Демографските предизвикателства пред КНР от началото на ХХI век

  1. Увод

От векове Китай (中国) е най-многолюдната страна в целия свят. Големите пространства плодородна земя, патриархалните схващания, проповядващи много деца в семейството, и успешните опити на китайските управници да обединят страната водят до огромен човешки потенциал, наброяващ десетки милиони през първото хилядолетие след новата ера и стотици милиони през второто хилядолетие, като в края му (през 1982 г.) Китай става първата държава в историята с население над един милиард души. Същевременно Китай е и една от страните с най-неравномерно разпределение на населението. Повечето хора са концентрирани в източните и южните низинни и равнинни територии, докато на североизток, север и запад гъстотата е много по-малка. По етнически признак разделението е подобно – в гъстонаселените региони живеят основно китайци от етноса хан, който съставлява над 90 % от китайското население, а в по-рядконаселените части е висок процентът на петдесет и петте официално признати малцинства.

Най-значителен ръст на населението на Китай се наблюдава в късния период на последната имперска династия Цин (清朝 / 大清) и особено много през целия ХХ век. Ако през XIX-ото столетие жителите нарастват от 260 млн. на 400 млн., то през следващите сто години те се увеличават над три пъти, до около 1,260 млрд. Въпреки традициите за голямо население, датиращи още от древността, ръстът от последните два века е безпрецедентен. Причината за това е преминаването от първата фаза на демографския преход (висока раждаемост, висока смъртност) към втората фаза (все още висока раждаемост, намаляваща смъртност). Числата са толкова забележителни, че към средата на ХХ век вече се говори за наближаваща хуманитарна катастрофа вследствие на демографския бум. Китайските управляващи не придават особено значение на заплахата чак до 70-те години на века, когато започват решителни действия с цел потискане на огромния растеж. 1979 г. бележи началото на една спорна политика – политиката за едно дете в семейството. Постепенно темповете намаляват и Китай влиза в третата фаза на демографския преход (намаляваща раждаемост, намаляваща смъртност). Но вследствие на множество фактори, комбиниращи влиянието си в определяне на общата ситуация в Китайската народна република (中华人民共和国), от началото на XXI век бъдещето на страната, поне от демографска гледна точка, не изглежда оптимистично. Отварянето на Китай след 1979 г., инициирано от Дън Сяопин (邓小平), и последвалият икономически бум, продължил повече от тридесет години, довежда до цялостна промяна в китайското съзнание. За да имат възможност да осигуряват по-най-добър начин семействата си, китайците са стигнали до естественото заключение, че за предпочитане е да имат по-малко деца. Комбиниран с често насилствената политика за едно дете, този факт заплашва да доведе Китай до положението на Япония, Южна Корея и много западноевропейски страни, що се отнася до застаряването на населението, и то много по-бързо от тези държави. Въпреки впечатляващите си темпове на икономическо развитие, Китай все още е далеч от характеристиките на една богата страна, а милиони хора във вътрешните провинции още срещат трудности в задоволяването на първичните си потребности. Перспективата да се достигне до рязко застаряване, преди да има достатъчно средства, с които този проблем да се неутрализира, е напълно реална. Това би лишило КНР от много неща, които днес ѝ носят гордост или преференции – лидерското място по население в света; огромните маси млада, евтина и нискоквалифицирана работна ръка; сравнително ниските разходи за пенсии и др. Демографският проблем на Китай има и други измерения, като полов дисбаланс, разлика между темповете на растеж на мнозинството хан (汉) и на другите етнически групи, проблеми на вътрешната миграция, на здравеопазването, на народопсихологията.

Резултатите от досегашната демографска политика в Китай не са еднозначни, т.е. не може да се каже, че те са изцяло положителни или изцяло отрицателни. Пред все още най-многолюдната страна в света от началото на XXI век възникват нови проблеми, които предстоят да бъдат решени.

Целта на настоящата разработка е да се изведат в експлицитна форма демографските предизвикателства на Китай през XXI век.

Задачите, които се поставят за постигане на тази цел, са:

1) Представяне на историческите фактори, които довеждат до ускоряване на демографския преход в КНР;

2) Предоставяне на ясна картина за конкретните аспекти на демографския проблем;

3) Изследване на мерките, предприети от китайските лидери за разрешаването му;

4) Формулиране на демографските предизвикателства пред Китай.

Използваните в разработката методологически подходи са:

–    Исторически подход – общонаучен подход, който предполага проследяване на измененията на процесите и явленията във времето.

–   Системно-структурен подход – според този подход разглежданият обект е съвкупност от взаимосвързани компоненти, действащи като едно цяло, а компонентите са организирани в структура.

–  Геополитически и геоикономически платформи – разглеждат цялостното политическо и икономическо развитие на определен социален феномен, като отчитат географско-природните фактори, които ръководят функционирането и взаимодействията на феномена.

–    Сравнителен подход – съпоставяне на сходствата и различията на процесите и явленията.

  1. История на демографския преход в КНР

След основаването на Китайската народна република на 1 октомври 1949 г. Мао Дзъдун (毛泽东), първият лидер на новата държава, вижда голямото ѝ население като предимство, което би помогнало за спасяване на нацията в случай на война. Поради тази причина през целия период до началото на 70-те години акцентът на демографската политика е в поощряване на висока раждаемост, с моментни фази на опити за осъществяване на контрол (през 1956-1957 г. и през първата половина на 60-те години). Тези опити са преустановявани съответно през „Големия скок напред“ (大跃进) (1958-1960 г.) и през активните години на „Културната революция“ (文化大革命) (1966-1969 г.), когато увеличаването на населението отново става приоритет.

През 1972 и 1973 г. Китайската комунистическа партия (中国共产党) мобилизира ресурсите си в общонационална кампания за контрол на раждаемостта, осъществявана от специална група в Държавния съвет (国务院). Във всички административни нива и в различни колективни предприятия са назначени комитети със задачата да надзирават провеждането на политиката. От 1973 г. в проекта активно участие взема и самият Мао Дзъдун. Броят на децата, които всяко семейство се очаква да има, е две в градовете и три до четири в селата.

От 1978 г. правителството поставя лимит от едно дете в семейството както за градските, така и за селските жители от етноса хан, и две при специални обстоятелства. За малцинствата важат следните правила: две деца в семейството, три при специални обстоятелства, а за малките етнически групи – неограничен брой. Затова малцинствените етноси са сравнително слабо засегнати от въведения демографски контрол. Към 2007 г. само 36 % от китайското население е обект на стриктно ограничителна политика за едно дете в семейството, а на други 53 % е позволено да имат второ дете, ако първото е от женски пол. Политиката „Едно семейство – едно дете“ (一胎化政策) започва да се прилага практически от 18 септември 1980 г. Целта е да се задържи населението на около 1,2 млрд. души до 2000 г., тъй като е общоприето, че т.нар. „Четири модернизации“ (四个现代化), обявени от Дън Сяопин (в селското стопанство, в промишлеността, в армията и в науката и технологиите), биха останали без резултат, ако демографският бум продължи. Цели се и да се намали нуждата от вода и други жизненоважни ресурси, както и да се нормализира социалната, икономическата и екологичната ситуация в Китай. Политиката за едно дете включва и обществена пропаганда, и социален натиск, а в много случаи и принуда – типични черти на по-ранните програми с подобна цел. Но уникалното в този случай е директната връзка между семейното планиране и икономическите предимства. Комплексна система от закони осигурява поощрението за семействата, спазващи политиката, и наказанията за тези, които я нарушават. „Сертификатът за едно дете“ дава на еднодетните двойки парични премии, по-дълъг отпуск по майчинство, по-добро здравеопазване за детето и преференции за придобиване на жилище.

По това време селското население на Китай все още е над 60 % от общия брой и се смята, че ключът към това, дали реформата в крайна сметка ще има добри резултати, зависи от ефективността ѝ на село. Оказва се обаче, че успехът е по-голям в градските райони, защото и без намеса от страна на държавата семействата в градовете имат склонност да ограничават броя на децата си. Както в други страни, вече преживели втората фаза на демографския преход, и в КНР (на този етап все още само в по-големите градове) хората осъзнават, че повече деца „поглъщат“ много по-значителна част от семейния бюджет, отколкото само едно. Понеже голям процент от градските жители получават и държавна пенсия от предприятията, където са работили, полът на детето им не е от такова значение за тях, каквото е за селските семейства, разчитащи на мъжка рожба, която да се грижи за тях на стари години.

Мерките, предприети от комисиите за надзор на прилагане на политиката за едно дете, са оценявани като крайни. Те включват психологически натиск, насилствени аборти, а често и детеубийство. Критиките за нарушаване на човешките права и за заложени социални капани са многобройни. Независимо от това водещи международни организации, включително много клонове на Организацията на обединените нации, подкрепят инициативата на китайското правителство с мотива, че предотвратяването на хуманитарна катастрофа вследствие на демографски бум е наложително. Същевременно, според анкета от 2008 г., проведена от Центъра за проучвания „Пю“, 76 % от самите жители на КНР подкрепят контрола върху нарастване на населението.

Демографите не са единодушни в определянето на броя раждания, предотвратени единствено в резултат на политиката за едно дете в семейството. Официални китайски лица твърдят, че числото е над 400 милиона. Но тази демографска промяна се случва не само благодарение на стриктния контрол, комбиниран с икономически насърчения, а и защото китайците сами са започнали да стигат до извода, че така или иначе по-малко деца означават повече материално благополучие. От друга страна, политиката от 1978 г. и нейните драконовски мерки, насочени към ясни резултати, оставя дълбоки рани в китайската народопсихология и в семейните ценности.

Бавно, но сигурно Китай започва да загърбва провежданата в продължение на над 30 години политика за ограничаване на раждаемостта. Първи да насърчат родителите да имат второ дете се осмеляват властите в Шанхай (上海), най-големия град в страната. Основна причина за този рязък обрат в прилаганата политика е застаряващото население. Към 2009 г. жителите на Шанхай, които са на 60 и повече години, са 3 млн. души от общо около 20-те милиона, живеещи в града. До 2020 г. се очаква 1/3 да бъдат на възраст над 60 години. Тези тенденции силно безпокоят държавното ръководство на КНР, което се разпорежда за спешно предприемане на мерки за стимулиране на раждаемостта. През 2007 г. китайският министър по въпросите на семейството и семейното планиране Джан Уейцин (张维庆) обявява, че политиката „Едно семейство – едно дете“ ще действа поне до 2018 г. Решението на властите в Шанхай обаче категорично опровергава думите му.

На 29 октомври 2015 г. националната новинарска агенция на КНР, „Синхуа“ (新华通讯社), съобщава за промяна в съществувалата дотогава демографска политика. Китайските семейства ще могат да имат по две деца, вместо по едно. Новият закон се е очаквало да влезе в сила след одобрение от ежегодната сесия на Общокитайското събрание на народните представители (全国人民代表大会) през март 2016 г., но официалното въвеждане се случва дори по-рано – в края на декември 2015 г. Новината е посрещната както с одобрение, така и със скептицизъм, че тази мярка може да повлияе на застаряването на китайското население.

  1. Демографски параметри на КНР и конкретни аспекти на демографския проблем в страната през XXI век

В началото на третото хилядолетие, през 2000 г., населението на Китайската народна република е 1 262 830 000 души. През 2005 г. то нараства до 1 303 720 000, през 2010 г. – до 1 339 725 000, а оценката за 2015 г. е около 1 376 000 000 души, което я поставя на първо място в света. Към 1 януари 2016 г. броячът на населението Countrymeters.info изчислява, че общият брой на хората в Китай е 1 377 600 000 души. Забелязва се известна, макар и все още не подчертана тенденция към намаляване на растежа, който между 2000 и 2005 г. е над 41 млн., а между 2010 и 2015 г. е около 37 млн., т.е., годишното увеличение е спаднало от 8,2 млн. на 7,4 млн. души. Процентно ръстът днес е с 0,45 %, което поставя Китай едва на 162 място в света. Жителите на КНР са 18,7 % от световното население. Демографската гъстота е над 143 д/кв.км, а към 2015 г. близо 56 % от китайците живеят в градовете, процент, който нараства с едни от най-бързите темпове сред всички страни – 3,05 % средно за периода 2010-2015 г. Поне седем града имат население над 10 милиона, а над 160 са всички милионни градове. Средната възраст е 36,8 години, което прави Китай страна, относително по-млада от много други (включително и близки страни като Япония, Южна Корея и Тайван), но фактът, че числото се увеличава значително всяка година, свидетелства, че процесът на застаряване е започнал и набира мощ. Жените имат по-висока средна възраст от мъжете – 37,7 срещу 36 години. По данни на ЦРУ за 2014 г., 17,08 % от китайското население са на възраст до 14 години, 72,91 % са на между 15 и 64 години и 10,01% са на над 64 години. Броят на децата все още е чувствително по-голям от този на възрастните хора, но разликата скоростно се стопява. Китайската академия за социални науки предвижда, че ако тенденциите се запазят, към 2050 г. една трета от населението на Китай ще е на 60 и повече години. През 2015 г. раждаемостта в КНР е 12,49 на 1000 души, а смъртността – 7,53 на 1000 души, което прави 4,96 ‰ естествен прираст на година, или средно по 1,55 деца на жена. Показателят е много под коефициента на заместване на населението, изчислен на 2,05 деца на жена. Съществуват и регионални, и етнически различия – към 2010 г. най-много деца раждат жените в Гуанси (广西), Гуейджоу (贵州), Синдзян-Уйгурския автономен район (新疆), а най-малко в големите градове и в Североизточен Китай; за уйгурите (维吾尔) показателят е 2,04 (почти равен на коефициента на заместване), а за хан – 1,14. Механичният прираст е отрицателен, с -0,44 ‰ годишно. Балансът между двата пола в Китай е тема, широко обсъждана и в страната, и в чужбина поради важността си за социалния мир, а и за международната сигурност. При раждане съотношението е 115 момчета към 100 момичета, показател, по който КНР е на едно от първите места в света. При общото население ситуацията е 106 мъже към 100 жени. По детска смъртност през последните десетилетия Китай отбелязва изключителен напредък. През 1949 г. показателят е 227 на 1000, а през 1981 г. – 53 на 1000. Днес с 12,44 случая на всеки 1000 раждания КНР заема 121 място (в класация, в която на първите места са страните с най-висока детска смъртност). Средната продължителност на живота е сред високите – 75,41 години, със 77,73 за жените и 73,38 за мъжете. За сравнение, през 1949 г., годината на създаването на КНР, китайците са живеели средно по 35 години. Като страна, известна допреди по-малко от 40 години с бедността и изостаналостта си, Китай впечатлява с постигнатото днес равнище на хигиена. До чиста питейна вода достъп имат 95,5 % от населението, а до модерни санитарни съоръжения – 76,5 %. Множество болести като холера, тиф и скарлатина са поставени под контрол, което съдейства за съществено понижаване на смъртността. Същевременно нивото на заболеваемост от СПИН е изключително ниско – по-малко от 0,1 %. Въпреки че широко срещаните преди болести са в голяма степен ликвидирани, превръщането на Китай в средно развита страна слага началото на разпространение на „страданията на богатите общества“ като рак, мозъчен инсулт, сърдечносъдови и дихателни заболявания. Днес именно те са водещите причини за смъртните случаи. През 2014 г. 7,3 % от възрастните китайци са с наднормено тегло. Образованието също е развито, с което съвременен Китай следва конфуцианската традиция на почит към учеността. 96,4% от жителите на КНР над 15-годишна възраст са грамотни; при все че страната от векове поставя образованието като приоритет и начетените личности в управлението, днешният процент може би е рекорден за цялата китайска история. От учениците се очаква да посещават училище 13 години.

От етническа гледна точка, в Китайската народна република съществуват 56 официално признати народности. Мнозинството от тях – 91,6 %, са от етноса хан, така наречените „същински китайци“. Хан са и най-голямата етническа група в света, с над 1,3 млрд. души. Ханското преселение във всички административни единици се насърчава; ханската култура доминира в международния образ на Китай. Това поражда известно недоволство сред някои от останалите народности (най-многобройните от тях са джуан (庄) с 1,3 %, манджурците (满) с 0,86%, уйгурите и хуей (回) с по 0,79% и мяо (苗) с 0,72%), но засега страната успява да избегне етническите конфликти. В два автономни района, Сидзан (Тибет) (西藏) и Синдзян-Уйгурския, хан съставляват по-малко от половината от населението и са втората по численост етническа група (съответно 8% и 40,84 %). Източните и югоизточните части на Китай, традиционно дом на хан, са и най-гъсто населените, докато на север и на запад, където са концентрирани малцинствата, гъстотата е малка. В петте административни единици: Тибет, Синдзян, Цинхай, Гансу (甘肃) и Вътрешна Монголия (内蒙古) С цел Китай да бъде обединен езиково, а оттам – и културно, за официален национален език е обявен стандартизираният китайски (мандарински или путунхуа, 普通话), базиран на пекинския говор. Освен него в самия китайски език има множество диалекти и наречия, а отделно близо 300 езика на малцинства и по-малки групи вътре в малцинствата. Китайската религия винаги е била хибридна, флуидна и отворена за чужди влияния. „Трите учения“, смятащи се за типично китайски – конфуцианството, даоизмът и будизмът, традиционно имат най-висока популярност сред всички религии (числото варира от 30 до 80 %); следват ги християнството (2 – 4 %) и ислямът (1 – 2 %). Важен факт е, че Китайската народна република е официално атеистична страна. Над половината от китайците не са декларирали изрично принадлежност към дадено вероизповедание.

В КНР има над 260 милиона вътрешни мигранти, преселили се от родните си места главно в богатите крайбрежни райони, за да печелят по-добри пари и да издържат семействата си. Именно пребиваването на тези хора в тези райони прави преброяванията на населението в големите градове толкова трудно – много от тях нямат постоянно местожителство (户口). Вътрешната миграция в Китай е една от най-интензивните в целия свят, а мигрантите от селата обикновено са изключени от социалната система. В същото време, китайската диаспора в чужбина е сред най-многобройните с над 50 милиона души за 2012 г., най-много от които живеят в Тайланд, Малайзия, САЩ, Индонезия и Сингапур. Китайците в чужбина са основно наследници на емигранти от Фудзиен (福建) и Гуандун (广东), напуснали родината си през XIX и XX век като нископлатени работници (кулита) на западните плантации и строителни площадки в много колонии, особено в Югоизточна Азия. Днес китайската диаспора в страните от този регион е собственик на основния финансов капитал, което често поражда завист и дори протести от страна на останалото население.

Спадът в раждаемостта се приписва не само на политиката „Едно семейство – едно дете“, но и на стартиралата от началото на 70-те години кампания „късно, дълго, малко“ (晚ˎ 稀ˎ 少), т.е. късни бракове, дълги интервали между ражданията, малко деца. Само за едно десетилетие, от 1970 до 1980 г., показателят раждаемост спада от 33,4 ‰ на 18,2 ‰. В този резултат се намесват и други фактори, като например все по-големият процент работещи жени и в градовете, и в селата, същественият спад в детската смъртност, както и дефицитът на жилища в градовете по това време. Точно в началото на официално въведената през 1980 г. политика за едно дете показателят всъщност се увеличава до 20 ‰, основно поради ръст в броя на сключените бракове и на ражданията на първо дете в много семейства. Но стриктният контрол действа и този факт обяснява постепенното понижение на раждаемостта до днешните нива от около 12 ‰. В специалните административни райони Хонконг (Сянган, 香港) и Макао (Аомън, 澳门) тя е дори още по-ниска – 8,6 ‰ за Хонконг и 11,57 ‰ за Макао, обуславяща ниския естествен прираст. Мащабната имиграция в двете територии от страна и на китайци от други части на КНР, и на чужденци от целия свят обаче осигурява значително общо увеличение на населението: над 1 % на година в Хонконг и над 4 % на година в Макао.

Огромната, типична за малко други държави разлика между броя на мъжете и жените в полза на мъжете е сред най-често споменаваните демографски предизвикателства пред Китай. Основните фактори за тази аномалия са: традиционните схващания на китайците, според които е за предпочитане да имаш синове, а не дъщери, тъй като синовете продължават рода и осигуряват грижата за възрастните си родители, а дъщерите „се отглеждат, за да напуснат рода“; политиките на ограничаване на раждаемостта и особено политиката „Едно семейство – едно дете“, която съдейства за предпочитанията на семействата единственото им дете да е от мъжки пол; и честите, вследствие на това, селективни аборти на зародиши от женски пол. През юли 2004 г. подобни аборти са забранени от правителството, но законът невинаги се спазва и негативният ефект продължава. Предвижда се, че към 2025–2030 г. мъжете в КНР ще са с 20 % повече от жените, след което разликата ще започне да спада с настъпващото рязко застаряване (в застарелите общества жените са повече от мъжете).

2012 г. сигнализира още една тревожна тенденция. За първи път броят на работната сила на КНР отбелязва спад – с 3,45 млн. души. За страната, която доскоро привлича с евтина и многобройна работна ръка, се твърди, че ще започне да внася такава от по-бедни страни или че масово ще започне да изнася китайски производства в тези страни, главно в Африка, Южна и Югоизточна Азия и Латинска Америка.

  1. Реакции на демографските предизвикателства и перспективни мерки за справяне с тях

По повод отмяната на политиката „Едно семейство – едно дете“ Мей Фонг, бивш репортер на Wall Street Journal, казва: „Причината, поради която Китай прави това сега, е, че има твърде много мъже, твърде много възрастни хора и твърде малко млади хора. Те (китайците) имат огромна, смазваща демографска криза в резултат на политиката за едно дете. И ако хората не започнат да имат повече деца, те ще имат крайно намаляла работна сила, която ще трябва да издържа огромно, застаряващо население“. Според Фонг днес петима работници издържат един пенсионер, а с напредващото застаряване тази издръжка ще става все по-скъпа. Критиците на политиката, въведена през 1978 г., приветстват премахването ѝ, но твърдят, че това няма да спре принудителната стерилизация, принудителните аборти и правителствения контрол над ражданията като цяло. Не липсват и скептично настроени към дългосрочния ефект на отмяната коментатори, например CNN и Canadian Broadcasting Corporation. За тях „отхвърлянето на политиката за едно дете може и да не провокира бум на ражданията, отчасти защото нивата на раждаемостта спадат дори и без налагането на политиката. Предишни облекчения са довели до по-малко раждания от очакваното, а много хора измежду младите поколения в Китай виждат малките размери на семействата като идеал, към който да се стремят“. С преселването в градовете, повишаването на равнището на образоваността и създаването на кариера семейните двойки по естествен път решават да имат малко деца и простото въвеждане на двудетна политика не би имало достатъчно голямо въздействие, за да обърне негативната тенденция. От 2,8 през 1979 г. показателят „брой деца, родени от една жена“ спада на 1,5 през 2010 г., с което се изравнява с редица европейски страни в демографска криза и се доближава до Япония, Южна Корея, Тайван и Сингапур, носители на отрицателни рекорди в това отношение. Третият етап на демографски преход, който Китай преживява в момента, е подобен на този в Тайланд и в индийските щати Керала и Тамил Наду, с разликата, че в тези места никога не е била налагана политика за едно дете в семейството. Конкретно китайският проблем е, че тук естественият демографски преход се комбинира с вече близо 37-годишната политика „Едно семейство – едно дете“ и води до застаряване с безпрецедентна бързина. Все повече официални китайски лица стигат до извода, че ограничаването на растежа на населението не отговаря на времето и че подходът трябва да се промени, ако Китай иска да запази влиятелното си място в света. Логично следствие е станалата факт през октомври 2015 г. отмяна на политиката за едно дете в семейството и неофициално въвеждане на политика за две деца, която официално влиза в сила от 1 януари 2016 г. Вероятно новото ограничение умишлено ще бъде доста по-либерално от досегашното, с повече изключения и със запазване на незасегнатостта на 55-те малцинства, за да може броят деца, раждани от една жена, да достигне, а може би и да надскочи коефициента на възпроизводство от 2,05.

От 2000 до 2013 г. съотношението между мъже и жени в КНР се запазва почти непроменено – около 117:100. То е чувствително по-високо от средното ниво за света, което е между 103:100 и 107:100. Поради факта, че Китай има от 32 до 36 милиона повече мъже, отколкото би трябвало, и тъй като тези мъже не могат да си намерят съпруги, вече се забелязват тенденции на увеличаване на престъпността. Отвличания, изнасилвания и трафик на жени с цел секс се наблюдават не само в рамките на страната, но и в близката чужбина – Русия (Сибир), Монголия, Виетнам. Оформят се цели селища, населявани само от самотни мъже, търсещи сексуални преживявания и приключения. Това драстично увеличава риска от социално напрежение в КНР и е предпоставка за още повече проблеми, включително със съседните страни. Проблемът с преобладаването на мъжете над жените е сред най-сериозните за Китай и правителството се готви за решителни мерки с цел промяна на сегашната ситуация. Селективните аборти вече са забранени; днес най-резултатно би било по-стриктното следене за спазване на забраната, както и държавна пропаганда в полза на раждания на деца от женски пол, комбинирана с икономически мерки (например по-големи детски надбавки и по-дълъг платен отпуск по майчинство след раждане, ако роденото е от женски пол). Добра идея би било насърчаването на осиновяване на многобройните изоставени момичета в Китай, с краткосрочна цел те да станат регистрирани, пълноценни граждани, а с дългосрочна – заедно с другите гореспоменати мерки, да възвърнат баланса между броя на мъжете и жените в нормалното му състояние.

Политиката към работната сила също ще трябва да се адаптира, за да отговори на новите нужди на страната. Намаляването на броя на китайците в трудоспособна възраст, станало факт за пръв път през 2012 г., крие значителни предизвикателства пред икономическото бъдеще. Това означава, че представата за Китай като страна с излишък от евтина работна ръка не е актуална и страната отстъпва по привлекателност за инвестиции, ориентирани към големи и бързи печалби, на страни от Югоизточна и Южна Азия, особено на догонващата го по население Индия. Възрастта за пенсиониране към момента е 60 години за мъжете и от 50 до 55 години за жените (дори в Индия показателят е изравнен на 60 години и за двата пола). Числата неизбежно ще трябва да се повишат, ако КНР иска да намали броя на пенсионерите или поне за известно време да спре огромните темпове на увеличението на броя им. Решението за това вече е взето – очаква се през 2017 г. правителството да разкрие подробности около увеличаването на показателя. Друга спешна мярка е подобряването на условията за работа с цел ограничаване на трудовите злополуки, особено тези със смъртни случаи. Китай често е критикуван от световната общественост именно заради факта, че голям процент от заводите и работилниците не са безопасни за работещите, а маски, ръкавици и защитно облекло нерядко липсват. Тъй като КНР неотклонно се стреми да модернизира икономиката си и да достигне развитите страни, е необходима коренна промяна на сегашното състояние на „мръсна“ индустрия и преимуществено развитие на по-високотехнологични отрасли, които биха намалили риска за живота и здравето на заетите в тях. Тази цел е обявена от китайското правителство през 2014-2015 г. във връзка с т. нар. „Нова нормалност“ на китайската икономика.

  1. Заключение

Демографската политика, започната от Дън Сяопин и прилагана почти четири десетилетия, довежда до резултати, които не могат да бъдат характеризирани като положителни, защото те от своя страна са причина за възникване на нови проблеми. На първо място, населението на Китайската народна република определено ще продължи да се увеличава още поне 10-15 години, най-малкото заради внушителния му брой. Даже и 0,5 % ръст на година (2014 г.) по китайските мащаби означава над 6,5 млн. души, което остава сред най-високите увеличения за една страна по абсолютен брой. Данните през последните години обаче показват рязък спад на средния годишен темп на прираст на населението. За сравнение, за периода 2000-2010 г. този темп е 0,57 %, което е около половината от средногодишния темп от 1,07 %, характерен за предходното десетилетие (1990-1999 г.). Тенденцията на забавяне на прираста се допълва от драматично застаряване на населението. Продължаването на този процес ще поставя все по-големи тежести върху: „работещите млади хора, които ще трябва да подкрепят възрастните си роднини; китайската държава, управляваща системата за здравни грижи и пенсионната система, които получават извънредно натоварване“ (Стефанов 2015: 519). На второ място, негативно въздействие върху социално-икономическия процес в Китай оказва все по-намаляващият дял от млади хора в трудоспособна възраст. Трето, броят на момчетата се увеличава за сметка на броя на момичетата сред новородените за дълъг период от време – от 1979 г. насам. Това отговаря на социо-културния комплекс, характерен и за Китай, че мъжете са носители на семейната традиция, но в сегашните си мащаби е предпоставка за социално напрежение, тъй като десетки милиони мъже се оказват без изгледи за партньор от женски пол.

Политиката „Едно семейство – едно дете“ и съпътстващите я регулации дават известен положителен резултат – драстично намаляване на темповете на растеж на китайското население. Но цялостната демографска ситуация има и отрицателни тенденции, които поставят препятствия пред стопанския растеж на КНР и формирането на устойчиво социално-икономическо развитие. Оптимизмът, че на проблемите ще бъде намерен изход, се гради на факта, че е налице политическа воля за търсене на решения.

Използвани източници

  1. Кисинджър 2011: Kissinger, Henry. On China, New York: The Penguin Press, 2011.
  2. Уасърстроум 2013: Wasserstrom, Jeffrey. China in the 21st century. What everyone needs to know, New York: Oxford University Press, 2013.
  3. Каменарович 1999: Каменарович, Иван П. Класически Китай, С.: ИК „Колибри“, 1999.
  4. Бочуков, Петър. Пекин започна корекция на демографската си политика. // Дума, 3 август 2009 г., с. 15
  5. Славянова, Теодора. Китай се отказва от контрола над раждаемостта. // Сега, 13 октомври 2009 г., с. 13
  6. Санжюан 2010: Санжюан, Тиери. Съвременен Китай от А до Я, С.: Рива, 2010.
  7. Ганчев 2007: Ганчев, Петко. Възраждащият се гигант, С.: 2007.
  8. Фреш 2008: Фреш, Жозе. Китай. Някога и сега, С.: Изток-Запад, 2008.
  9. Беливанова 2006: Беливанова, Бора. Панорама Китай, С.: Иврай, 2009.
  10. Стефанов, Колева 2015: Стефанов, Нако; Колева, Аксиния. Китай. Социално-икономическо развитие от древността до наши дни, С.: Изток-Запад, 2015.
  11. http://www.geoba.se/country.php?cc=CN
  12. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html
  13. http://www.indexmundi.com/china/demographics_profile.html
  14. http://nationalinterest.org/feature/coming-soon-chinas-demographic-doomsday-13534
  15. http://www.worldaffairsjournal.org/article/shrinking-china-demographic-crisis

16.http://ftalphaville.ft.com/2015/10/29/2143436/ending-the-one-child-policy-wont-help-chinas-demographics

17.http://blogs.wsj.com/chinarealtime/2015/03/10/china-sets-timeline-for-first-change-to-retirement-age-since-1950s/

  1. http://www.businessinsider.com/8-charts-on-chinese-demographics-2013-11
  2. http://worldpopulationreview.com/countries/china-population

 

Приложение

  1. Диаграма на динамиката на китайското население.

Untitled

  1. Плакат, пропагандиращ политиката „Едно семейство – едно дете“.

Untitled

  1. Процесът на урбанизация в КНР.

Untitled

  1. Демографска пирамида на Китай през 2010 г. и прогноза за 2050 г.

Untitled.png

  1. Диаграма на промените в броя на населението на Китай, Индия, ЕС и САЩ от 1950 до 2100 г.

Untitled

  1. Възрастови групи в Китай от 1950 до 2050 г.

Untitled.pngИзготвил: Васил Колчев, II курс, специалност „Южна, Източна и Югоизточна Азия“, катедра ” Езици и култури на Източна Азия”, СУ “Св. Климент Охридски”, 2016 г.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: