Медийната цензура в Китайската народна република

Увод

Цензура над медиите в Китайската народна република се изпълнява по нареждане и под директен контрол на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП). Правителството цензурира информация в медийното пространство главно по политически причини, но също така и за да упражнява контрол над населението. Китайското правителство поддържа идеята, че има право да контролира интернет пространството на своята територия и че този контрол не засяга гражданското право на свобода на словото.

 

Цели и задачи

Настоящата курсова работа разглежда степента на свобода на словото в Китайската народна република, както и причините и начините за ограничаването на едно от изконните човешки права, подкрепени с примери за цензура. Ще бъдат проследени също и наблюденията на западни неправителствени организации върху контрола на китайското медийно пространство.

 

Използвани методи:

При изготвянето на разработката бяха използвани следните методи: сравнителен, логически, аналитичен, индуктивен,описателен, дедуктивен.

 

Сфери от живота в страната подложени на контрол

Цензурата в Китайската народна република обхващата широка гама от сфери на живота в страната. Плановете, по които се извършва тя са разнообразни; някои са явно заявени от самото китайско правителство, но има и такива, които са обект на догадки от страна на наблюдатели в и извън страната.

 

  • Политика

Влиятелните медийни издания в Китайската народна република получават упътване от страна на Китайското министерство на пропагандата относно това кои теми са политически приемливи. Правителството счита за недопустима информация свързана с движенията за независимост на Тибет и Тайван, корупцията в страната, продемократически възгледи, слухове по адрес на високопоставени политически фигури, скандали за сигурността на храните, материали демоснтриращи бедност и отчаяние на населението. Материали на такива политически неприемливи теми биват блокирани.

Твърди се, че в навечерието на олимпийските игри в Пекин през 2008 година, правителството спуска такива препоръки до местните медии, съдържащи съвети за отразяване на Игрите: политически въпроси без пряка връзка със съзтезанията, както и въпроса за независимостта на Тибет и „канцерогенна минерална вода” трябва да бъдат пренебрегнати от репортерите. Правителството отрича съществуването на такъв „наръчник”. Управляващите отхвърлят също и тезата, че стремежът им за перфектна Олимпиада е допринесъл за потулването на скандал за заразено мляко причинило смърт и бъбречни проблеми при деца, за който става ясно месеци след закриването на игрите в столицата. Това се счита за спекулация от страна на чужди медии.

 

  • Икономика

В последно време, цензурата в Китай започва да се цели не само в политически, но и икономически протекционизъм. През февруари 2007 г. сайтът на френската организация „Observatoire International des Crises” (от френски език „Международен наблюдател на кризите”) е блокиран на територията на Китайската народна република след като публикува статия за рисковете от търговията с Китай. „ Как да прецените възможностите за инвестиция като не разполагате с надеждна информация за социалното напрежение, корупцията и местните картели в страната?”. Този цитат е причината сайтът да бъде забранен. Демонстрираният случай на цензура, засягаща специализиран сайт със съдържание единствено на френски език, показва, че китайското правителство счита контрола над информация относно икономическото състояние на страната за толкова ключов, колкото и политическото.

Преподавателят от университетът Цинхуа Патрик Чованек подлага под въпрос  представата, че забраната над сайтовете Фейсбук, Туитър и Ю-Тюб на територията на Китай е издадена с цел да се даде търговско предимство на местните конкурентни сайтове. По подобен начин, Китай е обвиняван и в прилагането на двоен стандарт в атаките си срещу Гугъл, забранявайки западната интернет търсачка заради нецензурно съдържание, което същевременно присъства и в китайският еквивалент Байду.

В допълнение, правителството защитава цензурата като способ за поддържане на подобаващи морални норми. С такава цел са въведени не само гореспоменатите ограничания над интернет пространството, но и контрол над филмите съдържащи сексуални кадри и насилие.

 

  • Култура и религия

 

В исторически план Китайската народна република е използвала цензурата като способ за защита на народната култура. През периода наКултурна революция (1966-1976 г.) чуждестранните литературни произведения и форми на изкуство, религиозни трудове и символи, дори и Древнокитайски културни артефакти са приети „в ущърб” на политическата и културна промяна и са обект на унищожение от „червеногвардейци”.

Въпреки, че в днешно време се наблюдава значително по-голяма свобода на културата в Китай, продължават да се взимат мерки срещу излъчването на чуждестранни филми по телевизията, което също може да бъде видяно като цензура над културата.

Доставките и издаването на известен брой религиозни текстове и материали са спрени или изкуствено ограничени от китайското правителство. На чужденците е забранено да разпространяват своите религиозни идеи в Китай. Информация за това как са третирани някои религиозни групи в Китай също е стриктно контролирана.

 

Цензура над медии, комуникации и образование

Китайската комунистическа партия контролира медиите по три основни начина:

  1. Регистрацията и лицензирането на новинарските агенции лесно могат да бъдат отменени от централното правителство.
    2. Много медии разчитат частично или основно на ККП за финансиране.
    3. Директорите в повечето медийни организации са назначени от ККП.

Публикуването на политически неудобна статия на „деликатна” тема може лесно да доведе до загуба на лиценз, финансиране и дори пост в съответната медия.

Цензурирани са не само китайските медии: чуждестранни информационни агенции, действащи в Китай, също са контролирани. Агенция „Синхуа” прилага закон за цензуриране на чуждестранните медии за първи път през 1996 г. На 10 септември 2006 г. „Синхуа” издава допълнителни ограничения за медиите, които изнасят данни относно Китай извън страната.

Съгласно приетите мерки:
1. Всички чуждестранни новинарски организации трябва да бъдат одобрени от „Синхуа”.
2. „Синхуа” си запазва правото директно да цензурира и редактира новини.
3. Медиите в Китай не могат директно да публикуват или превеждат новини от чуждестранни новинарски агенции без разрешение.
4. Медиите-нарушители губят правото на дейност в Китай.

Ако чуждестранна медийна организация иска да оперира успешно в Китай, тя трябва да спазва цензурата наравно с местните медии.

 

  • Интернет контрол

ККП използва Интернет – място за свободна и масова комуникация – като капан за улавяне на тези, които се увличат по „неудобни“ теми като човешките права. В същото време порнографско съдържание и клюки за знаменитости са лесно достъпни.

Китайският Интернет се превръща в „полицейска Интернет мрежа” благодарение на американската компания CISCO, която разработва и продава продукти за Интернет наблюдение на китайското Бюро за обществена сигурност. Тези продукти служат, например, за локализиране на практикуващи Фалун Гонг и други политически дисиденти. Те са част от мултимилиардния проект „Златен щит”, предназначен да създаде цифрова мрежа за разпознаване на личнидокументи и Интернет наблюдение.

С технологията „Policenet” (от Англ. език „полицейска мрежа”) , властите за сигурност могат да спрат всеки гражданин на улицата, да сканират личните му документи с ръчно устройство и да проследят Интернет активността му за последните 60 дни, включително и електроннатапоща.

  • Кратки текстови съобщения (SMS)

Според доклад на организацията „Репортери без граници”, Китай разполага с над 2,800 центъра за наблюдение и контрол на кратките тексови съпбщения. От 2010 година насам потребителите на телефонни услуги в Шанхай и Пекин рискуват да загубят услугата за кратки съобщения ако бъдат засечени да изпращат съобщения с „незаконно” или „вредно” съдържание

През 2003 година, при избухване на епидемия от остра вирусна инфекция в цял Китай, граждани на страната са арестувани заради изпращане на съобщения включващи името на заболяването SARS (от Англ. език severe-acute-respiratory-syndrome), а през 2007 година, по време на протест срещу строеж на завод за химикали в Сямън, услугата е изцяло спряна за да се предотврати събирането на още протестиращи.

 

  • Цензура в образователната система

Образователни институции в Китай са обвинявани в прикриване и пренаписване на историята на страната посредством прикриване и промяна на спорни събития като Културната революция и събитията от площад Тиенанмън през 1989г.

През 2005-та година, служители на митница в Китай спират доставката на учебници за японско училище заради това, че на картите в помагалата континентален Китай и Тайван са изобразени в различни цветове.

През януари 2006-та година,в издание на седмична притурка към вестник ChinaYouthDaily, преподавател от университета Джуншан Юен Уейшъпубликува статия озаглавена „Осъвременяване на историческите учебници” (“ModernizationandHistoryTextbooks”). В нея авторът открито критикува няколко учебници използвани в континентален Китай. Той остава с усещането, че в описанието на Втората опиумна война са пропуснати да се споменат дипломатическите провали довели до войната. След публикуването на материала, притурката е спряна от печат, а редакторите ѝ са уволнени.

 

Как западът оценява ситуацията в Китайската народна република

 Репортери без граници определя медийната ситуация като „ изключително сериозна” и ѝ поставя най-ниската оценка по своята петобална система. Американската неправителствена организация защитаващата демокрацията FreedomHouse определя пресата в Китай като „несвободна”, отново, най-лошата оценка, опоменавайки, че: „ правителственият контрол над медиите е постигнат чрез сложна комбинация от наблюдение от страна на партията над съдържанието на новините, законови ограничения на журналистите и финансово поощрение на на самоцензурата”

От друга страна, съществува и схващането, че местни компании като Байду и Алибаба, които са и най-големите в интернет тъговията в световен мащаб, печелят именно от  липсата на международна конкуренция на пазара.

Заключение

Тези и много други случаи разбуждат гнева на свободно мислещите китайски журналисти. Това ги прави по-самоуверени, по-смели в исканията и публикациите им. В последно време китайските журналисти се осмеляват да протестират не само вътре в системата на собствените издания, но и чрез интернет, чрез отворени писма до обществеността. По този начин те успяват да привлекат вниманието на чуждестранните медии и да упражнят по този начин натиск върху китайското политическо ръководство. Това показва, че китайските журналисти се придържат към нов вид медийна култура, която до преди десет години би била немислима.

 

Библиография:

  1. http://news.bbc.co.uk/2/hi/8727647.stm
  2. “The News by Country”. Reporters Without Borders. Retrieved 25 август
  3. “China”. Country Profiles. OpenNet Initiative. 9 август
  4. “freedomhouse.org: Press Release”. http://www.freedomhouse.org. 1 май 
  5. “CMB special feature: Cyberdisappearance in Action”, China Media Bulletin: Issue No. 29 (14 Юли 2011), Freedom House. Retrieved 4 September 2013.
  6. Carrie Gracie. Alibaba IPO: Chairman Ma’s ChinaBBC. 8 септември
  7. Agence France-Presse (21 януари 2011). “Propaganda arm orders pro-party reporting, say rights groups”, South China Morning Post
  8. Xu, Beina (7 април 2015). “Media Censorship in China”. Council on Foreign Relations.
  9. “Censorship and Freedom of Speech”. Retrieved 15 януари, 2016.
  10. Minemura, Kenji (26 март 2010). “China bans reporting on 18 subjects”Asahi Shimbun. Retrieved 28 March 2010.
  11. Stephen Hutcheon, Was China’s milk scandal hushed up?“The full list of edicts”,New Zealand Herald(15 септември 2008)
  12. China accused over contaminated baby milkThe Daily Telegraph(15 септември 2008)
  13. China Milk Scandal Spreads; Hong Kong Girl Sickened”Bloomberg (21 септември 2008)
  14. Al Guo, “First arrests made in tainted milk scandal”, South China Morning Post(16 септември 2008)
  15. China to introduce journalist “black list”Reuters, 13 февруари 2009
  16. Chinese firms to increase censorship of online content”. BBC News. 7 Ноември
  17. Sadie Bass (8 July 2009). “China’s Facebook Status: Blocked”. ABC News.
  18. Bamman, D; O’Connor, B; Smith, N (5 март, 2012). “Censorship and deletion practices in Chinese social media.”. First Monday (University of Illinois at Chicago) 
  19. “China blocks access to Bloomberg and Businessweek sites”,BBC News, 29 юни

Изготвил: Катина Кръстева, II курс, специалност „Китаистика“, катедра ”Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: