,,Политиката на ,,новата нормалност“ и перспективите пред китайския юан“

Кратко резюме

Настоящата курсова работа по ,,Проблеми на икономическото развитие на Китай“ има за цел да разгледа политиката на ,,новата нормалност“ и произтичащите от нея перспективи пред китайския юан. Представени са основните цели на 13-тата петилетка, както и основните характериситки, заложени в нея. Разгледани  са проблемите, създадени от преструктурирането на икономиката. Втората част на курсовата работа се фокусира върху приемането на юана като световна резервна валута и съответните последици за международния пазар. Обобщени са постигнатите изводи и са дадени бъдещи прогнози за развитие на ,,новата нормалност“.

Ключови термини

Нова нормалност, петилетка, икономически растеж, преструктуриране, иновации, шеста технологична вълна, вътрешно потребление, реформи, ефективност, дълг, юан, валута, валутен курс

Untitled

 

Увод

 Интересът към темата на курсовата работа е продиктуван от факта, че за европейския (и в частност – за българския) свят всяка новина за Китай и „китайското чудо“, превърнало в рамките на по-малко от 40 години една изостанала страна в първостепенна геоикономическа и геополитическа сила, вече звучи не само интригуващо, но получава своята значимост поради факта, че страната играе все по-решаваща роля в развитието на световните политически и икономически процеси.

Процъфтяващата икономика на Китай не само включва страната в света. Тя вдъхва на китайския народ и на неговите лидери нова увереност, нова гордост и съвсем не неоснователното чувство, че бъдещето им принадлежи. Новооткритата икономическа мощ съживява старото усещане, което американците биха нарекли предначертана съдба – дълбоко вкоренената вяра, че Китай е бил и един ден ще бъде отново първостепенна световна сила. В продължение на повече от хилядолетие Китай е бил най-могъщата държава в Азия и единствената развита цивилизация, заобиколена от варвари, а в центъра на вселената му – както духовната, така и геополитическата, се е намирало Средното царство. В началото на XIX в. китайците се оказват победени и „изтласкани в периферията” от един неочаквано евроцентричен свят. Започналият тогава „век на унижение” е смятан за толкова срамен именно защото Китай е паднал от славни висини. Днес китайците смятат, че централната позиция на страната им от древността може, трябва и ще бъде възстановена в съобразена с новото време и новите условия форма. Китайските мислители и политици прогнозират нова ера на господство на Китай в Източна Азия. Някои смятат, че светът ще се раздели на две геополитически сфери: евроатлантическа, доминирана от Съединените щати, и азиатска, доминирана от Китай. Други пък прогнозират свят, разделен на три валутни зони: на долара, на еврото и на китайския юан.

Настоящото изследване си поставя за цел да презентира една от най-съществените характеристики на китайската политика от второто десетилетие на XXI век – политиката на „новата нормалност“, очертана в 13-ти по ред петгодишен план за развитието на страната, който беше приет през октомври 2015 г. на 5-ия пленум на 18-ия Централен комитет на ККП. Интересен аспект от тази по-обща проблематика е бъдещето на китайския юан – предизвикателства и перспективи. Казаното дотук мотивира и структурата на курсовата работа:

  1. Целите на 13-тата петилетка

  2. „Новата нормалност“

2.1.  Основни характеристики

2.2. Проблеми, свързани с вътрешното преструктуриране, чиято цена е   забавянето на растежа, изразено чрез термина „нова нормалност“

2.3. Перспективи, свързани с „новата нормалност“ на икономическа динамика на КНР

  1. Китайският юан – настояще и перспективи

3.1. Превръщане на юана в свободно конвертируема валута

3.2. Падането на юана

3.3. Юанът – световна резервна валута

  1. Заключение

 

Изложението се базира на 30 източника, приложени в библиографията. Като методологическа основа са използвани геополитическият и геоикономическият анализ, синергетичният подход, който изследва съвместното действие на множество подсистеми, в резултат на което на макрониво възникват структура и съответстващо й функциониране, както и възможностите на историческия метод за проследяване на    промените в китайската икономическа политика през различните етапи от нейното развитие.

  1. Целите на 13-тата петилетка

 Китайският йероглиф за обозначаване на плановата икономика може и да се променя, но петилетките остават. За повече от шест десетилетия от първата петилетка, заложена за изпълнение през 1953 г., Китайската народна република се променя много. От огромна бедна държава Китай се превръща във втората по големина икономика в света. Богатството, което по-рано се смята за несъвместимо с моралния облик на китайските другари, се демонстрира със задоволство от съвременните китайци. Там, където по-рано минават само велосипеди, днес има шестлентови магистрали, по които се движат скъпи автомобили. И въпреки това, управляващата Комунистическа партия на Китай (КПК) както и преди изработва и приема петгодишни насоки (така днес в китай наричат петгодишните планове) за икономическото и социалното развитие на страната. Те обаче основно се различават от петилетните планове по времето на Мао. Днес в тях се фиксират рамковите условия за развитието на икономиката, а не конкретните указания кое предприятие колко продукция да произведе и на каква цена.

В периода 26-29 октомври 2015 г. се провежда 5-ият пленум на 18-ия Централен комитет на ККП, на който е обсъден и приет планът за социално и икономическо развитие през 13-та петилетка (2016-2020). Предстоящото му одобрение ще се състои на ежегодния Национален партиен конгрес през март 2016.

Залегналите в него задачи са ключови за реализирането на двете основни цели до „двете стогодишнини“ (2021 година – стогодишнината от създаването на ККП, и 2049 година – стогодишнината от основаването на КНР), за които говори Си Дзинпин в своята книга „Китайската мечта за велико национално възраждане на китайската нация”. Към първата дата трябва да бъде постигнато базовото благосъстояние на населението чрез удвояване до 2020 г. на БВП на база 2010 г. и на доходите на глава от градското и селското население, а към втората – да завърши програмата за национално възраждане. Във връзка с тази цел някои китайски икономисти прогнозират, че към 2030 г. Китай ще произвежда 1/3 от брутния продукт на Земята, САЩ, ЕС и Япония – другата 1/3, а целият останал свят – последната 1/3. При това към този период на човек от населението доходът в КНР ще бъде само 1/2 от този на САЩ, но към средата на XXI век се надяват, че ще достигне и даже може леко да надмине американското равнище. Реализацията на тези цели ще означава, че Китай е построил общество със средно ниво на благосъстияние (сяокан) – задача, поставена в края на 70-те години на ХХ век от архитекта на реформите Дън Сяопин. Планът за социално и икономическо развитие през 13-та петилетка е значим и с това, че е първият, който е изработен и предстои да бъде осъществяван от новото партийно и държавно ръководство начело със Си Дзинпин, както и с това, че идва във време, в което китайската икономика се опитва да коригира модела си на растеж и да се справи с опасностите от спад.

Основен елемент на сегашния петгодишен план е новият модел за икономически растеж. Най-често използваната дума е ,,развитие“, като тя се среща над 70 пъти.  Реформите са наречени ,,задълбочени промени, които ще имат дълбок ефект върху цялостното развитие на китайската нация.“

Крайъгълен камък на новата петилетка е идеята за необходимостта от промяна на модела за развитие на китайската икономика от ориентиран към износ и инвестиции към такъв, който е съобразен с вътрешното търсене. Това ще доведе до по-скромни цифри в ръста на годишния БВП, но ще му добави устойчивост и независимост от вълненията на световните пазари. Планът предвижда в бъдеще по-бавен, но пък по-траен икономически прираст. Резултатите в тази посока вече са видни – за третото тримесечие на 2015 г. икономиката на страната отчита най-ниските резултати за последните шест години.

Untitled

„КНР навлиза във фаза на „нормално“ икономическо развитие, през която ни очакват не само прекрасни стратегически възможности, но повече и по-сложни задачи“, се казва в публикуваното съобщение от Политбюро на ЦК на КПК. Правителството говори за началото на „нова нормалност”, която включва четири основни аспекта и отразява философията за стабилно управление:

  • да се изгради благоденстващо общество;
  • да се задълбочат реформите;
  • справедливо управление на нацията според законите;
  • стриктно управление на Китайската комунистическа партия.

В социалната сфера главната задача на 13-тата петилетка е изкореняването на бедността. Важността на тази петилетка е в решаващата ѝ роля за изграждането на едно ,,умерено благоденстващо общество“ (термин, използван от Дън Сяопин през 1979 г.) в периода 2016-2020 година. За постигането на целта китайското правителство е готово да финансира различни образователни програми, да инвестира в инфраструктурата и да подобри медицинското обслужване. „Задачата е огромна, а времето – малко“, коментират в Пекин, защото в съвременен Китай под чертата на бедността живеят около 70 млн. души, изхранващи се с по-малко от 320 евро годишно. Няма как да не бъде забелязано обаче противоречието между основните цели на плана: забавянето на икономическия ръст само усложнява задачата за повишаване на жизнения стандарт на бедните слоеве от населението. Статистиката подкрепя тази теза: през 2011 г. Китай успява да издърпа 40 млн. души от категорията на крайно бедните, а през миналата година, когато застоят в икономиката става очевиден, техният брой е едва 12 млн.

Като обобщение на всичко, казано дотук, може да бъде цитирано едно от ключовите изявления в последния петилетен план: „Следващите пет години, считано от 2016 г., ще бъдат преломен етап в изграждането на процъфтяващо общество в Китай.“

Untitled.png2. ,,Новата нормалност“

 2.1 Основни характеристики

 

В един период, обхванал повече от 30 години между 1978 г. и 2011 г., годишният растеж на китайската икономика е средно 10%, а между 2003 и 2007 г. е над 11,5%. В рамките на този период Китай реализира преход от относително затворен, централно планиран модел на стопанска динамика към пазарно ориентиран такъв, осъществявайки едновременно успешна интеграция в международната система на разделение на труда.

Реформите започват с постепенното премахване на колективисткия формат на селското стопанство, изразен чрез такива схеми като „народни комуни“, производствени бригади, и преминаване основно към семейни форми на труд. Едновременно с това, стъпка по стъпка се провеждат ценова либерализация, фискална децентрализация, увеличаване на автономията на държавните предприятия, значително нарастване на частния сектор, развитие на фондовите пазари и създаване на модерна банкова система. В същото това време се извършва ,,отваряне навън“, т.е. привличане на преки чужди инвестиции (ПЧИ) и стимулиране на външната търговия, която започва да играе ролята на ,,локомотив“ на икономическата динамика.

Резултатите от тази икономическа политика, провеждана от Китайската комунистическа партия (ККП) и правителството на КНР, са следните: Китай започва да играе важна роля на световната сцена – през 2010 г. става най-големият износител в света. А в края на 2014 г. страната става първа глобална икономическа сила с брутен вътрешен продукт (БВП) от 17,63 трилиона щатски долара, изчислен по ППС – паритет на покупателната способност. Това е повече от десетократно увеличение на БВП в сравнение с началото на реформите през 1978 г. В същото това време значително се повишава доходът на човек от населението, като през 2014 г. той е вече 12,900 щатски долара.

Превръщането на Китайската народна република в глобална икономическа сила поставя пред китайското общество и китайското политическо и държавно ръководство нови и значително по-сложни и мащабни предизвикателства и проблеми. Затова начините на осъзнаване на предизвикателствата, както и пътищата за разрешаване на проблемите предполагат различни перспективи за развитие на страната.

На срещата на върха на представители на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (Asia-Pacific Economic Cooperation-APEC) през ноември 2014 г. в Пекин председателят на КНР Си Дзинпин пред 1 500 бизнес лидери за първи път излиза с концепцията за „новата нормалност“ на китайската икономика, която се очертава с няколко важни характеристики:

  • Първо, икономиката се трансформира от такава, ориентирана към високи темпове на растеж, към средни такива.
  • Второ, икономическата структура непрекъснато се усъвършенства и модернизира.
  • Трето, икономиката все повече се ръководи от иновациите, вместо от повече вложения и инвестиции.

,,Новата нормалност“, най-общо казано, е преход на икономиката от отрасли с ниска добавена стойност към такива с по-висока, като това преструктуриране цели конкурирането на Китай с развитите страни.

Китайското развитие се намира все още в период на „стратегически възможности“ според оценките на политици и икономисти, но то също така е изправено пред сериозни предизвикателства от различни конфликти и рискове, се посочва в комюникето от Петия пленум. Развитието остава най-важен приоритет, а държавата ще работи за подобряване на неговото качество и ефективност, за ускоряване формирането на такъв модел на развитие, който да доведе икономиката до нейното „ново нормално“ състояние, като целите могат да бъдат обобщени в пет точки:

 

Умерен растеж

През следващите пет години целта на Китай вече няма да бъде висок, а умерен икономически ръст, за чието реализиране ще се разчита на по-балансираното и устойчиво развитие. В началото на януари 2015 г. МВФ прогнозира, че ръстът на икономиката на Китай ще спадне до 6,8 на сто. Китайските власти публикуват икономически данни, които затвърждават тенденцията на забавяне от последните години. Промишленото производство е нараснало през 2014 г. с 8,3 на сто. За сравнение – ръстът през предходната 2013 г. е бил 9,7%. Продажбите на дребно са се увеличили с 11,9 на сто на годишна основа, при прогнозирани от анализаторите 11,7%. Инвестициите във фиксирани активи, ключов двигател на икономическия растеж, са скочили през 2014 г. с 15,7 на сто на годишна основа – точно под прогнозираните 15,8%. Бенчмаркът Shanghai Composite се срина със 7,7 на сто – най-силния спад от юни 2008 г.

Страната ще работи за усъвършенстване на индустриалния сектор и значително повишаване дела на потреблението в БВП. Според оценките на експерти Китай трябва да поддържа годишен ръст от поне 6,5% през следващите пет години, ако иска да реализира целта за удвояване на БВП до 2020 г. Процентът на урбанизация, който отразява броя на регистрираните жители на градовете, също се очаква да нарасне бързо и да допринесе за осезаемо повишаване на потреблението. В комюникето от пленума се акцентира върху модернизацията на земеделието, което да доведе до повишаване качеството на живот на селското население. До 2020 г. това население трябва да се е избавило от бедността.

 

Иновации

По време на 13-та петилетка иновациите ще бъдат в основата на китайското развитие, като това не се отнася само за икономиката и технологиите, но също така за политиката, науката и културата. Плановете на правителството са да създаде система, която съдейства за иновациите във всички сектори на реалната икономика и позволява по-доброто разпределение на ресурсите, включително работна ръка, капитали, земя, технологии и управление. Китай ще продължи да насърчава инициативността на гражданите си, надявайки се те да се превърнат в двигател на икономиката в бъдеще. Ще продължи интеграцията на Интернет с традиционните индустрии, както и съдействието за т.нар. „икономика на споделянето“, тъй като експерти смятат, че      промените, които тя ще донесе, ще имат ефекта на следваща индустриална революция. Китай трябва да се превърне в световна производствена сила на продукти от висок клас, като в същото време правителството се ангажира да се намесва по-малко във формирането на цените и услугите в конкурентни сектори.

През май 2015 г. стартира инициативата „Произведено в Китай 2025“, която е на практика първата десетгодишна фаза от 30-годишна програма за модернизиране на китайското производство. Целта е до 2024 г. страната да се превърне в лидер в иновациите. Цай Хунбин, декан на Факултета по управление към Пекинския университет и депутат в ОСНП смята, че планът „Произведено в Китай 2025“ е навременно предефиниране на важността на производството за националната икономика. „Хората казват, че секторът на услугите е добър, а производството е лошо, но аз абсолютно не съм съгласен с подобно твърдение. Смятам, че ако производственият сектор стане по-силен, тогава и услугите ще започнат да нарастват. Планът на правителството е наистина добра политическа цел, която показва важността на производството“, обяснява той.

Untitled.png

Една от целите на „Произведено в Китай 2025“ е да бъдат преодолени слабостите в проучванията и развитието, качеството на продуктите, зависимостта от нискокачествената продукция, информационните технологии и неспособността за свързване с глобалното производство и вериги за доставка. Стратегията ще се фокусира върху няколко слаби звена, които според Пекин пречат за икономическото развитие на страната. Така например, през 2014 година Китай е похарчил 220 милиарда долара за внос на интегрални схеми – повече, отколкото е бил вносът на петрол. Целта на страната е сама да произвежда такива продукти.

Част от плановете за транформация на модела на икономическо развитие е създаването на иновативна икономика, като за целта Китай насърчава чужди компании да инвестират в индустрии, свързани с високите технологии. В момента страната отделя много голямо внимание на нововъведенията и е и изработила серия окуражаващи политики в тази насока, в допълнение към все по-благоприятната среда за работа на чужди компании.  КНР се опитва да се отърве от образа на фабрика за евтина и некачествена продукция и работи за привличането на високотехнологични производства и изграждането на бази за проучвания и развитие, особено на утвърдени мултинационални компании. На няколко пъти премиерът Ли Къцян подчертава, че китайското развитие ще продължи по друг път, а именно отваряне към света в сферите на проучванията и развитието, новите енергии и услугите за чуждия бизнес.

През март 2015 г. южнокорейският гигант „Самсунг“ обявява, че ще вложи 7 милиарда долара за изграждането в Китай на фабрика за уреди с НАНД-флаш технологията й, която се използва широко при производството на смартфони и таблети. Това ще бъде и най-голямата по размер пряка чуждестранна инвестиция в Западен Китай. Според местни експерти, през последната година-две могат да се видят множество сигнали, че китайското правителство е осъзнало важността на това да подобри сътудничеството си с чуждите компании чрез по-голямо отваряне на пазара, особено в индустриите, свързани с високите технологии.

Приоритетът, който китайската държава отдава на развитието на новите и високи технологии, и благоприятната среда за инвестиции са двете основни причини чужди компании от сферата да присъстват в Китай. Третата, но може би най-важната е, че страната разполага с на практика неизчерпаем ресурс от висококвалифицирани кадри. Вече две десетилетия големите китайски университети инвестират в изграждането на модерни бази за проучвания, създават партньорства и съвместни центрове с утвърдени чужди висши училища и мултинационални компании, държавата финансира своите таланти да учат в чужбина и се опитва да им създава все по-добри условия за работа у дома. Само за 2015 година държавното финансиране за технологични проучвания е в обем от 800 милиона юана, които ще се увеличават с по 20% през следващите години. Всичко това дава резултат, особено в областта на инженерните науки, биологията, химията и физиката, които са ключови за съвременните иновации.

Светът преминава от индустриално към постиндустриално производство – нови източници на енергия (термоядрен синтез, водородни двигатели), нови технологии (нано, биотехнологии). Освен КНР, още САЩ, Русия, Япония и Германия се стремят към извършване на нова технологична революция, но всяка една от тях е изправена пред редица сериозни проблеми.

Отваряне към света

Ръководството на ККП потвърждава, че Китай ще продължи с политиката си на отваряне към света и по-активно ангажиране в глобалните дела и търговия, за да бъде създадена „всеобхватна общност на споделени интереси“. В този план страната ще продължи да привлича повече чуждестранни инвеститори чрез създаването на по-ясни правила за тях. В национален план ще бъде възприет моделът на негативния списък, който дефинира ясно секторите, в които чуждите инвестиции няма да бъдат допускани. Това ще помогне за защита правата и интересите на чуждия капитал, както и за по-оптималното му разпределение. Важна част от 13-ия петгодишен план за социално и икономическо развитие ще бъде също така реализацията на инициативата „Един пояс, един път“ – новият „път на коприната“.

Untitled.png

 

Край на политиката за едно дете

За да се справи с проблема с бедността, в края на 70-те години на ХХ век Китай възприема политика за семейно планиране, благодарение на която успява да установи контрол върху раждаемостта. През следващите години тя обаче довежда до радикална промяна на демографската структура, появява се проблемът със застаряването на населението и произтичащите от това последици за икономиката, здравеопазването и пенсионното осигуряване. С времето политиката за едно дете претърпява промени, за да се стигне до цялостното й премахване днес. Това решение е продиктувано от намерението на Китай да реализира „развитие за хората, чрез хората и споделяно от цялото население“. Освен промяната в политиката за семейно планиране, през следващата петилетка държавата се ангажира да разшири пенсионното осигуряване, като то обхване цялото възрастно население, както и достъпа до здравни услуги, от които на много места – особено в селските райони – все още има осезаем недостиг.

За да гарантира устойчивия прираст на населението, освен премахване на политиката за едно дете, правителството ще работи и за подобряване на качеството и достъпа до образование за децата, като премахне таксите за бедните ученици и им осигури стипендии.

 

Борба с корупцията

По време на пленума са извършени важни кадрови промени по върховете на партията, като 10 високопоставени нейни членове са отстранени по обвинения в корупция. Сред тях са бившият заместник-председател на Китайския народен политически консултативен съвет (КНПКС) Лин Дзихуа, бившите първи секретари на градския партиен комитет в Нанкин Ян Уейдзъ, на хъбейския провинциален комитет Джоу Бъншун и други. В комюникето от пленума се подчертава, че борбата с корупцията по високите етажи на властта изисква постоянство и решимост, така че партийните кадри „да не искат да се корумпират, да не смеят да се корумпират и дори да не могат да бъдат корумпирани дори ако вече са“. В тази връзка пленумът оповестява нови дисциплинарни мерки, които ще помогнат в борбата с корупцията, като в тях за първи път влизат забрани за игра на голф и преяждане.

 

 

2.2. Проблеми, свързани с вътрешното преструктуриране, чиято цена е   забавянето на растежа, изразено чрез термина „нова нормалност“

Несъмнено „новата нормалност“ на най-голямата икономика в света, възприемана единствено като снижаване на темповете на растеж, предизвиква тревога както в КНР, така и извън страната. Постигнатият растеж на БВП от 7,4% при планирани 7,5% означава, че за първи път от 16 години насам след известната „Азиатска валутна криза през 1997-1998 г.“ страната не успява да осъществи планираното. Това е най-ниският показател от 1990 г. насам, когато след „събитията на площад Тянанмън“ през 1989 г. БВП достига едва 3,8% ръст. През 2015 г. растежът на БВП с около 7% несъмнено е по-нисък, отколкото през 2014 г. Едновременно с това се  поддържа растежът на потребителските цени в пределите на 3%. Възниква рядко срещана досега ситуация. По данни на китайските средства за информация в нито една от 31-та провинции (съгласно официалното административно деление на КНР в страната има 23 провинции, 5 автономни района и 4 градски муниципалитета – Пекин, Чунцин, Шанхай, Тиендзин) без Тибетския автономен район не се постига планът за икономически растеж. Поради тази причина в началото на 2015 г. правителствата на 29 провинции снижават планираните стойности на растеж. А в Шанхай въобще се отказват да набелязват някакви стойности. В досегашната практика на КНР в случай на забавяне на темповете на икономически растеж се прибягва към стимулиране на същия чрез инвестиции в граждански проекти.

Но значителното увеличаване на задълженията на регионалните администрации, които преди активно инвестират в граждански проекти, днес възпрепятства такъв ход. Едновременно с това централното правителство заявява, че няма да се намесва в пазарната икономика. Решено е постепенно да се понижава равнището на правителствен контрол и да се осъществят структурни реформи, като съдбата на неконкурентните предприятия ще се решава чрез механизмите на пазарния подбор. Навярно с увереност може да се каже, че властите решават да съкратят необоснованите заеми и да намалят степента на разрушително влияние върху околната среда.

На фона на така очертаната политика в Китай се случва първият банкрут на държавна компания. „Баодин Тиануей“ (Baoding Tianwei), дъщерно подразделение на групата „Китайски южни индустрии“ (Сhina South Industries Group), обявява, че не може да погаси в срок собствените облигации на сума 13,8 млн щатски долара.

Причината за дълга е падане на печалбите на компанията, която е доставчик и производител на различни видове оборудване. Компанията е тясно свързана с държавните закупки. Банкрутът се дължи на факта, че дружеството не може да намери източници за рефинансиране на дълговете си. Американското издание на Bloomberg твърди, че банкрутът е първият символ на новата политика на министър-председателя Ли Къцян, който обявява, че самият пазар трябва да реши кои фирми да запази и кои не. По мнение на горното издание може да се говори за начало на масови фалити на китайски компании, на които държавните банки могат да откажат рефинансиране. Като се има също предвид, че кампанията за борба с корупцията в Китай докосва най-високите равнища на управление на държавните корпорации, следва да се говори за сериозно преразпределение на властта в икономиката.

,,Новата нормалност“ се съпровожда и с криза на пазара за недвижимости. През март 2015 г. във всички 70 най-големи градове се наблюдава падане на цените. Това падане се ускорява, тъй като, ако в началото на ноември 2014 г. то е 1,1.%, то 6 месеца по-късно е 5,8%. Заедно с балона на пазара на недвижима собственост започва да се „надува“ друг балон – този на пазара на ценни книжа. Шанхайският индекс на акции CSI300 composite скача през февруари 2015 г. два пъти в сравнение с юли 2014 г. През април 2015 г. среднодневният търговски оборот на 100-те най-ликвидни китайски акции достигна 400 милиарда юана (65 миарда щатски долара), което е равносилно на обема на 100-те най-ликвидни акции на САЩ. Само за последната седмица на същия този месец април са открити 4,1 милиона нови брокерски сметки. По някои данни задълженията на клиентите пред брокерите са стигнали сумата от 1,6 трилиона юана, което е 257 милиарда щатски долара.

Друг проблем е задлъжняването на местната администрация. Въпреки забавянето на темповете на растеж през 2014 г. обемът на заемите от страна на местната администрация прави скок нагоре. По непълни статистически данни през 2014 г. те продават облигации на сума от 1,66 трлн. юана. За всяка от предходните две години обемът на такива продажби е 900 миларда юана.

Корпоративният дълг на китайските компании днес е най-големият в света – 14,2 трлн. щ. долара в края на 2013 г., повече отколкото този на САЩ – 13 трлн. щ. долара. По мнението на Вloomberg аналогична ситуация се създава в Южна Корея преди началото на „Азиатската финансова криза“ през 1997 г. Китай преприема мерки по разширяване на възможностите за рефинансиране на кредитите на държавните компании, обаче това се осъществява по един избирателен начин и основно засяга кредитите на селскостопанските предприятия.

Едновременно с това става трудно да се изнася огромно количество евтини продукти, тъй като повишените заплати и други разходи на работещите увеличават себестойността на китайските стоки и водят до понижаване на тяхната конкурентоспособност. Става ясно, че в най-скоро време се налага да се каже сбогом на системата, осигурила на страната най-бърз растеж през последните 30 години.

В същото това време се наблюдава стагнация в трите североизточни провинции – Хъйлундзян, Дзилин и Ляонин. Централното правителство се опитва да сдържа забавянето на регионалната икономика чрез инвестиции в инфраструктурата на региона. Но високотехнологичните информационни компании и производителите на смартфони са концентрирани в крайбрежните мегаполиси. В тази връзка редица експерти се опасяват, че ,,новата нормалност“ може да избута още по-назад изостаналите региони. Ако реформите се извършат на принципа на естествения подбор под знамето на историческия обрат в икономиката, много е вероятно в изостаналите райони пропастта между богати и бедни да се увеличи. ККП се стреми към строителството на „хармонично общество“ още с началото на реформите, започнати от времето на Дън Сяопин. Но в действителност различията в имуществен и даже в социално-класов план се увеличават. В тази връзка съществуват опасения, че в условията на снижаване на темповете на икономически растеж ще се появят недоволства и противоречия. Факт е, че днес числеността на бедните е висока – 200 млн. човека. При това все още в различни райони на страната близо 200 000 души са лишени от електроснабдяване.

Китайската икономика в момента е изправена пред редица потенциални рискове и заплахи, а именно:

  • рискът, произтичащ от „балона“ с недвижимата собственост;
  • проблемите във финансовия сектор, свързани със „сенчестото банкиране“;
  • производственият свръхкапацитет и недостатъчното равнище на иновации.

Редица чужди изследователи предупреждават, че ниските темпове на икономически растеж, както те разбират „новата нормалност“, ще усилят тези потенциални рискове и заплахи до равнище на това някои от тях реално да се случат.

Факт е, че през последните години се наблюдава появата или усилването на редица негативни тенденции – такива като намаляване на темповете на вътрешни спестявания, което съдържа заплахата от намаляване на вътрешното потребление, екологични проблеми и др. Още един негативен момент е свързан с това, че китайският дълг рязко нараства от 14 трилиона щатски долара през 2008 г. до 25 трилиона през юни 2014 г.

През последните пет години в развитите страни – САЩ, Япония, ФРГ е обявена политика на реиндустриализация, чиято цел е да си върнат водещите позиции в международната търговия. Така например производството в САЩ нараства със среден темп от 4,3% в периода 2011 г. и 2012 г., изпреварвайки средните темпове от 4,1% между 2002 г. и 2007 г. При това средният темп на нарастване на производството на трайни стоки през същия този период – 2011-2012 г. възлиза на 8%, което е много по-високо от 5,7% растеж през 2002-2007. Затова предвид продължаващото поскъпване на юана, китайските стоки започват да губят своя дял на пазара в САЩ. Същото се случва и в отношенията на Китай с други развити икономики. През 2013 г. съотношението на китайския износ в традиционните пазари на развитите страни намалява до 37,6% от около 40% през 2012 г. Тази тенденция продължава и през следващите години.

Същевременно стартира и друг процес – изместване на трудоемкото производство, което е резултат на идващи от Запад преки чужди инвестиции, от Китай в страни като Виетнам, Индия, Мексико и други региони поради по-ниските им разходи в сравнение с Китай. Стоките, произведени от АСЕАН, Индия и Мексико, започват да заменят китайските промишлени стоки на много по-ниска цена.

Приетите през март 2011 г. 12-ти петгодишни насоки на КНР подчертават необходимостта от продължаване на икономическите реформи и увеличаване на вътрешното потребление с цел да се направи икономиката по-малко зависима в бъдеще от преките чужди инвестиции и износа. Признава се обаче, че напредъкът на Китай в тази област е недостатъчен. Растежът на БВП се забавя до 7,7% през 2012 г. и 2013 г. През 2014 г. той е 7,4%, което е под планираните стойности за същата година от 7,5%.

Според някои експерти съществува и потенциален риск за глобална криза, тръгваща от Китай. Очевидно опитите на Пекин да стимулира вътрешното потребление засега не дават значим резултат. След пет намалявания на основния лихвен процент от Централната банка, кредитният пазар си остава муден, а потреблението нараства бавно. Съществува риск световната икономика, която трудно се възстановява от последната криза, да бъде завлечена отново надолу, този път от Китай. Според икономическия експерт Пол Джаксън „настроенията на китайските борси не влияят пряко на останалите финансови центрове, защото на тях най-активни и изложени са местните инвеститори. Но забавянето на производствения сектор може реално да удари световната икономика“.  „Най-застрашени са Малайзия, Виетнам, Тайланд, Индонезия. В немалка степен Южна Корея и Япония“, счита Пол Джаксън. За съседните азиатски страни Китай има същото влияние, каквото има еврозоната върху Великобритания. 20% от износа на Южна Корея и 20% от този на Япония се реализират в Китай. Ако ръстът на китайската икономика се забави с 3,5%, вносът в Поднебесната империя ще се срине с цели 17,5%, а това ще забави и американския икономически растеж с 0,4%, тъй като американското машиностроене изнася големи обеми в Китай. В Европа най-засегната ще е Германия. 2,5% от германския БВП се формира от износа за Китай. Забавянето на китайската икономика ще се отрази чувствително и на пазара на суровини. Пекин изкупува 40% от металите за индустриални нужди и 10% от петрола, в чието потребление заема второ място след САЩ.

2.3. Перспективи, свързани с „новата нормалност“ на икономическа динамика на КНР

Сегашната ситуация в света и в Китай насърчава да се направи преоценка на актуалното състояние, евентуалните възможности и перспективи. Навярно следва да се каже, че решенията, взети на III пленум на Централния комитет на Китайската комунистическа партия след XVIII конгрес, могат да се окажат по своето значение равносилни на тези, взети на III пленум след XI конгрес на ККП през 1978 г., т.е. форумът, на който по същество Дън Сяопин открива пътя за ,,Китайското икономическо чудо“.

Променената ситуация кара ръководството на страната да започне нова фаза на политиката на ,,реформа и отваряне“, наричана ,,втората реформа“. За тази цел на III пленум на ЦК на ККП през ноември 2013 г. са формулирани 300 конкретни задачи. Те са фокусирани върху това Китай да гарантира вътрешната и глобалната си стабилност, продължаване на успешната социално-икономическа динамика и подобряване на благосъстоянието на хората. Осемте ключови за реформата сфери според плана, който висшето партийно раководство одобрява през 2013 г., са следните:

  • намаляване броя на административните одобрения, нужни за стартирането на бизнес;
  • реформиране на основни индустрии като железопътния транспорт, енергетиката и добива на газ и петрол чрез снижаване на бариерите за влизане на нови играчи в тях, съдействие за пазарната конкуренция и реализиране на по-ефективен контрол;
  • реформа на земята, която да даде еднакви права на селските и градските собственици, създаване на единен пазар на земята и позволяване на стопаните да получат реални ползи от поскъпването на земята и свързаните с нея производства;
  • реформиране на финансовия сектор чрез снижаване на бариерите за влизане и либерализиране на лихвите по депозитите и обменния курс на юана;
  • реформиране на данъчната система, така че тя да съответства на реалните приходи и отговорности на местните администрации, както и създаване на пакет за базово социално осигуряване за всички китайски граждани, средствата в който ще идват от централния и местния бюджет;
  • реформиране на държавните предприятия чрез предефиниране на техните отговорности и разделяне на администрирането от управлението на държавните активи;
  • съдействие за екологичното и основано на иновациите развитие;
  • по-нататъшно отваряне на сектора на услугите.

Всички тези промени, ако бъдат реализирани, се очаква да доведат до три големи пробива, а именно: снижаване на бариерите за пазарен достъп, за да се привлекат инвеститори и се насърчи конкуренцията; установяване за всички граждани на пакет с базови социални услуги; допускане колективно притежавана земя да бъде търгувана на единен пазар.

В годините 2016-2020 Китай, в разбирането на неговите лидери, въз основа на досегашните постижения трябва да направи следващия ,,скок“. В смисъл да намери ,,ново нормално“ състояние, съответстващо на по-високия етап на развитие на китайското общество и на позицията си в света.

Завършилото през март 2015 г. 3-то заседание на Общокитайското събрание на народните представители (ОНСП) след XII сесия дава определени насоки, въз основа на които да се направят изводи накъде ще върви КНР в рамките на ,,новата нормалност“.

По думите на министър-председателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян в страната се усилва структурното регулиране за нарастване на потенциала на развитие. Устойчивото развитие на икономиката на КНР се осигурява чрез целево регулиране в рамките на разумни параметри. Той предупреждава, че е нужно да се повишава бдителността срещу възможни беди и опасности, да се укрепва вярата в победата и постоянно да се държи инициативата в интерес на развитието.

Въпреки че икономическият растеж през 2014 г. е по-нисък, отколкото през 2013 г., заетостта в КНР не се е съкратила. Равнището на безработицата по официални данни е 4,09%, което е равносилно на показателите през периода 2011 – 2013 г. Стабилността на заетостта е осигурена благодарение на ограничаване на голям брой административни бариери пред стопанската дейност. Регистрани са нови 12 930 000 пазарни субекта. Важна роля играе това, че съществено, т.е. със 76%, е съкратен списъкът на инвестиционни обекти, които преди това се нуждаят от задължително разрешение от страна на правителството.

Едновременно с това Китайската народна банка (КНБ) съкращава паричните средства, които банките са длъжни да държат като резерви. Съответно това означава увеличаване на ликвидността, а също така стимулиране на кредитиране на различните отрасли на промишлеността. Задължителните резерви се снижават със сто базисни пункта до 18,5%. Тази мярка влиза в сила от 20 април 2015 г. Трябва да се подчертае, че китайското правителство предприема подобни стъпки по време на ,,Глобалната криза“ от 2008 г. Според мнението на аналитиците на застрахователната компания ,,Шънуан Хонюен“ (Shenwan Hongyuan Securities), стопанските субекти в Китай ще могат да получат в резултат на това решение кредити в размер на 1 трлн. юана.

В един кратък период делът на потреблението в икономическия растеж демонстрира трипроцентно увеличаване, като достига равнище от 51,2%. Нараства и частта на услугите с 8,1%,  като по този начин тя формира 48,2% от БВП, което е равносилно на 30,7 трлн. юана. Това е с 5,6% повече от промишленото производство  Важно е, че в КНР съществуват някои значими достижения, постигнати през 2014 г., които спомагат за създаване на социална устойчивост в условията на намаляване на темповете на растеж на икономиката, а именно:

  • доходи на населението – растеж средно с 8%: в града – 6,8%, на село – 9,2%;
  • производство на зърнени култури – 606 млн. тона, устойчив растеж за период от 11 години;
  • растеж на търговията на дребно с 12%;
  • съкращение на броя на бедните и увеличаване на ,,средната класа“ – бедните на село намаляват с 12,3 млн. човека, а броят на ,,средната класа“ по някои данни достига 300 млн. човека;
  • растеж на ПЧИ – преките чужди инвестиции достигат 120 млрд. щ. долара. КНР заема 1-во място в света по ПЧИ.

В рамките на ,,новата нормалност“ стартират структурни промени, в рамките на които високотехнологичните отрасли, науката и образованието стават ключов приоритет. С цел да се осигури дългосрочна стратегия за развитие на китайската наука и технология ръководството на страната приема още през 1988 г. програмата „Факел“, чиято цел е не само развитието на националната наука и технология, но и бързо внедряване  в производството на собствени прогресивни разработки.

Предполага се създаване на милиони нови работни места именно в тези сфери, както и в областта на производството на стоки и услуги с висока степен на добавена стойност. Стремежът е преход към модел на развитие на иновационна основа, предполагащ използване на постиндустриални технологии и оборудване – нано и биотехнологии, триизмерни принтерни устройства, нови източници на енергия и други. Казано с други думи, целта е осъществяването на т.нар. ,,Трета индустриална революция“ (понятието „Трета индустриална революция“ е въведено през 2011 г. от Джеръми Рифкин в неговия труд „Третата индустриална революция: как латералната (нестандартната) сила променя енергията, икономиката и света“). При своето посещение в Китай през 2013 г. Дж. Рифкин заявява, че КНР може да стане лидер на „Третата индустриална революция“, ако премине на възобновяеми източници на енергия. Аналогично съдържание има и терминът ,,Шеста технологична вълна“. Понятието се основава на идеите на руския учен Николай Кондратиев за дългите цикли в икономиката, а по-късно тези идеи се концептуализират от руския академик С. И. Глазиев. (Вж. Глазьев С.Ю., Львов Д.С., Фетисов Г.Г. Эволюция технико-экономических систем: возможности и границы централизованного регулирования. Наука, М., 1992, а също Глазьев С.Ю. Экономическая теория технического развития. Наука, М., 1990).

За постигането на тази цел за особено важно се смята поддържането на няколко важни параметъра на социално-икономическия процес:

  • строг контрол върху дълговите задължения в Китай и усъвършенстване на механизмите за регулиране на заемните средства от местните власти;
  • съхраняване на финансова стабилност;
  • туширане на значимите социални различия, поддържане на високо равнище на заетост, борба срещу корупцията и на основата на всичко гореказано формиране на устойчива социална динамика.

В тази връзка се стимулира масова предприемаческа инициатива и създаване на предприемачески тип култура, така че всеки човек и предприятие да се занимава със съзидателна дейност и иновации, което изисква процес на дебюрократизация:

  • съкращаване на пълномощията на централното правителство и предаване на властни пълномощия на низови структури;
  • правна регламентация и строго следване на закона;
  • ликвидиране на ограниченията по отношение на предприемаческата дейност.

Правителство разработва мероприятия за привличане на инвестиционния пазар на акумулираните от населението средства. За тази цел се провежда следното:

  • активизира се създаването на акционерни инвестиционни фондове, които да привлекат средства от редовите граждани на Китай;
  • диверсифицират се формите на предприемаческо сътрудничество между държавния и частния капитал в осъществяването на редица значими обекти и проекти.

Един от ключовите моменти, свързани с ,,новата нормалност“, е международното сътрудничество, т.е. активният износ на капитали, строителството на обекти в чужбина, създаването на нови зони на свободна търговия към досегашните 12 такива и други.

На 28 март 2015 г. Китайската национална комисия по развитие и реформи, Министерството на външните работи на страната и Министерството на икономиката от името на Държавния съвет съвместно обявяват „Визия и план за действие относно съвместното изграждане на Икономически пояс „Път на коприната“ и „Морски път на коприната – 21 век“, който предизвиква значителен интерес от страна на международната общност. Проектът предполага наземно трасе и морски маршрут. По този начин, от една страна, се съживява старият път на коприната в троен формат – скоростна железопътна линия, автомагистрала и тръбопровод, а от друга страна, се формира морска комуникация. Морският Път на коприната ще започва от провинция Гуандун, ще минава през Малакския пролив, Индийския океан, Червено и Средиземно море и ще завършва във Венеция. Инициативата е насочена към взаимната интеграция между Азия, Европа и Африка и водите около тях. Очаква се тя да стимулира взаимната обвързаност и съгласуваността на стратегиите на развитие на страните, включени в инициативата, да допринесе за реализирането на вътрешнопазарния потенциал на региона, да подкрепи инвестициите и потреблението, да генерира търсене и заетост и да насърчи човешкия обмен и културното взаимодействие между народите на тези страни.

Untitled.png

Реализацията на проекта „Нов Велик път на коприната“ означава коренна геополитическа и геоикономическа промяна, гигантска глобална трансформация. Настъпателната стратегия в геополитически план се демонстрира чрез концепцията за доминацията на централните световни пространства, т.е. тези, в които са съсредоточени значителна част от стопанския, политическия, технологическия и културния живот на човечеството, както и ключовите структурни единици в тях. ,,Новият Велик път на коприната“ означава, че такова централно пространство може да стане не Тихият океан, както се начертаваше досега, а Евразия.

Може да бъде направено обобщението, че ,,новата нормалност“ – от една страна това е забавяне на икономическия растеж и предизвиканите от това забавяне проблеми в различни области. Но от друга страна, е преструктуриране на икономиката с цел трансформация на същата в посока на създаване на нов модел на растеж и функциониране. От трета страна, това е самият нов модел на икономическа динамика, предполагащ иновационна основа на развитие.

  1. Китайският юан – настояще и перспективи 

3.1. Превръщане на юана в свободно конвертируема валута

 Геоикономическата конкуренция на Китай със САЩ и Запада изправя страната пред редица предизвикателства:

  • проблемът с курса на юана към долара и другите валути и включването му в числото на световните резервни валути, а също и въпросът за златния стандарт;
  • създаване на технологическа зона, изграждане на собствено иновационно ядро във връзка с осъществяването на т.нар. „шеста технологична вълна“;
  • създаване на собствена, независима от „западната“, система за доставка на базови енергийни и суровинни ресурси и гарантиране на свободни коридори за доставката им;
  • засилване на вътрешното потребление и разширяване на вътрешните пазари с цел повишаване жизненото равнище на населението.

Преобразуването на юана в свободно конвертируема валута е един от ключовите геоикономически проблеми на Китай. Още Азиатската криза от 1997-1998 г. насочва към необходимостта азиатските страни да не разчитат на финансовите институции, контролирани от Запада, като Международния валутен фонд, а да разработят свои собствени финансови институции. Като резултат през 2000 г. се подписва „Инициативата Чианг Май“ и се създават двустранни споразумения за валутен суап между страните от АСЕАН и Южна Корея, Китай и Япония. По време на Глобалната финансова криза от 2007-2008 г. Китайската народна банка е единствената заедно с Федералния резерв на САЩ и Европейската централна банка, която открива суапови линии. Това показва, че постепенно се въвежда триполюсна международна парична система. Кризата показва и силната зависимост на китайския износ от използването на долара като валута в международните трансакции. Ето защо китайското правителство започва политика за насърчаване на интернационализацията на юана. Двата начина за реализиране на тази цел са използването на юана в международната търговия и издаването на облигации. През 2007 г. Китайската народна банка и Националната комисия за развитие и реформи позволяват на държавните банки на Китай да емитират облигации в юани, деноминирани в Хонконг. Така той се превръща в експериментална лаборатория за интернационализирането на юана. Получените чрез международна търговия юани се инвестират в нисколихвени депозити в Хонконг. Така постепенно търговци и инвеститори стартират акумулирането на своите юани, за да ги инвестират в деноминирани в юани облигации. Използването на юана извън Китай може да се илюстрира и с факта, че в Монголия 60% от наличните пари в обращение са юани, в Южна Корея те се пхриемат в магазини и ресторанти, във Виетнам могат да бъдат придобити в неофициални банкови кръгове, използват се като неофициални парични единици също в Лаос, Мианмар, Камбоджа и Непал.

От 2009 г. влиза в сила многоетапна и многоаспектна стратегия за превръщането на китайската валута в световна резервна валута, равностойна на долара и еврото. Тя си поставя следните цели:

  • Да намали зависимостта на Китай от щатския долар. Превръщането на юана в международна валута ще формира достатъчна ликвидност – Китай ще е в състояние да обмени своите огромни доларови резерви в юани, без да търпи големи загуби.
  • Придобиване на външно търсене. Това означава да се намали зависимостта в износа от развитите капиталистически страни и да се увеличи търговията с развиващите се и нововъзникващите пазари (особено със страните БРИКС – Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка).
  • Повишаване геополитическата тежест на Китай. Първа стъпка в тази насока е регионализацията на юана (възприемането му в съседни страни), а на глобално ниво чрез интернационализация на юана Китай се стреми да стане равен на САЩ и ЕС в управлението на международната парична система.
  • Хонконг като експериментална база за Шанхай. Китайското правителство насърчава международното използване на юана в офшорен пазар като Хонконг като лаборатория за тестване на юана до 2020 г., когато смята да направи валутата напълно конвертируема и да разработи финансов център в Шанхай.
  • Преминаване от експортноориентиран растеж, основан на чужди инвестиции и износ на продукти, до развитие, основано на високотехнологични услуги или такива с висока норма на печалба. Един от начините да се постигне такова преструктуриране е постепенното повишаване стойността на юана спрямо другите валути поради повишената му международна роля.

Интернационализацията на юана е сложен процес, който крие следните рискове:

  • „Свободният юан“ бързо ще започне да повишава своята стойност и ще поскъпне;
  • Този процес ще понижи международната конкурентоспособност на китайските стоки;
  • Ще се намали износът и ще се увеличи вносът, като търговският баланс от положителен ще стане отрицателен;
  • Огромните златни и валутни резерви ще се стопят;
  • Реалният сектор на китайската икономика ще започне да деградира и това ще доведе до растеж на безработицата;
  • За защита от банкрут предприятията ще започнат да търсят чужди кредитори и инвеститори;
  • Западът ще предостави такава помощ, при което голяма част от китайската икономика ще премине под чуждия контрол на транснационалните корпорации;
  • Китай ще се окаже незащитен пред глобалните финансови спекуланти като Сорос и други.

Казаното обяснява и нееднозначното възприемане на политиката на интернационализиране на юана в различни китайски кръгове – държавниците са за силен държавен контрол и се отнасят скептично към пазарния механизъм, а либералите (или „пазарниците“) се придържат към точно обратните позиции.

Трябва да бъде отчетена и своеобразната скрита финансова война между долара и юана. Доларът е основната валута в международните резерви на Китай (официален източник като China Securities Journalсъобщава, че от средата на 2010 г. две трети от резервите – 65% са в щатски долара). Тъй като в търговията със САЩ КНР постоянно формира положително салдо, в нейните златно-валутни резерви непрекъснато се натрупва американска валута, която трудно може да се трансформира в реални активи. Китай се опитва да реши проблема чрез изпращане на резервите в специални фондове, като чрез тях натрупаната валута се реализира в държавни ценни книжа, банкови депозити, дялове и акции на чуждестранни компании в реалния сектор на икономиката. Въпреки това САЩ възпрепятстват по най-различни начини този вид инвестиции, като въвеждат ограничения и забрани за инвестиране под претекст за „защита на националната сигурност“.

До 2005 г. съществува фиксиран курс на юана спрямо долара и другите световни валути. Но под натиска от страна на Съединените щати и други западни страни Пекин е принуден да се откаже от фиксирания курс на юана и да започне така наречения режим на контролиран плаващ валутен курс („управляваем курс“) на националната валута. Първо важно условие за този режим е, че колебанията в обменния курс на юана трябва да бъдат минимални, за да не се наруши националното производство и търговия. На второ място е това, че юанът трябва да бъде ,,евтина“ валута. А това изисква така наречената валутна интервенция. В случая това означава закупуване от страна на Китайската народна банка на долари, т.е. създаване на изкуствено високо търсене на американската валута. Оттук идват високият курс на долара и ниският курс на юана.

На фона на гореказаното се наблюдава процес на превръщане на китайските валутни резерви в злато. Поради това съществуват съмнения, че размерът на златните резерви на Китай не отговаря на официалните китайски заявления, а е няколко пъти по-голям. Но не бива да се забравя, че в същото време в по-голямата си част китайските валутни резерви в долари не „работят“ или по-скоро работят, но не в интерес на Китай, а на САЩ, които получават на практика почти безлихвен заем от Китай. Фактически може да се говори за финансова война, която „скрито“ се води между долара и юана.

Untitled.png

Скритата конкуренция на юана с долара може да бъде проследена чрез поредица от решения на Китай, основните от които са решението на КНБ от 2010 г. за връщането на режима на управляем валутен курс на юана, задачата той да се направи „международна валута“ чрез бърз преход към пълна конвертируемост, прекратяване на увеличаването на валутните резерви.

В същия този момент се осъществява и политика на усилване на международното влияние на юана по редица начини, като:

  • сключване на договори с над 20 страни по света за осъществяване на търговия на основата на собствените парични единици;
  • откриване на банкови центрове за осъществяване на разчети в юани, като такъв център се създава в Катар, усилвайки по този начин ролята му на финансов център на Средния Изток.

Макар и с все още стриктно контролиран от правителството курс, китайската валута навлиза все по-уверено на международните пазари. През последната година такива финансови центрове като Париж, Люксембург, Франкфурт, Сидни и Дубай изразяват желание да се превърнат в офшорни зони за търговия с юани. На крачка пред тях, предлагащи вече суапови сделки с китайската валута, са Хонконг, Тайпе, Сингапур и Лондон. „Няма съмнение, че юанът печели международна популярност и за него има търсене извън континентален Китай“, категоричен е Рави Менон, управител на Сингапурската централна банка. „Създаването на повече офшорни центрове за търговия с юани, както и сключването на суапови споразумения между Китайската народна банка и централните банки на други страни, е доказателство за това“, добавя той. По думите му, стабилната и процъфтяваща китайска икономика е най-добрата основа за бъдещото глобално използване на юана.

3.2. Падането на юана

В контекста на отслабващ износ и забавяне на икономическия растеж, през 2015 г. Китай извършва най-голямата девалвацията на юана от две десетилетия насам, решение, което е забележимо на международните пазари. Пекин намалява своя дневен референтен лихвен процент с 1,9%, а Китайската централна банка обявява, че решението е взето с цел да се направи обменният курс по-пазарно ориентиран. По-слабият юан ще направи по-конкурентноспособен китайският износ и може да доведе до оплаквания от американските производители. От друга страна, Китайската централна банка обявява, че възнамерява да направи своята система на обменния курс по-пазарна – стъпка, за която Вашингтон отдавна натиска Пекин. „Решението за понижаване стойността на юана може да съдейства за китайския растеж на фона на неочаквано резкия спад на износа на страната. Обезценяването му спрямо британския паунд ще окаже натиск върху износа ни за Китай в краткосрочен план, но ефектът на икономическия ръст ще бъде положителен за британските износители в дългосрочен план“, смята Рейн Нютън-Смит, икономически директор в Конфедерацията на британските индустриалци. Мнението й споделя и Майк Хоуис, главен изпълнителен директор на Обществото на производителите и търговците на автомобили. „Обезценяването на китайската валута ще създаде известни проблеми за износа ни в краткосрочен план, но британската автомобилна индустрия е в състояние да се справи с всички предизвикателства благодарение на своите разнообразни и конкурентни продукти, които се изнасят в над 100 държави. В дългосрочен план всеки тласък на китайската икономика най-вероятно ще има положителен ефект върху износа на останалите страни“, казва той.

Директорът на Азиатската програма за външни отношения към Европейския съвет Франсоа Годман смята, че обезценяването на юана ще направи китайския пазар по-атрактивен за европейските инвеститори, тъй като той ще стане по-евтин от тях. „Те вече виждат пазарните колебания, но сегашното обезценяване на юана само ще направи възможностите за инвестиции в Китай по-атрактивни. В краткосрочен план обаче ще окаже негативен ефект върху износителите на луксозни и скъпи продукти за Китай“, отбелязва той.

В същото време поевтиняването на юана се очаква да направи китайския износ по-конкурентен, тъй като цените на вносните продукти най-вероятно ще нараснат. Според Ма Дзюн, главен икономист в Китайската народна банка, сегашното обезценяване не представлява тенденция, а е еднократен акт. „Основните икономически показатели ни дават увереност, че ще можем да поддържаме стабилен разменен курс на юана, тъй като сегашният 7-процентен ръст на БВП е по-висок от този на повечето страни и в частност от другите нововъзникващи икономики, чиито валути показват по-големи колебания“, казва той. Според него устойчивият търговски излишък, големият валутен резерв, ниската инфлация, умереният бюджетен дефицит и държавен дълг ще гарантират стабилността на юана.

Миранда Кар, ръководителката на отдела за Китай в Инвестиционната банка Еспирито Санто, добавя, че правителството в Пекин прави финансовия пазар на страната по-пазарно ориентиран и обезценяването на юана е резултат от пазарни сили.

3.3. Юанът – световна резервна валута

 В началото на 2015 г. юанът влиза за първи път в петте най-използвани за международни валутни операции и сделки валути. Делът на валутните операции и сделки в юани през декември 2014 година е достигнал 2,17% от общата световна търговия. Така се потвърждава интернационализацията на юана и той преминава от категорията „рядко използвани” в „обичайни за бизнеса” платежни средства. Това позволява на китайските пари да изпреварят в битката за топ 5 канадския и австралийския долар.

В края на 2015 г. Международният валутен фонд (МВФ) включва китайския юан в своята кошница от резервни валути. Това представлява голяма победа за кампанията на Пекин страната да бъде призната за световна икономическа сила. Решението на МВФ нарежда юана, известен и като ренминби, наравно с долара, еврото, паунда и йената в Специалните права на тираж (SDR), които определят в какви валути могат да се отпускат заеми от фонда. Това представлява крайъгълен камък в интеграцията на Китай в световната финансова система, както и знак на одобрение за прогреса, постигнат в прилаганите от Пекин реформи. За да направи възможно включването на юана в кошницата валути със специални права на тираж, правителството в Пекин ускорява либерализацията на финансовия пазар и насърчава използването на китайската валута в световен план. Китайската народна банка обявява пакет от мащабни мерки, включително по-нататъшна либерализация на разменния курс и лихвения процент, по-редовно емитиране на дълг и увеличение на часовата зона за търгуване на юана, допуска чужди инвеститори да влязат на китайския Untitled.pngмеждубанков пазар и възприема по-прозрачния статистически стандарт на МВФ. Ръководителят на МВФ Кристин Лагард обаче изтъква, че очаква Пекин да не се ограничава с направеното досега. „Включването на юана в SDR е ясна индикация за оценката за реформите, които вече са приложени и ще продължат да бъдат прилагани“, заявява тя.

 

Решението на МВФ, което е подкрепено от САЩ, Великобритания и Япония, показва, че международната общност очаква Китай да играе по-голяма роля в световната икономика. „В бъдеще Китай ще продължи да задълбочава и ускорява икономическите реформи и отварянето на финансовата система и да спомага за ускорение на световния икономически растеж, за запазване на финансовата стабилност и подобряване на управлението на световната икономика“, се заявява в официално заявление на Китайската централна банка. Заместник-гуверньорът й Юи Ганг казва, че очаква включването на юана в кошницата на МВФ да го направи по-стабилен. По думите му няма основа за по-нататъшна девалвация, каквито очаквания има на пазарите.

Включването на юана в SDR влиза в сила от октомври 2016 г. и е до голяма степен символично, тъй като има малко незабавни последствия за финансовите пазари. В перспектива включването вероятно ще увеличи търсенето на китайската валута и деноминираните в юани активи, тъй като централните банки и инвестиционните мениджъри ще адаптират портфолиата си спрямо новия статус.

Това е първото включване на допълнителна валута в специалните права на тираж след 1999 г., когато еврото замени германската марка и френския франк. „Китай, както и други държави, биха желали да видят края на хегемонията на долара като световна резервна валута. Това обаче няма да стане, докато не се появи друга валута, която от геополитическа гледна точка е сигурна колкото долара“, коментира Малкълм Поли, инвестиционен мениджър в Stewart Capital Advisors. В отговор на това Мансор Мохи, старши пазарен стратег в сингапурското подразделение на Royal Bank of Scotland, заявява, че китайският юан изглежда основна алтернатива на долара като резервна валута и ще измести еврото от тази роля. Чан Дзиен, главен икономист за Китай в британската инвестиционна банка „Барклис Кепитъл“, казва, че световното търсене за „сигурни резервни активи“ се увеличава на фона на засилващата се неспособност щатският долар и еврото да осигурят такова „сигурно убежище“. „Само Китай може да осигури такива сигурни резервни активи, за да успокои напрежението“, добавя той.

Юанът ще има дял от 10,92% в кошницата на МВФ. Новата формула за SDR дава по-голяма тежест на финансови променливи и по-малко на износа, с което фондът отговаря на отдавнашни критики относно методологията. Това става основно за сметка на еврото, чийто дял се понижава с над 6% – от 37,4 до 30,93%. Юанът ще има по-голяма тежест от британския паунд и йената, чийто дял спада до съответно 8,09 и 8,33%. Делът на долара остава почти непроменен на ниво от 41,73%.

Untitled.png

„С превръщането на Китай в най-голямата икономика и втората най-голяма търговска сила идва и разширяването на употребата на юана при разплащанията по целия свят, така че в момента действително е правилното време тази валута да получи специални права на тираж“, смята Никълъс Ларди от американския Институт за международна икономика „Петерсън“.

По време на срещата на Г-20 в Анталия  през ноември 2015 г. китайският председател Си Дзинпин заявява, че включването на юана в кошницата на МВФ ще помогне за увеличаване на неговата представителност и привлекателност, ще подобри световната парична система и ще бъде полезно за защита на глобалната финансова стабилност.

Заключение

Преди шейсет години Китай е повален, разкъсван от вътрешни конфликти, покорен, окупиран, уязвим, беден и изолиран. Днес той е набиращ скорост геополитически и икономически гигант, поддържащ сигурност на територията си. Икономиката му бързо се изравнява с позицията на най-големите в света. Може би няма друга нация, която така бързо да е извършила преход от слабост към сила. Властта променя хората и нациите. Променя усещането им за самите себе си, за интересите им, за положението им в света, за очакванията им как ще се отнасят към тях останалите. В днешно време китайците измерват величието си според уважението, което са успели да спечелят на международната сцена, според новопридобитата тежест на страната си на международните икономически форуми, според вниманието на другите нации и на най-могъщите мултинационални световни корпорации. Мястото в Съвета за сигурност на ООН, ядреното му оръжие и поканите за Г-8 дават на Китай голяма тежест и на световните дипломатически съвещания и още по-голяма тежест в собствения му регион на форуми като Източноазиатската среща на високо равнище и АСЕАН.

В този контекст политиката на „новата нормалност“ и процесите, свързани с китайската валута, са част от нарасналите амбиции на Китай, на неговото желание за стратегическа независимост, на ескалиращото му чувство за значимост.

 

Списък на използваните източници

  1. Кисинджър, Х. За Китай. Изд. ,,Труд“, 2012 г.
  2. Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. Изд. ,,Обсидиан“, С., 2015
  3. Стефанов, Н. Иновационното развитие на страните от Източна Азия. Изд. „Изток-Запад“, С., 2011, с. 127-153.
  4. Стефанов, Н. Китай – социално-икономическо развитие от древността до наши дни. Изд. „Изток-Запад“, С., 2015, с. 529-548.
  5. http://analysis.actualno.com/novata-normalnost-na-kitajskata-ikonomika-news_503843.html

6.http://avtorski.pogled.info/article/65495/Kitai-politikata-na-Novata-normalnost

7.https://www.fbicgroup.com/sites/default/files/China%E2%80%99s%2013th%20Five-Year%20Plan%20%282016-2020%29%20Redefining%20China%E2%80%99s%20development%20paradigm%20under%20the%20New%20Normal.pdf

  1. http://news.xinhuanet.com/english/china/2014-11/09/c_133776839.htm
  2. http://www.ft.com/cms/s/2/8b2ce9c4-a2ed-11e4-9c06-00144feab7de.html
  3. http://bulgarian.cri.cn/1041/2015/11/03/1s151328.htm
  4. http://a-specto.bg/zabaveniyat-ikonomicheski-rast-na-kitay/
  5. http://www.investor.bg/novini/130/a/kitai-korigira-rysta-na-ikonomikata-za-2014-g-ot-74-na-73-201849/

13.http://www.infostock.bg/infostock/control/world/news/65263-kitaj-se-otkazva-ot-rolyata-na-rabotilnitsa-za-sveta

  1. http://www.dnevnik.bg/blogosfera/post.php?id=96497

15.http://www.mediapool.bg/kak-valutnata-politika-na-kitai-shte-promeni-sveta-news238558.html

  1. http://www.extremecentrepoint.com/archives/2318
  2. http://a-specto.bg/pogled-varhu-badeshteto-na-sveta/
  3. http://riss.ru/analitycs/11823/
  4. http://www.regnum.ru/news/economy/1916827.html
  5. http://bulgarian.cri.cn/1041/2015/12/29/1s153012.htm
  6. http://bulgarian.cri.cn/1041/2015/12/02/1s152227.htm
  7. http://bulgarian.cri.cn/1041/2015/11/03/1s151328.htm
  8. http://bulgarian.cri.cn/1041/2015/09/21/1s150148.htm
  9. http://bulgarian.cri.cn/1041/2013/11/29/1s128593.htm
  10. http://bulgarian.cri.cn/1041/2015/07/27/1s148415.htm
  11. http://bulgarian.cri.cn/1041/2013/11/01/1s127561.htm
  12. http://bulgarian.cri.cn/1041/2013/10/25/1s127302.htm
  13. http://www.economist.com/blogs/economist-explains/2015/10/economist-explains-24

29.http://www.chinausfocus.com/finance-economy/new-normality-and-new-balance-of-chinas-economy/

30.http://thediplomat.com/2015/07/chinas-new-normal-the-best-of-times-and-the-worst-of-times/

 

Изготвил: Сияна Деянова Симеонова, II курс ЮИЮА, катедра ”Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: