напълно известен. За да бъдат взети мерки за решаването на проблема с безработицата би било уместно да бъдат преброени жителите на страната, включително и мигрантите, като се отчете тяхното участие в трудовия пазар. Поради огромното население на страната би било невъзможно да бъдат преброени всичките ѝ жители, но такъв отчет би поднесъл доста по-достоверна информация от такава представена без наличието на необходими данни. Единственият въпрос, който остава е дали китайската народна република би предприела нещо за да се справи с този проблем.  Възможно е страната да не иска да хаби ресурси за този проблем или да държи да представя същия тип съмнителни данни, което е по-вероятно имайки предвид тенденцията ѝ да представя недостоверни статистики.

8. Използвани методи

При изготвянето на разработката бяха използвани следните методи: Исторически, сравнителен, логически, икономически, описателен.

9. Приложения

Untitled.png

Untitled

10. Източници

Стефанов, Н. Колева, А. (2015) Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни, Издателство „Изток-Запад“, 2015

http://www.tradingeconomics.com/china/unemployment-rate http://www.statista.com/statistics/270320/unemployment-rate-in-china/ http://www.economist.com/blogs/freeexchange/2015/08/unemployment-china http://data.worldbank.org/indicator/SL.UEM.TOTL.ZS http://economictimes.indiatimes.com/news/international/business/chinas-unemployment-rateraises-amid-economic-slowdown/articleshow/49551461.cms http://www.nber.org/digest/oct15/w21460.html http://www.chinadaily.com.cn/business/chinadata/2015-10/27/content_22296124.htm http://fortune.com/2015/08/20/china-unemployment/ https://www.quandl.com/collections/china/china-unemployment http://qz.com/481259/chinas-unemployment-rate-is-much-higher-than-it-says-it-is/ http://www.reuters.com/article/china-economy-unemployment-idUSB9N14V02A http://www.theglobaleconomy.com/China/Unemployment_rate/ http://europe.chinadaily.com.cn/business/2015-09/26/content_21987803.htm http://www.easibulgaria.org/nber.php http://www.bloomberg.com/research/stocks/private/snapshot.asp?privcapId=54918689

Изготвил: Пламена Колева, II курс, Китаистика, катедра “Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: